Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Левакът
Повест за тулския кривоглед (левак) и за стоманената бълха - Оригинално заглавие
- Левша, 1881 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Атанас Далчев, 1962 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2021 г.)
Издание:
Автор: Н. С. Лесков
Заглавие: Левакът
Преводач: Атанас Далчев
Година на превод: 1962
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо (не е указано)
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1962
Тип: повест
Националност: руска (не е указано)
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 30.XI.1962 година
Главен редактор: Георги Константинов
Редактор: Надежда Чекарлиева
Художествен редактор: Иван Стоилов
Технически редактор: Лазар Христов
Художник: Борис Димовски
Коректор: Маргарита Енгьозова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15882
История
- —Добавяне
Втора глава
На другия ден царят и Платов тръгнали към сбирката. Царят не взел никой друг от руснаците със себе си, защото му докарали колесар-карета.
Пристигат в една много голяма сграда — неописуем вход, коридори до безкрайност, стаите една в друга и най-сетне в най-главната зала — разни грамадни брустове и на средата под един балдахин стои Абдалон Володерски.
Царят се обръща към Платов да види много ли е зачуден и какво гледа; а Платов върви, навел очи, като че не вижда нищо, само от мустаците си пуща колелца.
Англичаните веднага почнали да показват разни чудесии и да обясняват кое как са пригодили за военни обстоятелства: морски буреметри, палтони от хамалска вълна за пехотните полкове, а за конницата насмолени непропускабли. Царят се радва на всичко това, всичко му се струва много хубаво, а Платов се държи в очаквация — всичко това де не значи за него нищо.
Царят казва:
— Как е възможно това — откъде у тебе такова безчувствие? Мигар нищо тук не те учудва?
А Платов отговаря:
— За мене тук едно е чудно, че моите донци юнаци са воювали без всичко това и са прогонили дванайсет езика.
Царят казва:
— Това е безразсъдък.
Платов отговаря:
— Не зная на какво да го отдам, но не се осмелявам да споря и трябва да мълча.
Като видели между царя и него тая разговорка, англичаните веднага го завели при Абдалон Володерски и от едната му ръка вземат мортимеровата пушка, а от другата пищова.
— Ето — казват — каква производителност имаме — и му подават пушката.
Царят погледнал спокойно мортимеровата пушка, защото си имал такава в Царско село, а после те му дават пищова и казват:
— Този пищов е от неизвестно, неподражаемо майсторство — един наш адмирал го е измъкнал от пояса на един разбойнишки атаман в Канделабрия.
Царят погледнал пищова и не може да му се нагледа.
Заахкал страшно.
— Ах, ах, ах — казва, — как това така… как може това дори да се направи така тънко! — И се обръща към Платов на руски и казва: — Ето, ако имах барем един такъв майстор в Русия, щях да бъда твърде щастлив и щях да се гордея, а тоя майстор щях да направя завчас благородник.
А Платов, като чул тези думи, бръква в същата минута с дясната ръка в големите си шалвари и измъква оттам една оръжейна отвертка. Англичаните казват: „Това не се отваря“, а той, без да обръща внимание, зачоплил затвора на пищова. Врътнал веднъж, врътнал два пъти — затворът излязъл. Платов показва на царя спусъка, а там на самата извивка сложен руски надпис: „Иван Москвин во града Тула“.
Англичаните се чудят и маят и един друг се побутват.
— Ох де, сбъркахме!
А царят казва тъжно на Платов:
— Защо ги сконфузи толкова, на мене сега ми е жал за тях. Да вървим.
Качили се пак в същата колесар-карета и потеглили, и царят същия ден отишъл на бал, а Платов удушил още една голяма чаша дренковица и заспал дълбок казашки сън.
Било му и весело, че е осрамил англичаните, а тулския майстор турил на гледна точка, не го било и яд: защо царят при тоя случай съжалил англичаните!
„От какво се огорчи царят? — мислел си Платов. — Съвсем не разбирам!“ И с това разсъждение ставал на два пъти, кръстел се и пиел водка, докато насила не си докарал дълбок сън.
А англичаните пък през това време също не спали, защото и тях ги прихванало. Дорде господарят се веселял на бала, те приготвили тайно такава нова чудесия, че взели акъла на Платов.