Николай Лесков
Левакът (17)

Седемнайста глава

Техният облог почнал още в Твърдиземното море и пили те чак до Рижкото Динаминде, но я карали на равно, не си отстъпвали един друг и до такава степен редовно се изравнявали, че когато единият погледнал в морето и видял как от водата се показва дявол, веднага същото се привидяло и на другия. Само че помощник-капитанът вижда дявола рижав, а левакът казва, че уж бил черен като татарин.

Левакът казва:

— Прекръсти се и се обърни — това е дяволът от морската бездна!

А англичанинът спори, че „това е морски водогаз“.

— Искаш ли — казва — да те хвърля в морето? Не се страхувай — той веднага ще те подаде на мене.

А левакът отговаря:

— Щом е така, хвърляй.

Помощник-капитанът го взел на гръб и го понесъл към борда.

Матросите видели това, спрели ги и доложили на капитана, а той заповядал да затворят и двамата долу, да им дадат ром и вино и студена храна, за да могат да пият и да ядат, та да продължават своя облог, а горещ студинг да не им дават, защото спиртът може да пламне в търбусите им.

Така ги докарали затворени до Петербург и ни един от тях не спечелил облога; а тук ги качили в различни коли и откарали англичанина в посланическия дом на Ингилизката Небрежна улица, а левака — в участъка.

Оттук нататък — съдбата им взела силно да се различава.