Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Левакът
Повест за тулския кривоглед (левак) и за стоманената бълха - Оригинално заглавие
- Левша, 1881 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Атанас Далчев, 1962 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2021 г.)
Издание:
Автор: Н. С. Лесков
Заглавие: Левакът
Преводач: Атанас Далчев
Година на превод: 1962
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо (не е указано)
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1962
Тип: повест
Националност: руска (не е указано)
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 30.XI.1962 година
Главен редактор: Георги Константинов
Редактор: Надежда Чекарлиева
Художествен редактор: Иван Стоилов
Технически редактор: Лазар Христов
Художник: Борис Димовски
Коректор: Маргарита Енгьозова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15882
История
- —Добавяне
Трета глава
На другия ден, когато Платов се явил при царя с добро утро, царят му казва:
— Нека сега приготвят колесар-каретата и да отидем да гледаме нови сбирки.
Платов дори се осмелил да попита не е ли достатъчно, дето гледат чуждестранни продукти, и не е ли по-добре да се стягат за Русия, но царят казва:
— Не, аз желая да видя и други новости: хвалеха ми се, че правят първо качество захар.
Отишли.
Англичаните показват всичко на царя, какви разни първи качества имат, а Платов гледа, гледа и изведнъж казва:
— А я ни покажете захарта явиж на вашите заводи?
А англичаните дори не знаят какво е това явиж. Шушнат си, смигат си, повтарят един другиму: „Явиж, явиж“, а не могат да разберат, че у нас се прави такава захар и трябва да признаят, че имат всички видове захар, но не „явиж“.
Платов казва:
— Тогава няма защо да се хвалите. Елате у нас, ние ще ви дадем чай с истински „явиж“ от Бобринския завод.
А царят го дръпнал за ръката и тихо рекъл:
— Моля ти се, не ми разваляй политиката.
Тогава англичаните повикали царя в най-последната сбирка, дето били събрали от цял свят минерални камъни и нимфозории, като се почне от най-огромната египетска керамида до подкожната бълха, която не може да се види с око, а се усеща само хапенето й между кожата и тялото.
Царят отишъл.
Разгледали керамидите и разните там чучела и излизат вън, а Платов си мисли: „Е, слава богу, всичко мина благополучно; царят не се чуди на нищо“.
Но едва стигнали до най-последната стая, а там вече стоят техните работници по тужурни елеци и престилки и държат табла, на която няма нищо.
Царят изведнъж се зачудил, че му подават празна табла.
— Какво значи това? — пита, а ингилизките майстори отговарят:
— Това е нашето покорно приношение на ваше величество.
— А какво е то?
— Ами ето — казват, — благоволете да видите една прахолинка?
Царят погледнал и вижда: наистина, на сребърната табла лежи една съвсем дребничка прашинка.
Работниците казват:
— Благоволете да си наслюнчите пръста и да я вземете на дланта си.
— Но защо ми е тази прашинка?
— Това — отговарят — не е прашинка, а нимфозория.
— Жива ли е?
— Съвсем не — отговарят, — не е жива, а от чиста ингилизка стомана сме я изковали, за да изобразява бълха, и в средата й има ключалка и пружина. Благоволете да врътнете с ключето: тя тозчас ще захване да танцува дансе.
Царят полюбопитствувал:
— А къде е ключето?
А англичаните казват:
— Тук пред очите ви е и ключът.
— А защо — казва царят — не го виждам?
— Защото — отговарят — това трябва да се гледа с малкоскоп.
Подали му един малкоскоп и царят видял, че до бълхата на таблата действително има ключе.
— Благоволете — казват — да я вземете на дланчицата си — тя има в търбухчето си дупчица за пружината, а ключът трябва да се завърти седем пъти и тогава тя ще почне дансе.
Царят с мъка хванал това ключе и с мъка можал да го задържи между двата си пръста, а с другите два пръста взел бълшурката и щом мушнал ключето, почувствал, че тя започва да мърда мустачки, после взела да движи крачка, а най-сетне изведнъж скочила и както си летяла, веднага направила едно дансе и две верояции на едната страна, после на другата, и така в три верояции изтанцувала цял кадрил.
Царят тозчас заповядал да дадат на англичаните един милион, каквито пари поискат сами — ако искат сребърни петачета, ако искат дребни банкноти.
Англичаните поискали да им отпуснат сребро, защото от банкноти те не разбират; а после веднага показали и друга своя хитрост: дали бълхата подарък, а не донесли кутията за нея; а без кутия не може да държиш нито нея, нито ключето, защото ще се изгубят и така ще ги изхвърлят в боклука. А кутията й направили от един-единствен брилянтов орех — и за бълхата е издълбано местенце в средата. Това те не поднесли, защото кутията била уж държавна, а държавното у тях се пази строго, дори и за царя не може да се пожертва.
Платов много се разсърдил и рекъл:
— Защо е това мошеничество? Направихте дар и получихте един милион за това и все не ви стига! Кутията — казва — си върви винаги с всяка стока.
Но царят казва:
— Остави, моля ти се, това не е твоя работа — не ми разваляй политиката. Те си имат свой обичай. — И пита: — Колко струва този орех, в който се слага бълхата!
Англичаните определили за това още пет хиляди.
Цар Александър Павловия рекъл: „Да се изплати“, а сам пъхнал бълшурката в това орехче, заедно с нея и ключето, а за да не изгуби самия орех, пуснал го в златната си табакера, а табакерата заповядал да сложат в пътното му ковчеже, постлано цялото със седеф и рибена кост. А ингилизките майстори царят пуснал да си идат с чест и им рекъл: „Вие сте първите майстори в целия свят и моите хора не могат да направят нищо в сравнение с вас“.
Англичаните останали много доволни от това, а Платов не можал да каже нищо против думите на царя. Само взел малкоскопа и без дума да продума, го пуснал в джоба си, защото „той — казва — върви с другото, а вие и без туй взехте много пари от нас“.
Царят не знаел това до пристигането си в Русия, а те заминали скоро, защото царя го налегнала меланхолия от военните му дела и той поискал да се изповяда духовно в Таганрог при поп Федот[1]. Из пътя те имали с Платов малко приятни разговори, защото хранили съвсем различни мисли: царят смятал, че няма равни на англичаните в изкуството, а Платов поддържал, че и нашите могат да направят всичко каквото видят, само че им липсва полезно учение. И доказвал на царя, че ингилизките майстори имат съвсем други правила в живота, науката и продоволствието, че всеки техен човек разполага с всички абсолютни условия и поради това има съвсем друго съзнание.
Царят не искал да слуша дълго тази работа, а Платов, като виждал това, не се престаравал. Така те пътували мълчешком, само Платов слизал на всяка гара и от яд пиел по една халба водка, замезвал със солен геврек, запалвал своята направена от коренище чибучка, в която влизал отведнъж цял фунт жуков тютюн, а после се качвал в каретата и сядал до царя мълчалив. Царят гледа на една страна, а Платов подаде през другия прозорец чибучката и дими на вятъра. Така стигнали до Петербург, а при поп Федот царят вече съвсем не рачил да вземе Платов.
— Ти си — казва — невъздържан в духовната беседа и толкова много пушиш, че от твоя дим в главата ми са се набили сажди.
Платов останал оскърбен и легнал вкъщи на омразната си гушетка и така си лежал и пушел безпрестанно жуков тютюн.