Дъглас Кенеди
Пет дни (18)

8

Нощта беше настъпила. Навън беше студено. Студено и тъмно, а от близкия залив се надигаше мъгла. Щом излязохме на улицата, почувствах нов прилив на колебание: едно гласче ме укоряваше, че навлизам в наистина опасна територия. Направиш ли това, всичко ще се промени. Напълно ще се промени.

Каква мелодрама. Какво добро дете съм била винаги. Каква съвестна млада жена и изключително отговорен възрастен. Вярна, лоялна, постоянно на разположение. Въпреки че се съмнявам Дан да ми е изневерявал някога, бях започнала да приемам отдалечаването му като вид предателство.

Я се чуй само. Тези безспирни, безкрайни, тъжни уговорки, които правиш през цялото време. Започваш да издигаш барикади части от секундата, след като си обявила пред този мъж, че изпитваш любов към него. Мъж, който също е познал интимна загуба и живот в капан. Мъж, който ти казва същото, което и ти на него: толкова сме подходящи един за друг. Има шанс тук и ако и двамата успеем да овладеем страха.

— Да се разходим ли към водата? — обърна се той към мен. — Освен ако не искаш да се пробваме за галерията?

— Искам… — подхванах.

Само след миг бяхме в прегръдките си. Целувахме се страстно и диво, притискахме се с безумно желание и нужда. Сякаш помежду ни настъпи взрив от две страни. Внезапно бяха изтрити дълги години на безнадежден копнеж и ограничения, чувство на неудовлетвореност и емоционално обезличаване. Колко прекрасно бе отново да чувствам ръцете на мъж върху себе си; мъж, който очевидно ме желаеше. Така, както го желаех и аз.

Той се отдръпна от силната ни прегръдка за миг, хвана лицето ми между дланите си и прошепна:

— Открих те. Наистина те открих.

Цялата се стегнах. И все пак това не се дължеше на някаква сдържаност или страх, нито на съжаление от рода „ще ми се да не беше изричал това“. Точно обратното, тази моментна напрегнатост беше просто откровено потвърждение на всичко, което чувствах, на всичко, което ме изпълваше в този момент.

— И аз открих теб — прошепнах в отговор и отново започнахме да се целуваме като двойка, която е била разделена от цял век и е предвкусвала момента на страстната среща в продължение на седмици, месеци, години.

— Трябва да отидем някъде — прошепнах най-после.

— Да си наемем стая.

— Но не в онзи отвратителен хотел.

— Споделям мнението ти.

— Радвам се, че си събрат романтик.

— Събрат романтик, който те е търсил цял живот.

Последва дълга несдържана целувка.

— Струва ми се, че ще ни трябва такси — каза той.

Без да престава да ме притиска към себе си, той вдигна ръка и спря такси. Качихме се на задната седалка.

— Тремонт, номер деветдесет — съобщи Ричард на шофьора.

Щом таксито потегли, отново започнахме да се целуваме страстно. Отворих очи за секунда и забелязах, че шофьорът ни гледа в огледалото. Дали си мислеше: не са ли малко старички, за да се държат като шестнайсетгодишни? Дали ни завиждаше? Дали разсъждаваше за собствения си живот? Имаше ли значение какво си мисли?

Ръката на Ричард се плъзна под черното ми поло. Кожата му се докосваше до моята гола кожа. Тихичко простенах от удоволствие; същата наслада, която премина през мен, щом усетих втвърдяването между бедрата му и несдържания плам, с който ме сграбчи. Желаех го така, както не бях пожелавала никого след…

Таксито спря пред входа на хотел. Само след секунди бяхме във фоайето. Изискано. Модернистично. Приятно луксозно. Хванал ръката ми, Ричард ме поведе към рецепцията. Служителката беше около двайсет и няколко годишна със заучено преситено изражение.

— Бихме желали да наемем стая — каза Ричард.

Тя набързо ни огледа и видях, че обърна внимание на брачните ни халки. Също така на факта, че се държахме за ръце, че дойдохме от улицата без багаж, очевидно забързани да се качим горе и да затръшнем вратата зад себе си — сигурно си беше казала: може и да са женени, но не един за друг.

— Имате ли резервация? — попита апатично.

— Не — отговори Ричард.

— Боя се, че тогава мога да ви предложа единствено апартамент „екзекютив“ с легло кингсайз, но цената е седемстотин деветдесет и девет долара на вечер.

Видях как Ричард се старае да не пребледнее при тази цифра. Аз определено се стреснах.

— Можем да отидем другаде… или дори да се върнем в хотела на летището — прошепнах в ухото му.

Ричард просто ме целуна, а след това бръкна в джоба си и извади портфейла си.

— Ще вземем апартамента — заяви той на рецепционистката и остави със замах кредитната си карта върху плота.

Две минути по-късно вече бяхме в асансьора и се возехме към последния етаж. Още се държахме за ръце, а погледът ми не се отклоняваше от неговия. Въпреки това и двамата се бяхме умълчали. Желание и страх: това бяха двете емоции, които ме поглъщаха изцяло. Ала неудържимата плътска страст изтласка страха навън от асансьора на етаж, който не беше нашият. Исках го. Исках го сега.

Асансьорът спря на последния етаж. Тръгнахме по коридора към голяма двойна врата. Ричард пъхна електронната карта. Чу се изщракване. Той ме притисна към себе си. Влетяхме вътре. Почти не забелязах обстановката, с изключение на това, че апартаментът беше просторен, леглото се намираше в отделна стая, а осветлението беше приглушено. В мига, щом вратата се затвори зад нас, вкопчихме се един в друг без никакви задръжки и заотстъпвахме заднешком към спалнята, като смъквахме дрехите на другия, целувахме се диво и стремително се отдадохме на необуздана страст, каквато, ако човек има късмет, изпитва веднъж или два пъти в живота — такава, която в най-голяма степен се доближава до истинската любов.

Времето беше без значение. Важни бяхме само ние двамата в това легло, слети един с друг и безмълвно погълнати от значимостта на момента.

А след това, в последвалата тишина, той обгърна лицето ми с ръце и прошепна:

— Вече всичко е различно. Всичко.

Понякога истината е нещо великолепно.