Сюзън Елизабет Филипс
Избрах теб (12)

12

Фийби попадна на Боби Том Дентън във фоайето на хотела в събота, в осем и трийсет вечерта. Макар че току-що беше пристигнала в Портланд с граждански полет от „О’Хеър“, „Старс“ вече беше тук от обяд, защото според правилата на НФЛ гостуващият отбор трябваше да бъде в града, в който се провежда мачът, двайсет и четири часа преди началото му. Фийби беше проверила програмата на играчите и знаеше, че до осем часа са били в среща и са свободни до вечерния час в единайсет.

— Здравейте, мис Съмървил. — Нейният мъж за осем милиона долара я дари с толкова широка усмивка, колкото беше и черният стетсън на главата му. Стилно протрити и износени джинси покриваха спортните му крака, а каубойските му ботуши от змийска кожа бяха идеално износени, така че да не са нито твърде нови, нито твърде съсипани. Виктор щеше да е впечатлен.

— Разтревожих се, че може да не сте тук — каза Боби Том.

— Казах ти, че ще дойда.

Той бутна ръба на черната си шапка с палец.

— Ще гледате мача от терена през първата четвърт, нали?

Тя задъвка ъгъла на устната си.

— Всъщност, Боби Том, започвам да се колебая.

— Чакайте, чакайте. Разбирам, че ние двамата трябва да проведем сериозен разговор. — Една от чевръстите му спортни ръце се сключи около нейната и той нежно я насочи към бара. Можеше да протестира, но перспективата да прекара вечерта сама в чужда хотелска стая, дори без Пух за компания, не я привличаше.

Барът на хотела беше тъмен и тих и те се настаниха в малко сепаре в ъгъла, където Боби Том си поръча бира.

— Изглеждате ми като човек, който обича бяло вино — каза той. — Какво ще кажете за едно шардоне?

Фийби обичаше шардоне, но не беше сигурна, че й харесва да бъде класифицирана като „човек, който обича бяло вино“, така че си поръча „Маргарита“. Сервитьорката, която зяпаше Боби Том с гладни очи, отиде да изпълни поръчката.

— Позволено ли ти е да пиеш в нощта преди мача?

— Позволено ни е да правим каквото си искаме, стига да дадем всичко от себе си на следващия ден. Пиенето и вечерният час са единствените неща, за които треньорите са наистина стриктни. Предполага се да сме си в стаите в единайсет, но тренерът е бил страхотен тайфун, когато е бил играч, и знае, че всеки от нас има начин да изпусне парата. — Боби Том се изкикоти. — Той е истинска легенда.

Фийби си каза, че не трябва да пита, но когато ставаше въпрос за Дан Кейлбоу, любопитството й, изглежда, нямаше граници.

— Какво имаш предвид? Каква легенда?

— Е, някои от историите за него не са за женски уши, но предполагам, че всеки знае колко много е мразел вечерния час. Вижте сега, треньорът ни има нужда само от няколко часа сън и докато се е състезавал, не можел да понася идеята, че ще е затворен в стаята си от единайсет. Казваше, че това го напрягало твърде много преди играта. Така че се измъквал от стаята си след вечерната проверка и тръгвал към сериозния купон. Треньорите разбирали, естествено. Глобявали го, отстранявали го, но нищо не помогнало, защото той продължавал да запива по цяла нощ. Накрая им казал, че ако това не им харесва, могат или да го застрелят, или да го продадат, но той няма да се промени. Единственият лош мач в целия му първи сезон бил, когато сложили пазач пред стаята му. На следващия ден пресекли пет негови паса. След това треньорите спрели да се тревожат за вечерния час. Разбира се, той се успокоил малко, като остарял.

— Обзалагам се, че не много — промърмори тя, докато питиетата им пристигаха.

Боби Том вдигна изпотената си халба.

— Наздраве, да сритаме малко задниците на „Сейбърс“.

— За сританите задници. — Тя докосна чашата си до неговата, после облиза малка част от соления ръб и си пийна от маргаритата.

— Мис Съмървил…

— Само Фийби. — Тя си пийна отново. По-късно щеше да съжалява за калориите, но не и в момента.

— Предполагам, че когато сме само двамата, може и на малки имена, но тъй като вие сте собственикът и така нататък, не мога да ви наричам така пред останалите.

— Не мисля, че трябва да се притеснявам особено за порядките с всички тези снимки по вестниците.

— Не са ли страхотни! Дори са ме хванали от по-добрата страна. — Усмивката му помръкна. — Не бяхте сериозна, когато казахте, че няма да сте на игрището утре, нали?

— Не съм сигурна, че идеята е добра. Не и докато не измисля някакъв нов ритуал за късмет.

— О, не. Не можем да го направим. Въпреки че загубихме, мачът срещу „Бронкос“ беше един от най-добрите в кариерата ми. Играя футбол от много години и когато нещо работи, се придържам към него. Вижте, в момента, в който започна да правя промени, започвам да мисля за тях, вместо за това как е оградена зоната и дали да се отворя, или не. Разбирате ли за какво ви говоря?

— Боби Том, наистина не си падам много да виждам снимки как двамата се целуваме във всички понеделнишки вестници.

— Изненадан съм, че трябва да ти напомня това, Фийби, но утре играем със „Сейбърс“, а победата над тях е много по-важна, отколкото някакви си вестникарски снимки. Те спечелиха суперкупата миналата година. Цялата страна смята, че този сезон ние ще пробием дъното. Трябва да им докажем, че сме достойни за шампиони.

— Защо?

— Защо какво?

— Защо трябва да бъдете шампиони? Като се замислиш за това, какъв е смисълът? Не е като да откриете лек срещу рака?

— Права си — каза той откровено. — Не е като това. По-голямо е. Виждаш ли, има добро и зло. Така стоят нещата. Точно толкова важно е.

— Не успявам да схвана мисълта ти, Боби Том.

Той вдигна ръката си към сервитьорката и посочи с два пръста към питиетата им, за да им донесат повторно. Точно тогава Фийби осъзна, че почти е пресушила своето. Не носеше на алкохол и знаеше, че трябва да откаже втората чаша, но Боби Том беше хубава компания и тя се чувстваше добре. Освен това той плащаше.

— Ето как го виждам аз — продължи той. — Човечеството е агресивно по природа, ще се съгласиш ли с това?

— Човечеството сигурно, но не и женската му част.

Боби Том очевидно не се интересуваше от половите различия, защото игнорира коментара й.

— Футболът освобождава естествената мъжка агресия. Ако не беше НФЛ, вероятно щяхме да воюваме с Русия дузина пъти за последните четирийсет години. Виждаш ли, такива са американците. В мига, в който ни измамят, се превръщаме в лайномети. Извини езика ми, Фийби, но всички знаят, че сритването на задници е част от националната съвест. Футболът ни дава, ъъъ, как се казваше? Отдушник.

Стори й се, че в думите му има някакъв заплетен смисъл, което й подсказа, че първата маргарита вече я е ударила. Взе втората и облиза друго място по ръба й.

Той сграбчи ръката й и я погледна умолително.

— Така че, ще бъдеш ли там утре заради мен, или не, защото казвам ти самата истина — ти си добра жена и знам, че не искаш загубата ни от „Сейбърс“ да ти тежи на съвестта.

— Ще бъда там — въздъхна тя.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб. — Той й се усмихна мило. — Харесвам те, Фийби. Много. Ако не бяхме бизнес партньори, със сигурност щях да си падна по теб.

Беше толкова момчешки и мил, че тя му се усмихна веднага.

— Не е ли животът кучка?

— Ти го каза.

Дори и без маргарита, с Боби Том Дентън се общуваше лесно. Говориха за мексиканска храна, за това дали спортните отбори трябва да се наричат с индиански имена, и за приликата му с Крисчън Слейтър. Тя изпи втората маргарита по-бавно, но въпреки това усети отчетливо бучене, когато той се наведе и докосна устни до нейните.

Беше лека приятелска целувка. Почтителна. Знак за приятелство и благополучие. Целувката, която един двайсет и пет годишен мъж дава на трийсет и три годишна жена, която иска да заведе в леглото, но знае, че няма да го направи, и не иска да разваля приятелските им отношения, но все пак желае те да са нещо повече.

Фийби разбираше.

За нещастие, Дан не разбираше.

— Дентън! — Гласът му прокънтя в тишината на бара като оръдие на Конфедерацията над тлеещото бойно поле. — Не показва ли скъпият ти часовник, че имаш точно три минути и половина да си завлечеш задника в стаята, или ще нарушиш вечерния час? — Той се извиси над масата им в джинсовите си панталони и разкопчана на шията риза.

— Здрасти, тренер. Искаш ли да чуеш най-смешното проклето нещо? Тъкмо обяснявах на Фийби как винаги си бил гъвкав по отношение на вечерния час. И ето че ти се появяваш. И това ако не е…

— Две минути и четирийсет и пет секунди! Глобявам те с петстотин долара за всяка минута, през която не си в стаята си.

Боби Том се изправи на крака с наранен вид.

— По дяволите, тренер, защо си толкова раздразнен?

— В петък направи три лоши комбинации. Как е това за начало?

Боби Том скъса няколко чека от снопчето в джоба си и ги плесна на масата. После хвърли дълъг и хитър поглед на Дан.

— Не мисля, че става въпрос за лошите комбинации. — Извърна се към Фийби и докосна края на шапката си. — Ще ви видя на стадиона утре, госпожице Съмървил.

— Чао, Боби Том.

Когато той изчезна, Дан излая към нея като армейски сержант.

— В моята стая! Веднага.

— Ъ, няма да стане.

— Когато започваш да играеш игрички с най-добрия уайд рисийвър в АФК, определено си прекрачила линията. И сега, освен ако не искаш да изкарам кирливите ти ризи пред всички, ти предлагам да се размърдаш.

Фийби го последва неохотно извън бара във фоайето. Знаеше, че трябва да му напомни, че тя му е шеф, но когато влязоха в асансьора и започнаха да се изкачват в тежко мълчание към седмия етаж, откри, че не може да събере сили.

Той обаче явно събираше своите, защото топлината му я изгаряше през тясната къса тюркоазена рокля. Двата коктейла бяха оставили у нея уютно чувство на благосъстояние, което я караше да иска да издаде долната си устна и да му каже да не е толкова старомоден.

Не знаеше, че апартаментите им са толкова близо, докато той не спря пред вратата срещу нейната. Отключи я и я бутна не особено нежно вътре. После насочи юмрука си с изпънат показалец към тапицирания диван.

— Сядай.

Макар че мозъкът й започваше да излъчва предупредителни сигнали, топлата текилена мъгла, която я обгръщаше, направи невъзможно за нея да ги приеме на сериозно, така че тя козирува шеговито, сякаш следваше заповедите му.

— Да, сър.

— Не ми се подмазвай! — Той положи грамадна длан на хълбока си. — Стой далеч от играчите ми, чуваш ли ме? Тези мъже трябва да печелят футболни мачове, те не са личните ти играчки и не искам никога повече да виждам това, което видях тази вечер!

Това беше само началото. Той се ядосваше и беснееше, лицето му поаленя, както почервеняваше на игрището, когато крещеше на рефера. Най-накрая поспря, за да си поеме въздух.

Тя му се усмихна накриво и пъхна крайчето на показалеца си в устата.

— Какъв е проблемът, кексче? Никога ли не си целувал момиче в бара?

Той изглеждаше поразен, сякаш никога не беше виждал дръзка жена. Боже, беше толкова сладък. Сладък и секси, голям и зъл. Гррррр… Само истинска жена можеше да опитоми мъж като него.

Тя разкръстоса крака.

Щеше да е нужно и легло. И миризма на жасмин, която да се процежда през прозореца. И мекото нощно скърцане на старомоден вентилатор на тавана в стара плантаторска къща.

Изправи се.

Младата Елизабет можеше да го опитоми с тлеещите си виолетови очи, с белите си гърди, проблясващи като ванилов пудинг под дантеления й комбинезон.

Ох! Беше се прибрал при нея този виещ към луната мъж. Отново пиян. Безпътен. Вонеше на уиски и евтин парфюм от уличницата Лалъбел. Но още не се беше наситил този разгорещен, разгонен мъж. Само една жена можеше да го задоволи.

„Ела при мен, бейби, ще те накарам да се чувстваш така добре. Аз съм истинска жена и знам как да опитомя мъжа си.“

Тя се приближи бавно до него, устните й бяха влажни и разтворени, кичур руса коса се полюшваше пред миглите й, всяка пора от кожата й усещаше топлината му и беше готова да го обгори със своята. Защо изобщо се бе страхувала от него, та тя самата беше гореща и опасна котка? Щеше да му покаже каква жена е. Щеше да го накара да почувства как пращи.

— Фийби?

Тя спря пред него и покри стиснатите му в юмруци ръце, изпънати край тялото, с меките длани на собствените си ръце. Взря се в морскозелените му очи и осъзна, че няма нужда да се страхува от силата му, тъй като собствената й мощ е много по-голяма.

Изви гръбнак и се наклони към него. Беше като разгорещена котка, целуна го с разтворени устни, навеждайки устата си към неговата, изхлузи единия си сандал, за да потърка цикламените си пръсти в протъркания деним, обвил прасеца му. Когато той прие езика й, през нея премина чувство на въодушевление, захранвано от осъзнаването на собствената й сила. Защо се беше страхувала от секса, когато това беше толкова лесно, толкова естествено?

Той издаваше тихи дрезгави гърлени звуци или може би беше тя. Устните им се бяха слели, ръцете им бяха преплетени край телата и тя не позволи на страха да я обземе. Езикът му я изпиваше. Каза си, че е истинска жена, че може да отговори на страстта му и е достатъчно отпусната от алкохола, за да доведе нещата докрай. И може би след това щеше да е свободна.

— Фийби… — Той прошепна името й в топлия влажен отвор на устата й и вече не крещеше. Големите му ръце се плъзнаха по бедрата към кръста й. Палците му очертаха ребрата й. След миг щеше да докосне гърдите й, да ги превърне в топла, жива плът. Те вече потрепваха в очакване.

— Не спирай — прошепна умолително в устните му. — Каквото и да кажа, не спирай.

Шокиран, той се отдръпна от нея.

— Сериозна ли си?

— Да.

Дан бавно осъзнаваше думите й. Заля го разочарование, бързо последвано от отвращение и цинизъм. Защо ли беше изненадан? Трябваше вече да е научил урока си от Валъри и да е разбрал какво желае Фийби. Тя беше поредната жена, която искаше да си играе на подчиняване. Всяко нейно „не“ миналата неделя е било „да“. Манипулирала го е, а той се беше хванал.

Погледна отегчено пищните й извивки, лекия склон на миглите, очертаващи дръпнатите й кехлибарени очи, набъбналите устни на тази мокра, подканяща уста. Твърде много ли искаше, просто малко да полудуват в леглото? Без номера. Без нищо извратено. Просто малко шеги и обикновен похотлив секс.

Неочаквано се вбеси. Ядоса се толкова, колкото беше, когато откри Боби Том да точи лиги по нея в бара. Тя вероятно го милваше под масата. Сигурно отъркваше в него дългите си голи крака. Допираше наперените си цици в ръката му. Атакуваше го с целия си мръсен арсенал. Не спирай, дори да ти казвам „не“, Боби Том. Всъщност имам предвид „да“.

Може би Валъри го беше извратила, но му изглеждаше, сякаш жените в тази страна бяха безнадеждно повредени по отношение на секса. Те или искаха да те тъпчат с високите си токчета, или да ги оковаваш за леглото. Явно нямаше никакво средно положение.

Той беше минавал по този път многократно и можеше да се преструва на корав мъжага, без да се замисля. След онова, на което го беше подложила Валъри, малко груби игрички с Фийби Съмървил бяха точно това, което му бе нужно, за да се отърве от онези картини, които продължаваха да изскачат в ума му в най-неподходящите моменти. Тази вечер щеше да сложи край на всичко.

— Както кажеш, скъпа.

Фийби чу заплашителната нотка в гласа на Дан, но се чувстваше толкова добре, че не си позволи да се уплаши. Той повдигна едната си ръка към врата й, зарови я в косата й, хвана я в юмрук и дръпна корените й малко по-силно. С другата започна да откопчава малките копчета по яката на роклята й. Долната част на дланта му докосна гърдите й и платът се разтвори.

Той изсумтя, когато видя обикновения й бял сутиен. Без съмнение, беше свикнал с по-секси бельо, но тя не би се чувствала добре в такова. Голите й рамене усетиха хладния полъх от климатика, когато той смъкна горната част на роклята до лактите, приковавайки ръцете й в ръкавите. Разкопча трите тежки куки, които придържаха сутиена на гърба й.

— Големи са, скъпа, но не са като на Доли Партън. Някой от секси артикулите на „Виктория Сикрет“ ще ти свърши работа.

Подигравката в гласа му проби мъглата на текилата и разпръсна част от усещането за силата й. Тя се опита да измъкне ръцете си от ограниченията на роклята, но в този момент сутиенът й поддаде и гърдите й изскочиха на свобода.

— По дяволите. — Тихите думи прозвучаха повече като комплимент, отколкото като ругатня.

Преди да разбере какво става, той издърпа китките й зад гърба и ги хвана с една ръка. Грубото движение тласна гърдите й напред и нагоре и безпомощността, която изпита от тази позиция, предизвика тръпка на страх в стомаха й. Той сведе глава. Топлият му дъх докосна кожата й заедно с лекото драскане на брадата му. Изпърха с език около едното й зърно и то се втвърди. Пое го в устата си и го засмука.

Усети как костите й сякаш се размекват. Чувството беше толкова възбуждащо, че забрави за окованите си ръце. Той се премести към другата й гърда, ближеше и смучеше. Тя се изви към него.

Когато ръката му се спусна под края на късата й рокля и покри голото й бедро, паниката й се върна и тя знаеше, че трябва да освободи ръцете си, преди да му позволи да продължи. Пръстите му се придвижиха нагоре.

— Чакай — прошепна Фийби. Опита се да се дръпне, но силните му ръце я държаха яко. — Пусни ме.

— Няма да стане.

— Наистина.

— Сто процента.

— Дан!

— Както иска дамата. — Той я освободи, но само колкото да дръпне роклята надолу по бедрата й. Сутиенът й се изплъзна и тя остана само по един сандал, гривната около глезена си и чифт дълбоки бели памучни гащички.

— Ти май наистина не обичаш да харчиш пари за готино бельо.

Цялата й увереност се стопи и старите призраци се завърнаха. Грабна роклята си, за да се покрие, но преди да я достигне, той я вдигна и я понесе към спалнята. Когато я хвърли на леглото, самотният й сандал изхвърча.

Той се извиси над нея и вече не беше въображаем образ, а реален мъж, който събличаше ризата си, за да разкрие притеснително добре оформен гръден кош с развити мускули, набъбнали бицепси и издути като въжета вени по ръцете. Гъстата ивица косми в средата на гърдите му бе заострена като стрелка надолу и изчезваше по стегнатия плосък корем под колана на джинсите му.

Тя знаеше, че Дан тренира с тежести всеки ден и го беше виждала да прави обиколки на игрището вечер, но не беше подготвена за това колко могъщо и мускулесто е тялото му. Всички мисли за младата Елизабет напуснаха ума й. Почувства се като осемнайсетгодишна девственица вместо като трийсет и три годишна жена, която бе имала едновременно твърде много и твърде малко любовници. Беше се въвлякла в игра с професионалист, а в действителност не можеше да се справи дори с аматьор.

Очите му се спряха върху гърдите й, докато разкопчаваше колана си. Тя се хвана за ръба на леглото.

— Пусни го.

— Не, няма да правя това. — Издърпа края на кувертюрата до брадичката си, докато се претъркулваше към далечния край на леглото.

— Точно навреме. — Той се протегна, улови глезена й и я просна на възглавниците.

Тя изпусна тихо, приглушено възклицание. Смъртоносното усещане за намерението в тези леденозелени очи освободи напълно страха в нея. Тя си припомни силата му, когато я влачеше към беседката, и се вкопчи в кувертюра като в последна защита.

— Моля те, Дан… — Гласът й звучеше безпомощен, вместо силен, и тя знаеше, че е загубила напълно контрол.

— Ти беше тази, която иска забавление и игрички.

— Не исках. Аз…

— Млъквай. — Той смъкна ципа на джинсите. — А сега си покажи отново циците.

Грубата му вулгарност я съживи. Тя се извъртя от него към отсрещния край на леглото, измуши краката си между извитите табли, изправи се и се затича към вратата. Смътно усети, че той мърмори зад нея.

— Вече остарявам за тези неща.

Тя сграбчи влажната хавлия, която той бе захвърлил на стола след душа, и стремително се спусна през дневната към вратата. Точно когато я отваряше, дланта му я затръшна отново.

— Ти си по-луда и от Вал! — Дан я обви с предмишницата си. — Напълно гола си. Всички ли искаш да те видят?

— Не ми пука! — изплака Фийби, докато сърцето й блъскаше в гърдите. — Казах ти да спреш!

— Също така ми каза да не обръщам внимание на думите ти и тъкмо така ще постъпя.

Той я повдигна, сякаш не тежеше изобщо, понесе я обратно към спалнята и я пусна на матрака.

— Няма да те ударя, така че ако това искаш, ще трябва да си намериш друг жребец. — Той коленичи до нея, голямата му ръка се сключи около предмишницата й и заговори почти безразлично. — Как го искаш?

Тя осъзна, че всичко ще се повтори. Алкохолът я бе принудил да отпусне гарда си и сега беше безпомощна. И тогава изпищя.

Дан незабавно покри устата й с длан, докато изпъваше китките й над главата със свободната си ръка.

— Боже, не толкова силно. — Денимът на джинсите му се търкаше в бедрата й, докато той се извисяваше над нея повече отвратен, отколкото ядосан.

Фийби полудя, когато осъзна, че той очаква от нея да си трае, докато й причинява това. Сълзи запариха очите й, когато се замята под него, заизвива бедра и се опита да освободи краката си. Захапа силно ръката му и той я пусна с ядосано възклицание.

— Край! — Изтърколи се настрани и тръсна ръката си. — Опитах се да бъда отворен и разбиращ, но повече няма да правя това!

Тя беше толкова изненадана, че притихна.

Той скочи на крака.

— В момента съм дяволски възбуден, но предпочитам да се оттегля в банята с някой брой на „Пентхаус“, отколкото да продължавам с тези пещерни игрички. Не ми пука, че ми каза да не спирам, защото спирам! Гади ми се да се чувствам като някакъв плужек, който получава секс само ако бие жени. — Той се надвеси над нея. — Мен ако питаш, след като имаш толкова много нарези по леглото, би трябвало да си малко по-чувствителна към мъжете. — Сложи ръце на кръста си и се намръщи към нея. — От сега нататък, когато някоя жена ми каже да спра, спирам, дори да ми е казала да не обръщам внимание, когато ми каже да спра.

Тя го зяпна смутено.

— Може би аз бих искал малко бруталност за разнообразие! — продължи Дан. — Може би ще ми хареса да съм толкова неустоимо сексапилен, че да ме вържат за леглото! Толкова много ли ще бъде?

Тя бавно започна да разбира. Спомни си какво му беше прошепнала, да не спира, независимо какво казва. Спомни си извратената му връзка с Валъри и докато го правеше, изпита толкова внезапно облекчение, че в гърлото й се надигна истерия.

Той приседна в ъгъла на леглото, подпря ръце на коленете си и се взря мрачно към хола.

— Може би това е божественото възмездие. Когато бях двайсетинагодишен, правех толкова извратени неща с всички онези групита, че сега не мога да имам нищо простичко и неусложнено.

Тя издърпа покривката до брадичката си.

— Дан… ъъъ… може ли да кажа нещо?

— Не и ако се отнася за камшици и нашийници. — Той замълча. — Или за повече от двама души.

Истерията се надигна още повече. Тя издаде приглушен звук.

— Не.

— Добре тогава.

Тя заговори на гърба му, подбирайки внимателно думите си.

— Нямах предвид това, което си си помислил. Когато ти казах да не спираш, без значение какво ти казвам, говорех за целувките. Ти наистина се, ъъъ… целуваш отлично. — Пое си дълбоко въздух и продължи, макар да знаеше, че съвсем обърква нещата. — Аз имам, е, имам някои задръжки. Не точно, „задръжки“ е твърде силна дума. То е повече като алергия. Както и да е, понякога, когато целувам мъж, получавам такава реакция.

Разбра, че бръщолеви глупости, от начина, по който той изви глава да я изгледа. Гърдите му я разсейваха. Изваяни от бронз и поставени на витрината на старата й галерия, щяха да им донесат цяло състояние.

Тя преглътна.

— Просто се опитвах да ти кажа, че ако получа тази реакция, можеш да…

— Я игнорирам?

— Точно. Но другото… когато не се целувахме. Когато ме докосваше. — Балонът се пукна. — Когато кажа „спри“, имам предвид „спри“.

Очите му потъмняха от разкаяние.

— Фийби…

— Ако ти кажа „спри“, значи го мисля. Винаги. — Тя отново си пое дъх. — Без въпроси. Без съмнения. Аз не съм бившата ти жена и сексуалното насилие не е игра за мен. С мен „спри“ означава „спри“.

— Разбирам и съжалявам.

Тя знаеше, че ще избухне в сълзи, ако трябва да чуе още една торба извинения от него, които да я накарат да се чувства още по-несръчна.

— За тази алергия към целувките… — Той потърка брадичката си и тя помисли, че зърва веселие в очите му. — Ами ако двамата решим да се целунем отново? И ти получиш тази реакция, и кажеш „стоп“. Тогава трябва ли да спра?

Погледна към завивката.

— Май дори тогава. Повече няма да ти изпращам объркващи сигнали.

Той се наведе напред и докосна бузата й с кокалчета.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Фийби възнамеряваше да стане и да се облече, но не можеше да помръдне, докато той я докосваше толкова нежно. Почувства топлината му, когато се приближи, и разбра, че ще я целуне отново. Вече не се страхуваше. Вместо това в нея отново се разпали бавната топлина на желанието — не като бушуващ огън, а като малък уютен пламък.

— Ти не харесваш бельото ми — прошепна тя в устата му.

— Не. — Той захапа долната й устна. — Но харесвам това, което е под него, доста повече. — Върховете на пръстите му се разхождаха по гръбнака й, докато устата му се притискаше към нейната.

Целувката беше едновременно нежна и страстна, пълна с напрежение и сладост. В този момент тя искаше да прави любов с него повече от всичко друго. Езикът му навлезе в устата й. Ръцете й се плъзнаха в неговите длани, но после й се дощя да не го беше докосвала там, защото не искаше да си спомня за силата му, а само за нежността му. Как можеше да знае, че ще остане нежен?

— Дан?

— Знам, че каза, че не искаш нищо… ами… нищо извратено.

Усети как се сковава и почти загуби кураж, когато той се отдръпна. Потъна във възглавниците, струпани в горната част на кревата, с все още придърпаната до гърдите й покривка, и заговори бързо.

— Това не е извратено. Наистина.

— Може би аз трябва да преценя. И те предупреждавам, че с всеки ден ставам все по-консервативен.

Смелостта я напусна.

— Забрави.

— Стигна дотук, сега изплюй камъчето.

— Аз просто… няма значение.

— Фийби, ако нещата продължат по този начин, има осемдесет процента вероятност да бъдем интимни преди края на вечерта, така че по-добре ми кажи какво имаш наум. Иначе през цялото време ще очаквам да излаеш като куче или да ми заповядаш да те наричам Хауърд.

Тя му се усмихна неуверено.

— Не съм чак толкова изобретателна. Исках да те попитам… тоест имаш ли нещо много против, ако ние… — Тя се запъна и опита отново. — Ако се престорим, че съм…

— Звероукротител? Надзирател в затвора?

— Девствена — прошепна тя и почувства как бузите й пламват от неудобство.

Той я зяпна.

— Девствена?

Тя завъртя очи, покрусена от разкриването си.

— Забрави. Забрави, че казах каквото и да е. Нека просто го направим.

— Фийби, скъпа, какво става тук? — Той погали с показалеца си устните й.

— Нищо не става.

— Можеш да ми кажеш. Аз съм нещо като спален свещеник, чувал съм какво ли не. Толкова много мили ли си навъртяла в леглото, че искаш малко да занулиш одометъра?

— Нещо такова — промърмори тя.

— Нямам особено много опит с девственици. Всъщност не си спомням да имам какъвто и да е. И все пак предполагам, че мога да използвам въображението си. — И после очите му се присвиха. — Не е необходимо да се преструвам, че си на шестнайсет, нали, защото тия детски работи ме отвращават.

— На трийсет и три — прошепна тя.

— Толкова стара?

Дразнеше я и тя го знаеше, така че се опита да звучи грубо.

— Защо не? Може да съм някоя от онези пресъхнали жени, които се страхуват от мъжете. Нещо от сорта.

— Хм, това става интересно. — Палецът му докосна горната част на гърдите й, точно над ръба на покривката. — Не предполагам, че жена като теб ще ми позволи да погледна какво крие тук?

— Само ако не казваш нищо мръснишко.

— Не бих го направил.

— Направи го. Каза ми да си покажа…

Той притисна пръст към устните й.

— Това не бях аз. Само някой пълен идиот може да говори така.

Тя отпусна хватката си върху завивката. Той я смъкна бавно чак до кръста й.

— Е, мъж като мен може да оцени подобна гледка. — Въпреки думите си, той дори не гледаше. Вместо това изучаваше лицето й.

Преди да разбере какво става, Фийби вече го докосваше. Прокара дланите си по ръцете и по раменете му. Беше омаяна от контраста между железните му мускули и нежността, с която се отъркваше във врата й. Обсипа с целувки челюстта й, захапа брадичката, ъгълчето на устата й. Най-накрая се отдръпна и погледна надолу към гърдите й.

Те бяха рисувани от Флорес и гледани от безброй хора, но тя имаше чувството, че са разголени за първи път. Дан я докосна. Положи само възглавничките на палците си върху крайчеца на зърната и усещането беше толкова деликатно, че тя въздъхна, а насладата и желанието се разляха чак до пръстите на краката й.

— Легни — прошепна й той.

Тя потъна във възглавниците. Той продължи да я докосва по същия начин, само връхчетата на зърната, докато тя не можеше да издържа повече. Никога не беше изпитвала такова желание, толкова топло и течно, без никакъв страх. Той плъзна ръце надолу в гащите й.

— Спри.

Отдръпна се незабавно.

Тя се усмихна.

— Искам да те видя. — Изправи се на колене и се протегна към ципа му, после намери кураж да го дръпне надолу по голямата издутина, която опъваше денима.

— Задръж малко, скъпа. — Дан хвана ръцете й, преди да продължи, стана от леглото и изчезна в банята. Върна се секунда по-късно.

Устните й се извиха, когато хвърли шепа презервативи на масичката до леглото.

— Какво его.

— Как би могла девица като теб дори да знае какви са тези неща?

— От телевизията.

Сега той се хилеше и Фийби осъзна, че това е първият път, когато се смее в леглото с мъж. До този момент никога не си бе представяла, че смехът и сексът могат да вървят ръка за ръка.

— Докъде бяхме стигнали?

Тя бе изумена от собствената си дързост, когато се протегна към отворения му цип.

— Точно тук, доколкото си спомням. — Не можеше да повярва и колко нетърпелива бе да го види. Вместо да се страхува, изпитваше упоителна смес от любопитство и похот.

— Само да не ми припаднеш.

— Ще се опитам. — Избута плата и преглътна тежко, когато го освободи от белия памучен слип.

— О, боже. — Възклицанието й не беше престорено.

Той се изкикоти.

— Дишай дълбоко.

— Може би хълбоците ти са много тесни. Контрастът…

— Това е само една възможна гледна точка. — Дан се усмихна, докато събличаше останалите си дрехи и застана гол пред нея.

Фийби не можеше да свали очи от него. Раменете му бяха широки и могъщи, хълбоците му — тесни, коремът почти вдлъбнат. На едното си коляно имаше белег, както и на прасеца на другия си крак.

— Този стриптийз е двупосочен, нали знаеш. — Той кимна към онази част от нея, която все още бе скрита от завивката, нагъната в скута й.

— Твърде съм срамежлива — отвърна тя и се отпусна на петите си.

— Май мога да те разбера. Като се има предвид неопитността ти и така нататък. — Матракът хлътна, когато той приседна в края му. — Ето какво ще ти предложа. Тъй като си девица, може би ще се притесняваш по-малко, ако се протегнеш под покривката, махнеш останалите си дрехи и ми ги подадеш.

Тя сведе очи, легна отново върху възглавниците и направи каквото й беше казал. Когато пусна гащичките си до леглото, вече едва контролираше възбудата си от това лудешко, непредсказуемо съблазняване.

Той се изтегна до нея, облегнат на лакът, плъзна ръка под завивката и сви крака й в коляното, за да си поиграе с гривната на глезена.

— Кажи ми да спра, ако станеш нервна.

Овладя я могъщ пристъп на емоция. Въпреки че той само я закачаше, никога не би разбрал колко много означават думите му за нея.

Дан се наведе напред и отново започна да я целува по устните и гърдите, горещият му сладък допир изгаряше кожата й и когато тя отвърна на целувката му, ръката му се придвижи нагоре под завивката и започна да гали вътрешната част на бедрата й.

— Разтвори крака за мен още малко — прошепна той.

Тя раздвижи краката си. Завивката се изхлузи и остана да покрива само малко ъгълче между бедрата й. Той я отмести встрани.

Фийби очакваше някое остроумие за това, че е естествена блондинка, но той не каза нищо. Тя си пое дълбок, накъсан дъх, когато започна да я изследва.

— Това приятно ли е?

— Да, о, да.

— Доволен съм.

— Би ли спрял?

Той дръпна ръката си.

Радостта и похотта се завихриха в нея, когато осъзна, че е изпълнил желанието й. Подчинението му й даде кураж. Изви тялото си, така че да застане над него, гърдите й нежно се полюшваха, зърната им задраха косъмчетата по гръдния му кош. Наблюдаваше изражението му, когато започна чувствения си поход, прокарвайки ръката си по гърдите му и надолу по корема, покрит с тънък слой пот.

Плъзна се още по-надолу и го докосна. Той задържа дъха си. Фийби почувства как се напряга и пулсира в ръката й, изпъва се да се освободи и страхът й отново се смеси с желание. Този път обаче желанието беше по-силно.

— Приближаваме се до повратната точка — прошепна дрезгаво той.

Тя поклати глава. Загали го.

— Ти обеща.

— Спри — простена той.

Тя спря.

Той се завъртя, така че тя отново се озова под него.

— Хайде да те подготвим, девствена лейди — прошепна й, — не мисля, че ще мога да се сдържам още дълго.

Беше толкова хубаво.

Той я подготви с пръстите си, сякаш беше напълно нова. Сърцето й се изпълни с емоции, които не можеше да назове, докато интензивните му милувки изпращаха вълни от огън през нея. Дишането му беше тежко, кожата му почервеня. Той спря, за да се протегне към едно от пакетчетата, и си сложи презерватива, преди да възобнови милувките си.

— Толкова си стегната — прошепна, докато мърдаше хълбоците си и се приготвяше да влезе в нея. — Почти като…

— Спри — изплака тя, макар да знаеше, че мигът, в който можеше да я послуша, е отминал отдавна.

Но той се отдръпна. Падна по гръб. По челото му изби пот.

— Убиваш ме.

Тя не можеше да повярва, че е спазил обещанието си, и в този миг го обичаше. Каза си, че това не е устойчива емоция, не е „и заживели щастливо“, а само ефимерна любов, родена от благодарността. Заедно със сърцето й цялото й тяло се отвори към него, копнееше да я изпълни, вярваше му, че няма да я нарани. Вкопчи се в раменете му и го дръпна обратно.

Той я прихвана през коленете и раздалечи краката й.

— Бавно — помоли го тя. — Не искам да боли.

— О, няма да боли, скъпа — каза той, докато я разтваряше. — Не бих те наранил за нищо на света.

И не го направи. Влезе бавно, докато я гледаше през цялото време с полуприсвити зелени очи, с напрегнати мускули на врата, с мокра кожа. Можеше да усети железния му контрол дори когато тялото й се надигна да го посрещне. Той започна да се движи в нея и собственият й контрол се изпари.

— Точно така — прошепна той, докато главата й се мяташе на възглавницата и от устните й се изтръгна тих стон. — Нека те чуя, мила. Викай, колкото искаш.

Той влезе дълбоко и тя започна да се движи с него. Усещането беше прекрасно и плашещо. Започна да се върти и сега бе заплашена от своята, а не от неговата загуба на контрол. Пръстите й се забиха в стоманените възли на раменете му. С нея се случваше нещо. Нещо чудесно. Нещо ужасяващо. Ако загубеше контрол… Отвори уста и изхлипа:

— Спри!

Звукът, който той издаде, не приличаше на човешки — приглушено дълбоко гърлено възклицание. Този път тя знаеше, че няма да я послуша. Беше стигнал твърде далеч и молбата й не беше изпълнима.

Но той се отдръпна. Този мъж с желязна воля, който можеше да я надвие за миг, се подчини на желанието й и падна върху възглавниците с почервеняла кожа, вените му пулсираха, гръдният му кош се надигаше тежко. Тя падна върху него. Целуна го с език. Хвана косата му в юмруци, докато си възвръщаше женствеността, и го обичаше с цялото си сърце.

Стори й се естествено да го възседне.

Плъзна краката си около хълбоците му и го пое в тялото си, макар че размерът му я принуди да го направи по-бавно, отколкото й се искаше, за да може да свикне. Когато го беше поела напълно, погледна надолу към него. Очите му бяха отворени, но изцъклени, устните му — изопнати. Тя започна да се движи, синхронизирайки темпото си с леките стенания, които издаваше. Той сграбчи задника й, така че да не може да се изплъзне, пръстите му я галеха там, където хълбоците й се съединяваха.

Тя зарови ръце в космите на гърдите му и изви гръб, яздеше го все по-силно и по-силно. Косата й летеше. Превърна се в блестяща руса амазонка, призовала най-могъщия мъж, за да й служи. Той се мяташе, но тя го задържа, бедрата й притискаха могъщите му хълбоци. Тя командваше. Той беше изцяло неин.

Сега той изгаряше. Гърдите му се повдигаха, докато издишваше и пълнеше отново дробовете си, като атлет, който се пресяга до границите на издръжливостта си. Тогава Фийби разбра, че чака тя да се разпадне първа. Дан беше мъж, който живееше за състезанието, а в тази конкретна игра победата беше за втория. Той не знаеше как е при нея. Не разбираше, че тя не е в състояние да го направи.

Но имаше и нещо, което тя самата не разбираше. За него победата беше всичко. Дори и постигната с малко измама.

Той намери с пръсти най-уязвимата й точка. Тя се задъха, главата й падна напред. Той продължи вълнуващото си нечестно докосване. Стаята се завъртя около нея все по-бързо и по-бързо и границите между нейното и неговото тяло изчезнаха.

Не можеше да се случва. Никога не се бе случвало…

Силен вик се изтръгна от самия й център. Тя чу приглушен рев в отговор на нейния и почувства бурните му тръпки. Освободиха се от гравитацията и се гмурнаха в забравата.