Сюзън Елизабет Филипс
Избрах теб (20)

20

— Сигурен ли си, че ми разказа всичко, което се случи, след като излязох? — Тъй като парното на ферарито беше пуснато до дупка, зъбите на Фийби не тракаха от студ, а от предозиране с адреналин.

— Всичко, което успях да си спомня.

Тя все още не можеше да проумее изумителния факт, че точно сега Рон и Джейсън Кийн предоговарят условията за наемане на стадиона. Помисли си за баща си и почувства непознато усещане на спокойствие, когато осъзна, че няма какво да доказва на него, а само на себе си.

Ферарито подскочи на някаква неравност по пътя и тя изведнъж забеляза провинциалната околност.

— Мислех, че ме водиш вкъщи.

— Така е. Към моето вкъщи.

— Защо?

— Защото последния път, когато се отбих у вас, мис Моли беше там заедно с три приятелки. Не мисля, че някога съм осъзнавал колко високи гласове имат тийнейджърките. — Той я изгледа. — Хрумна ми, че аз и ти ще имаме нужда от усамотение, така че да можем да обсъдим някои неща.

Фийби не можеше да се сети какво толкова имат да обсъждат, че да не може да почака до утре. След онова, което се бе случило миналата седмица в залата, не беше в настроение за повече откази, а знаеше, че не трябва да остава сама с него. Но тъй като той вече бе завил към алеята, водеща до дома му, беше малко късно за промяна.

— Първо, ще говорим — каза той. — А после ще изгоря тази рокля.

Той се мръщеше, така че Фийби се съмняваше, че има предвид нещо сексуално, но докато ферарито преминаваше край голите дървета, чиито скелети се открояваха на фона на нощното небе, осъзна, че дланите й са потни.

— „Версаче“ е.

— Моля?

— Роклята ми. „Версаче“. Или поне е имитация. Имам една приятелка в Манхатън, която може да имитира всеки дизайнер.

— Какво ти е на гласа? Звучиш странно.

— Зъбите ми тракат. — Колата с ниско окачване подскочи върху някакъв коловоз.

— Пуснал съм парното. Топло е.

— Не е от студа. Предполагам, че е забавена реакция. Тази вечер бях малко нервна.

— И с абсолютно право. Фийби, през всичките си дни не съм виждал никога нещо подобно на това, което направи преди малко. Рон малко ме разочарова обаче, че не ме посвети в плановете ви, особено след като ме покани.

— Рон не знаеше съвсем точно какво имам предвид.

— Да не искаш да ми кажеш, че е импровизирал?

— Не изцяло. Казах му какво искам да е поведението му, но не и подробностите за това, какво се каня да направя. Той има аритмия. Активира се, когато е твърде нервен, и се страхувах, че може да ме издаде. Но пък е доста добър в импровизациите, така че не се притеснявах особено.

— Уважението ми към моя добър приятел Рон расте всеки ден.

Спряха пред каменната ферма, където през прозорците на верандата се виждаха бледи езерца от златна светлина. Холандската лоза висеше суха и попарена на решетката в края на верандата, но изглеждаше все така красива в студената декемврийска нощ. Фийби изчака Дан да й отвори вратата и когато го направи, бе принудена първо да свие крака, защото роклята й беше твърде тясна.

Той протегна ръка да й помогне. Когато пръстите му докоснаха нейните, Фийби се опита да потисне тръпката на възбуда. Под обсипаните й с мъниста високи черни обувки прошумоля листо, докато двамата с Дан се изкачваха към входа на къщата заедно.

Той отключи вратата и я задържа отворена пред нея.

— Помислих си, че всичко свърши, когато Кийн се обади на твоя близък личен приятел Доналд Тръмп.

— Доналд има силно чувство за хумор. Не ми се наложи да го убеждавам дълго да подкрепи историята ми.

Коридорът бе осветен от една-единствена месингова нощна лампа с черен лампион, поставена на малка антична ракла. Тя го последва в дневната, където той запали още светлини, докато цялото помещение не бе залято от уютен блясък. Фийби за пореден път бе поразена колко уютна изглежда къщата му. Тъмносин анцуг беше захвърлен през страничната облегалка на зелено-червения диван, а по земята край един от претрупаните столове бяха пръснати копия от чикагските вестници заедно с „Уолстрийт Джърнъл“. Тя усети мирис на детелина и канела.

— Това място е толкова домашно — отбеляза тя замислено.

Той проследи погледа й към плетената кошница, отрупана с шишарки за камината.

— Обичам край мен да има такива неща.

Свали сакото на смокинга си, а докато се отправяше към камината, разхлаби папийонката. Краищата й се разлюляха, когато се наведе, за да запали подготвения огън. След като дървата се разгоряха, той пусна капака и се изправи.

— Няма ли да си свалиш палтото?

Може би беше заради всички седмици носене на перли и панделки, но тя не искаше да остава пред него във вулгарната рокля, която бе използвала, за да обезоръжи Джейсън Кийн, не и обградени от уютния комфорт на чудесната му стара къща.

— Още ми е малко студено.

Дори да беше разбрал, че лъже, Дан не го показа.

— Ще си налея бира. Искаш ли нещо топло? Кафе? Чай?

— Не, благодаря ти. — Докато той отиваше към отворената кухня в дъното, тя се измъкна от палтото си и навлече горнището на анцуга, което той бе оставил на кушетката. Ухаеше на прясно изпрано и на нещо, което не беше точно пикантно и не точно цитрусово, но носеше несъмненото усещане за Дан Кейлбоу. Тя седна в единия край на дивана точно когато той се върна в стаята с бутилка „Олд Стайл“ в ръка.

Настани се в другия край, облегна се на претрупаната странична облегалка и метна глезена си върху коляното.

— Ти и Рон сте добри в измамите. Тази вечер бяхте още по-умели от онзи път, когато ме изработихте. Между другото, имам достатъчно мъжество, за да призная, че беше права за него, а аз сгреших.

— Благодаря.

— Дори ще призная, че може и да беше частично права, че отборът бе твърде напрегнат по-рано през този сезон.

— Само частично, значи?

— Предимно права — съгласи се той. — Но това не означава, че не чакам с нетърпение да преживея остатъка от живота си, без да чувам повече речи за голи футболисти. — Той потръпна. — Мислите ли с Рон да ме посветите в следващата си измама предварително? Надявам се, осъзнаваш, че тази вечер едва се въздържах да не нанеса телесна повреда, макар че не съм напълно сигурен дали щях да избера Кийн, или теб.

— Вероятно Кийн. Въпреки склонността ти да крещиш, не мога да си представя, че ще удариш жена.

— Забравяш за Валъри.

— Трябва да я запознаеш с Джейсън. Двамата са един за друг.

— Откъде знаеш?

— Инстинкт. Този мъж ще се наслаждава на всяка извратена игричка, която тя му измисли.

— Не знам. Някои от тях…

— Забрави. Имам слаб стомах. — Макар че Дан й бе казал, че вече не се вижда с Валъри, мисълта за двама им заедно бе пуснала в нея остри кълнове, а гласът й бе по-сприхав, отколкото възнамеряваше. — Сигурна съм, че другите жени ти изглеждат скучни, след като си бил женен за извратена конгресменка.

Той въздъхна.

— Решена си да се караш с мен, нали?

— Нищо подобно не искам.

— Напротив, искаш, а аз не съм в настроение за скандали. — Той разкръстоса краката си и постави бутилката на килима. — Това, за което съм в настроение, е, да взема чифт щипци и да те измъкна от тази рокля.

Дъхът й секна, из тялото й се разля топлина, последвана от несигурност.

— Дан, не си прави шеги с това.

— Не се шегувам. — Изражението му беше толкова сериозно, че почти я изплаши. — Повярвай ми, опитах се да се държа настрани. Но повече не мога.

— Това „сега“ ли е? — попита тя тихо.

— Казах ли „сега“?

— Не.

— Тогава, значи, не е „сега“, а само каквото казах.

— О. — Тя облиза пресъхналите си устни.

— Първо, искам да свалиш анцуга ми. Запалил съм камината и е доста топло.

— Бих предпочела да не го махам.

— Да не би да казваш, че не искаш да правиш любов?

— Не. — Щеше й се да не бе възразила толкова бързо и се опита да говори по-разумно. — В мига, в който видиш роклята, ще започнеш отново да крещиш.

— Фийби, всяка жена дори с половин мозък може да разбере, че крещенето е последното нещо, за което мисля в момента.

— Така казваш сега, но настроението ти е непредвидимо. Не ти е хрумнало, че аз направих същото, което очакваш ти от отбора си.

— Отново ли искаш да говорим за това?

— Използвах тялото си в името на играта. Не правят ли и твоите футболисти същото?

— Започваш да ме влудяваш. Знаеш това, нали?

Тя не можеше да му устои, особено с малките зелени весели искрици, които танцуваха в очите му.

— На гърба на яката има малка кукичка.

— Ела насам и ми покажи.

Тя го направи и той нежно притисна раменете й, за да й покаже, че иска да легне по лице в скута му. Фийби положи бузата си на коляното му, гърдите й почиваха на бедрото му.

Той погали косата й и извади кичурите, които се бяха подпъхнали под анцуга.

— Виж сега, ето какво мисля. Ще започнем тук, на дивана и ще продължим през всяка стая.

— Звучи ми като пролетно почистване.

Той нежно издърпа неудобната дреха от раменете й, измъкна я изпод тялото й и я пусна на земята. Пръстите му загалиха гърба й през тънката материя.

— Предполагам, че между двете има сходства. Мога да измисля някои доста вълнуващи неща за правене със сапун и вода.

— Като се има предвид миналото ти, сигурно знаеш интересни неща за правене с всичко. — Дъхът й секна, когато той докосна особено чувствителна точка на врата й.

Той се изкиска и покри задника й с дланта си.

— Сигурна ли си, че не си падаш по пошляпването?

Тя се усмихна в бедрото му.

— Сигурна съм.

— Ето още нещо, което харесвам в теб.

Той галеше дупето й през тънката копринена материя на роклята, милваше закръглените извивки, после прокарваше пръста си надолу и накрая тя не издържа. Обърна глава и притисна устните си към ципа му, усети, че е напълно възбуден.

Той изстена.

— Ще свърша, преди да сме започнали.

Повдигна я за раменете и я притегли в прегръдките си. За момент очите им се срещнаха и тя се уплаши, че той ще се отдръпне, както бе направил преди, но вместо това големите му ръце я придърпаха по-плътно в скута му. Устните им се сляха, отворени и търсещи. Тя уви ръце около врата му и двамата потънаха в дивана.

Можеше да усети ръцете му навсякъде по себе си през мрежестата тъкан. Той премести тежестта си, придърпвайки роклята, за да се добере до тялото й, а тя започна да издърпва копчетата на ризата му. И двамата загубиха представа колко опасна е позицията им, докато не се изтърколиха от дивана. Точно преди да докоснат земята, той се извъртя, така че да не я смачка с тялото си.

Даже след като бяха паднали, не прекъснаха целувката си веднага. Когато тя най-сетне отвори очи и го видя под себе си, Дан се усмихваше.

— Забавляваш ли се колкото и аз?

— Повече. — Тя не можа да устои и целуна малкия белег на брадичката му.

— Фийби, скъпа, трябва да те измъкна от тази рокля.

— Само не викай — прошепна тя.

— Мисля, че вече ти обясних…

— Под нея не нося нищо.

Той премигна.

— Нищо? Знам, че носиш чорапогащник. Видях…

Тя поклати глава.

— Никакъв чорапогащник. Никакъв жартиер. Роклята е твърде тясна.

— Но черните чорапи…

— Те се залепват за бедрото.

Той се изтърколи изпод нея.

— Фийби Съмървил, да не ми казваш, че не носиш дори бикини?

— Те оставят линия.

— Само два черни чорапа?

— И капка „Уайт Даймънд“.

Той скочи на крака и я изправи не съвсем нежно.

— Отиваме право в спалнята, скъпа. Тъй като има голяма вероятност да получа инфаркт до края на вечерта, искам да умра в собственото си легло.

Глупавата му закачка я накара да се почувства като най-желаната жена на света. Той я притисна към себе си и двамата се върнаха по коридора, за да се качат по стълбите. Когато стигнаха до подпокривния етаж, той я поведе през вратата вдясно към просторна спалня, която изглеждаше сякаш съставена от няколко по-малки стаички. Покривът се спускаше от двете страни, а стената вдясно беше каменна. В единия край на стаята имаше удобна зона за отдих, другият беше зает от голямо легло с висока табла, покрито с красиво индианско одеяло в убито оранжево, черно, зелено и бледорозово.

Той спря в средата на стаята и се протегна под косата й, за да откачи кукичката на яката, опасваща врата й. Умелите му ръце се снижиха и откриха закопчалките на каишките, които стягаха толкова жестоко гърдите й. Тя въздъхна с облекчение, когато напрежението изчезна и мрежестата горна част падна до бедрата й.

— Болеше ли?

— Малко.

Дан се протегна изотзад и нежно помилва гърдите й, прокарвайки палци по червените белези.

— Фийби, обещай ми, че няма да се показваш така отново.

Тя се обърна в ръцете му и го целуна, така че да не се налага да казва нищо, преди самата тя да е получила няколко обещания.

Големите ръце на Дан се плъзнаха по гръбнака й. Искаше му се да я целува вечно. Не можеше да се насити на устата й, на кожата й, на сладката й женствена миризма. Но не беше чакал толкова много, за да приключи толкова бързо, затова я пусна.

Тя изстена разочаровано, когато той отстъпи назад. Дан обичаше факта, че Фийби не искаше да я оставя. Като измъкна ризата си от панталона, той седна в един стол, така че да може да я наблюдава. Около кръста й се бе натрупала малка купчина от ремъци и мрежа, а гърдите й, закръглени и издути, бяха толкова красиви, че не можеше да откъсне очи от тях. Как можеше да си въобрази, че иска да се ожени за Шарън, когато се чувстваше така край Фийби? Сърцето му знаеше истината, дълго преди умът му да я открие.

Той вдигна погледа си и бе шокиран от несигурността в изражението й. Тези малки бръчици между веждите й, колебанието в жестовете й противоречаха напълно на греховното й тяло. Уплаши се от уязвимостта й. Някаква част от него искаше тя да е агресивна и обиграна, готова да вдигне острия си нокът, след като всичко е свършило, и да отбележи поредната резка на леглото си до неговите инициали. Но сърцето му не искаше това. Усмихна се, за да облекчи растящото напрежение между тях.

— Скъпа, ще ме направиш щастлив мъж, ако плъзнеш тази рокля надолу много бавно, така че да видя дали ме лъжеш, че не носиш бельо.

Устните й се разделиха леко, а очите й се разшириха, сякаш никога не бе сваляла дрехите си за мъж. Този поглед на срамежлива невинност, съчетан с радиоактивното й тяло го довърши.

Когато тя не помръдна, той наведе глава и попита тихо:

— Нямаш намерение да повтаряме отново онова с девственицата, нали, скъпа? Защото се страхувам, че ми създаде настроение за нещо по-пикантно.

— Девственицата? О, не. Не, аз… — Тя сграбчи ивиците тъкан на кръста си и започна да ги смъква.

— Не толкова бързо. Може ли да си представим — не ме разбирай погрешно, защото нямам предвид нищо неуважително — само да си представим, че имам намерение да оставя стодоларова банкнота на шкафа, когато приключим, и очаквам да получа нещо, съответстващо на парите ми.

Усмивката й бе малко колеблива.

— Това, което се намира под роклята, определено струва повече от сто долара.

— Ако приемаш кредитни карти, можеш да кажеш всяка цена.

Тя си играеше с роклята, която се бе смъкнала по-надолу. Макар че бе пъхнала палците си под тъканта, сякаш се приготвяше да я съблече, не помръдна и сантиметър по-надолу под пъпа.

— Мислех, че си нов човек. Каза, че вече не си падаш по игрички.

— Това беше, преди да те видя в тази проклета рокля.

— Би ли свалил ризата си първо? Обичам да гледам гърдите ти.

— Наистина ли? — Тя съвсем не беше първата жена, която се възхищаваше на тялото му, но той се почувства неизразимо доволен. Захвърли папийонката на една възглавничка, а после и пояса си. Без да сваля очи от нея, махна ониксовите си ръкавели и се измъкна от ризата.

Очите й го обходиха целия, от което Дан се почувства още по-добре.

— Твой ред е — каза той.

Тя смъкна роклята още по-надолу по хълбоците си, но спря точно преди да разкрие наистина хубавото, за да го погледне дяволито.

— Какъв е кредитният лимит на картата ти?

— Спри да се тревожиш за парите и започни да се притесняваш дали ще можеш да вървиш, след като свърша с теб.

— Разтреперих се, мистър Корав мъж.

Тя нацупи устни и изпъчи гърди. После започна да смъква тясната черна тъкан сантиметър по сантиметър по пълните си закръглени хълбоци и по оформените бедра, толкова секси, че той помисли, че ще експлодира, преди да я е докоснал. Още преди да вдигне първо единия си крак, а после и другия, за да прекрачи купчината мрежа и ремъци в краката си, той видя, че не го е лъгала и че наистина под роклята не носи нищо.

Двата черни найлонови чорапа и високите обувки бяха всичко върху нея. Беше гола и порочна, и негова до края на вечерта.

Дан искаше да прокара ръце по всеки сантиметър от тялото й, да плъзне пръсти във всяка цепка, но трябваше да се изправи, за да го стори, което означаваше да се откаже от невероятната гледка. Вместо това, той остана на мястото си и я замилва с очи, плъзгайки поглед надолу по невероятните й крака и нагоре към мястото между тях.

Секундите се нижеха една след друга и когато мълчанието се проточи, нервността на Фийби се завърна. Защо не казваше нищо? Колкото по-дълго я гледаше, толкова по-сигурна ставаше, че е открил нещо нередно в тялото й. Преди мигове вреше от сексапил и увереност, но сега си припомни, че дори не се доближава до кльощавите модели на дрехи. Бедрата й не бяха достатъчно слаби, ханшът й определено беше твърде закръглен и единственият път, когато стомахът й бе наистина хлътнал, беше, когато бе пипнала грип. Когато той не показа никакъв признак, че ще наруши мълчанието, тя се пречупи и се наведе да вдигне роклята.

Той незабавно се изправи на крака, а между веждите му се образува тревожна бръчка.

— Фийби, мила, шегувах се за онова нещо с плащането. Знаеш това, нали? — Той издърпа роклята между пръстите й и я прегърна.

Гърдите му бяха топли върху нейните гърди. Тя притисна бузата си към твърдите му мускули. Умът й й казваше, че не е в безопасност в ръцете му, но сърцето й се чувстваше като у дома си.

— Кажи ми какво става, скъпа. Твърде много ли те дразня? Знаеш, че не съм искал да нараня чувствата ти.

Тя можеше да се скрие зад стария си номер с флирта или да бъде честна.

— Притеснявам се, като ме гледаш така.

— Как?

— Знам, че трябва да сваля десет фунта, но не мога да съм на диета, а ти си свикнал с по-кльощави жени. Валъри е…

— Какво общо има с това Валъри?

— Тя е кльощава, а аз съм малко… дебела съм!

— Майко мила. Отказвам се от жените. Определено се отказвам. — Докато мърмореше, той започна да гали хълбоците й и погъделичка слепоочието й с нежна целувка. — Знам, че много жени са несигурни по отношение на телата си, и знам, че трябва да съм търпелив и разбиращ към това. Но Фийби, скъпа, да се тревожиш, че си твърде дебела, е като някой милиардер да се тревожи, че парите му са твърде зелени.

— Ти ме гледаше.

— Тук ме хвана, но вече научих урока си. От сега нататък ще държа очите си затворени. — Той повдигна и двете й гърди в ръцете си, наведе глава и откри лявото й зърно с уста. Докато го засмукваше, из тялото й се плъзнаха течни нишки удоволствие, горещи и гъделичкащи. Съмненията й изчезнаха, тя се прилепи към раменете му и му се предложи цялата.

Не разбра как са стигнали до леглото или какво се е случило с обувките й, а само че лежи на мекото цветно одеяло. Наблюдаваше го как маха останалата част от дрехите си и ляга до нея.

— Още съм с чорапите.

— Знам. — Той прокара ръка по гладкия черен найлон и по меката гола кожа от вътрешната част на бедрото й и Фийби разбра, че чорапите го възбуждат. — Разтвори краката си за мен, скъпа.

Тя изпълни молбата му.

— Още — настоя той. — Свий колене.

Фийби изпълни и това.

— Пак ме гледаш. — Тя надникна надолу към главата му.

— И тук си толкова красива, колкото и навсякъде другаде.

Тя едва успяваше да диша, докато той я обхождаше с върха на показалеца си. Не бързаше. Наслаждаваше се на гледката. Понякога притискаше устни към бедрата й. Шепнеше сладки безсмислици върху кожата й.

Пръстите му станаха хлъзгави, докато ту ги плъзгаше, ту ги отдръпваше по време на бавната си мисия. Тя се бореше за въздух с къси, бързи вдишвания. Тялото й вече не беше част от стаята, вече не лежеше на леглото, а пропадаше на спирали към някаква топла, влажна земя.

Той наведе глава и я пое с уста. Тя потъна в удоволствието. После почувства не един пръст, а два. Плъзгаха се. Проникваха.

Знаеше, че я гледа. Чу го да насърчава страстта й.

— Така е добре, бебчо. Толкова е хубаво. Хайде, давай, скъпа.

— Не — задъха се тя, едва успявайки да изрече думите. — Не. Желая те.

Пръстите му потънаха по-дълбоко.

— Така ли, бебчо? Наистина ли?

— Да, аз…

Очите й се отвориха широко. Тези пръсти! Бяха навсякъде. Той нямаше никакъв срам.

Дан се разсмя дяволито, лъстиво и суетно.

— Отпусни се, скъпа. Отпусни се, нека те почувствам.

Тя простена и му позволи да прави каквото иска, защото нищо на света не би я накарало да му каже да спре дори когато обхвана зърното й с уста, засмука го силно и я изстреля на върха.

Тя полетя през космоса, въртеше се, описваше спирали, достигна слънцето и после падна отново. Той я хвана, преди да докосне земята.

Изминаха дълги мигове, преди да отвори очи.

— Не можах да те изчакам — прошепна най-сетне.

— Аз не ти позволих. — Той се настани между краката й.

Тя беше влажна и хлъзгава, но все още се затрудняваше да го поеме. Като почувства сладкото разпъване, тя наклони хълбоците си, за да го обхване, а после изскимтя, когато той проникна в нея.

Дан замръзна.

— Наранявам ли те?

— Не — прошепна ниско тя. — Чудесно е.

Той изви гърба си като тигър, размърда хълбоци и тя отново свърши.

Той се разсмя, когато почувства потрепването й, после напълни устата й с езика си и й отне тялото. Сега то беше само негово. Сладка плячка, спечелена на бойното поле. Всеки сантиметър му принадлежеше и щеше да го вземе, както сам пожелае. Твърдо и дълбоко, за да й позволи да почувства първичното могъщество на една сила, много по-голяма от нейната. Щеше да я използва безсрамно. Чувствено. Щеше да я накара да вика от удоволствие.

Тялото му беше хлъзгаво от пот, но нямаше да се остави да стигне до върха, защото още не беше свършил с нея; не й се беше наситил дори когато качи коленете й на раменете си и потъна толкова дълбоко, че сякаш се взриви на парчета.

Не беше достатъчно! Искаше още. Още от нея. От сърцето й. От душата й.

Тя издаде тих вик, който го разкъса и нещо в него започна да се разнищва, нещо, което би трябвало да остане здраво навито, твърдо и безопасно. Уплашен от инстинктите, които бе придобил в детството си, инстинкти, които го предупреждаваха за кипящата, непоносима болка на нежните чувства, той я обърна като парцалена кукла. Едната му ръка остана леко положена на врата й, за да задържи главата й наведена, а с другата повдигна хълбоците й, за да я изправи на колене. Русата й коса се разпиля като златна мрежа на възглавницата. Той я прониза откъм гърба, обгърна щедрата плът на гърдите й с ръце и разтърка зърната й между пръстите си и я доведе до ръба на най-сладката болка.

Тя викаше името му, молеше го да я преведе отново през ръба и той знаеше, че този път няма да я остави сама.

Лицето й оставаше скрито, а най-интимната й част бе изложена само за негово ползване. Той я пронизваше като животно, за да не изпитва всепомитащата нежност, усещане, което беше толкова топло и размекващо, че почти го разплака. Отблъсна тези нежни чувства и се прокле, но когато Фийби отново се сгърчи около него, разбра, че би умрял за нея.

Свирепостта му се оттече и той я обърна по гръб, за да се наслаждава на красивото й лице, на поруменелите бузи и разтворените устни. Придърпа я силно към себе си и стисна очи срещу пристъпа на чувство, което отказваше да назове.

И със силен вик свърши в нея.