Франсин Матюс
Твърде лош, за да умре (35)

Глава 34

Ото Скорцени трябваше да прочисти ума си.

Беше вторник, късно следобед, а бяха слезли от хълмовете в събота. В усамотената ферма, в която петимата бяха нахлули онази вечер по залез, имаше малко храна. В нея живееше сама старица с малко стадо кози. Бяха накарали жената да им даде задушено козе месо и колкото хляб имаше в къщата. Тя беше само от две стаи, а козите бяха затворени в едната. Но беше усамотена, а Скорцени се интересуваше само от това. Беше изчакал до полунощ, за да е сигурен, че възрастната жена няма син, който да се върне и да отвори вратата. Нямаше и това й спечели още двадесет и четири часа живот.

Скорцени не я изпускаше от поглед и не позволи на мъжете си да отидат да търсят храна. Беше много важно всички да се притаят, помисли си той.

В неделя Хофман уби една от козите и Скорцени накара жената да я изпече на открит огън. Тя виеше, ридаеше и им викаше на чуждия си език, докато Хофман не извади пистолета си и не заплаши да я застреля. Същата вечер, за облекчение на Скорцени, Фехтовача се свърза с тях.

Операция „Дълъг скок“. В действие. Продължете по инструкциите.

Беше смъкнал раницата с радиостанцията от младия Фукс в събота, след като момчето умря. Извлече тялото от другата страна на дървото, което се беше оказало смъртоносно за него. Снегът вече беше натрупал около дънера и Фукс щеше да лежи там, замръзнал, до края на зимата. От петимата единствено Скорцени можеше да работи с „Енигма“. Когато излезе между дърветата край река Джаджруд и се присъедини към хората си, никой от тях не го попита за Фукс. Можеха да разпознаят пистолетен изстрел.

От тогава досега у тях се трупаха напрежение и страх. Бяха твърде добре обучени, за да го попитат направо, но той беше видял как извръщат очи и избягват да се погледнат. Ако Фехтовача не им беше дал зелена светлина — основание да се свържат по радиото с немските агенти и да щурмуват квартирата снощи, Скорцени сигурно щеше да се изправи пред бунт.

Той изля остатъците от кафето си в мивката в кухнята и се върна при вързаните за столовете мъже. Бяха минали твърде много часове на стонове, викове и кръв, а бяха научили твърде малко. Беше време да ги разпита сам.