Н. К. Джемисин
Засенчено слънце (37)

36.
Архив

След задържането на Бирниците и Супериора за Сунанди не бе никак трудно да уреди някои неща в Яна-ян. Протекторите нямаха претенции към условията, стига затворниците да са на сигурно място, така че тя ги настани в няколко гостни стаи, видимо пригодени за северняшки вкус — с яки врати и брави и с много тесни прозорчета. Те бяха неприятно задушни в разгара на сезона — поради тази причина гуджаарейците оставяха своите помещения без врати, — но в периода преди наводнение стаите бяха достатъчно удобни. В добавка Сунанди подбра просторни помещения, като пред вратата на всяко постави стража, за да не я вземат за немарлива. Помоли Анци да й намери войници с някои полезни характеристики. Онзи от тях, когото сложи пред вратата на Супериора, бе незаконен син на Учител от храм на Хананджа в Кисуа. Двама други бяха хананджисти — може би една пета от кисуатците изповядваха тази вяра. Четвъртият бе гуджаареец — един от малцината представители на военната каста, съумели да получат назначение в армията на Кисуа. Някогашен офицер, сега той бе обикновен войник.

Такива пазачи, би обяснила на Протекторите тя — не че щяха да питат, но винаги бе за предпочитане да си има готови отговори — са гаранция, че нито Супериорът, нито Бирниците ще бъдат малтретирани по време на своето пленничество. Междувременно, през двата дена след ареста бяха отбелязани редица инциденти — маса арести на занаятчии, отказали да предадат вече изработени поръчки на кисуатски граждани, както и на търговци, които връщаха кисуатски клиенти или не приемаха техни монети. След като няколко войници ядоха бой на различни места из града, Анци разпореди числеността на патрулите да се увеличи на шестнайсет души, като освен това разположи за постоянно по един отряд във всеки от кварталите.

Въпреки тези мерки, както и наложените ограничения върху свободното движение из улици и площади, както и забраната върху събиранията, в Квартала на неверниците избухна бунт — първият от векове насам. По-късно бе установено, че по време на бъркотията бе отмъкнато оръжие. Целият квартал бе обърнат с главата надолу, но от оръжието — ни помен. Сунанди подозираше, че вече е прехвърлено през стените във вътрешността на града.

Учудваше я единствено обстоятелството, че безредиците не стават повсеместни. Имаше усещането, че целият град е затаил дъх в очакване на… и тя не знаеше на какво.

Когато пристигна, коридорът, в който държаха жреците, бе притихнал — нищо общо с шумотевицата и бъркотията из по-горните етажи, в които живееха и работеха Протекторите от пристигането си насам. Тази тишина напомни на Сунанди за Каменната градина, място за молитва край Залата на Бирниците в Хетава — същият всепроникващ покой. Трима от пазачите й кимнаха тържествено, когато приближи. Тя отговори на поздрава. Четвъртият, онзи, който би следвало да стои пред вратата на Ниджири, липсваше.

Сунанди спря и изгледа другите. Те нито вдигаха тревога, нито пък имаха вид на разтревожени.

Миг по-късно вратата на стаята се отвори и стражът — бившият офицер от военната каста в Гуджааре — се показа отвътре. Забелязал Сунанди, той склони почтително глава към нея.

— Вечерята, Говорителко — обясни той на суа с лек акцент.

— Аха. — Сунанди го изгледа малко по-продължително и той изпита известно неудобство. Минаваше полунощ — малко късничко за вечеря, дори за нощна птица като един Бирник. Най-накрая тя пристъпи напред, а войникът й отвори вратата, за да влезе.

В помещението, осветено само от един фенер и от влизащите през прозореца лъчи на Сънната, цареше тишина. Върху масата бе сложен поднос с храна — значи на пазача му бе стигнал умът поне за това. Ниджири седеше на близкото легло, облегнал гръб на стената, и я гледаше с израз на абсолютна невинност. За човек като него това не бе особено трудно.

Тя скръсти ръце.

— Добър вечер, убиецо малък. Или заговорнико малък?

Той се усмихна почти като на себе си.

— Помолих пазача да занесе съобщение на един приятел, нищо повече — каза Ниджири. Лицето му стана сериозно. — Само че приятелят… го нямаше.

Тя се намръщи.

— Искаш да кажеш, че вече го е занесъл?

— Да, в съня си. Това са неща, които всеки опитен наркомансер умее. — Жрецът скръсти ръце и прикова поглед върху трите свитъка под мишницата й. — Подарък ли ми носиш, Дже Калаве?

Тя не обърна внимание на въпроса.

— След колко време ще ви свърши сънната кръв?

Отдавна свикнал с грубостите й, Ниджири дори не мигна.

— Три-четири осмодневия за всички ни — както ти е известно, имахме време да се подготвим.

Това беше добре.

— А кога ще се разрази бурята, която предизвикахте?

Той вдигна вежди — отново самата невинност.

— Каква буря?

— Знам, че аристокрацията готви нещо. С всеки изминал ден става все по-ясно, че този град се стяга за бой. В съня им ли се бъркате?

Това предизвика неподправена усмивка.

— Никой Бирник няма такава власт, Дже Калаве.

— Ехиру я имаше.

Пауза.

— В онзи момент той не беше Бирник. — Гласът му охладня, усмивката повехна. Сунанди мигом съжали за казаното, но вече нямаше как да го поправи. Той бе гуджаареец, в края на краищата. Щеше да го отмине в името на мира помежду им. Прошката нямаше да дойде също толкова бързо, но както и да е.

Тя въздъхна и продължи:

— Преди време каза, че един от синовете на Еникет е оцелял и живее с Банбара. Източниците ми съобщават, че се навъртал и в столицата и че един нов Принц щял да освободи Гуджааре. Вярно ли е това?

Той сведе поглед.

— Нали казах, че ще ти простя, Дже Калаве. Обещаното си е обещано, дори ако не отговоря на твоите въпроси и ти наредиш да ме накажат заради това.

— Никой няма да те наказва, глупак такъв! Опитвам се да помогна и на двама ни! — Тя пристъпи по-близо и сниши глас. — Протекторите доведоха със себе си още хиляда войници, Ниджири. Сега са разположени в града, за да поддържат реда, но имат нареждане да реагират много остро при всеки възникнал проблем. За непокорните — смърт. Предвижда се и друго, ако градът бъде нападнат отвън или в него избухне общо въстание. Нещо, чиято цел е да пречупи духа на народа. — Тя вирна брадичка. — Нямам представа какво точно. Понастоящем съм в немилост. Също като Анци.

Ниджири стана и се приближи до прозореца. Надникна навън, сякаш искаше да се увери, че Сънната Луна си е на мястото. Това бе най-близкото до вълнение, което й се бе случвало да наблюдава у някой Бирник.

— Няма да си върнеш ничие благоволение, като ни помагаш, Дже Калаве. Защо го правиш тогава?

Сунанди подбели очи.

— Помагам на Кисуа. По-нататъшното ни оставане в тази страна става прекалено опасно за нас. Някои алчни съграждани — част от които се намират сега тук с власт в ръцете — ще се облагодетелстват от повишеното напрежение, само че цялата останала Кисуа ще страда, докато Гуджааре поглъща нашите ресурси и войници, като дава в замяна единствено куп главоболия. Ужасява ме също така и тази кошмарна зараза, която се прокрадва и сред нашето население. Известно ти е, че не разполагаме със защита против магията.

— Ние ще помогнем, ако споходи и вас, стига сами да научим как да се борим с нея. Макар че това ще наложи народът ви пак да обърне поглед към магията.

— Няма да има нужда от магия. Едно чудо също ще свърши работа.

Той се извърна бавно към нея и впи изпитателен поглед в лицето й, а сетне очите му се насочиха отново към свитъците.

— Намерила си нещо.

Тя кимна, сподавила обзелата я възбуда, и отиде при масата, за да свали подноса с храна на пода.

— В своите търсения на пътища към безсмъртие Еникет е успял да натрупа сериозна колекция от знания в най-различни области на магията.

Ниджири направи гримаса, докато й помагаше да разгъне свитъците.

— За Жътваря например.

— И за още по-интересни неща. Като това тук. — Тя посочи един от свитъците, целият в древни пикторали, изчертани с дебели черни линии. Сунанди не бе успяла да се запознае и с половината, но ученият, който й превеждаше, бе до такава степен въодушевен от възможността да прочете слова на свои предци, че взе с една четвърт по-малко от обичайната си такса. — Тук става дума за епидемия, която почти унищожава града. Зараза, с която никой Лечител не успява да се справи, и която се разпространява в съня. Споменават се стотици жертви и всеобщо отчаяние из цялата страна… Случвало се е и преди, Ниджири.

Той застина.

— В Хетава не знаем нищо за този случай.

— Вие не знаехте нищо и за безсмъртието, само че Еникет успя да открие. Някой… по-точно множество някои са се стремели да пазят архивите на Хетава чисти и неопетнени в хода на вековете. Докато мръсотията, гадостите и истината се намират тук. — И тя потупа с длан ръкописите.

Ниджири въздъхна, но не възрази срещу направената от нея характеристика на ситуацията.

— Явно са открили някакъв начин за лечение, защото в противен случай днес Гуджааре щеше да представлява изоставени развалини. Споменава ли се нещо по този въпрос?

— Да. — Сунанди зашумоля със свитъците, за да извади отгоре друг, този път опърпан и зацапан, надраскан с чепатите знаци на хиератик. Можеше да го прочете и сама — и го бе сторила, късно през нощта, след като бе окачила на вратата бележка за Анци и за прислугата да не влизат. Още я боляха очите. — Тук е написано следното: „Носител на съня е дете, а всички останали биват привличани и завладявани от него. Когато детето сънува ужаси, всички страдат, а мнозина загиват. Други умират, както спят, неспособни да се хранят и да пият вода. Едва когато детето се убие, идва спасението за останалите жертви.“ — Тя се изправи и му хвърли остър поглед. — По-нататък се казва, че само малцина знаели за всичко това, а решението било открито от тогавашния Супериор. Именно той убил детето, Ниджири…, а сетне разпоредил смъртта на всички, които знаели истината за случая.

Ниджири стана още по-мрачен.

— Защо?

— Не е ясно. Всичко това е записано от бивш послушник на Хетава — наблюдавал незабелязан убийството на детето. Ако го бяха видели, несъмнено са щели да ликвидират и него. — Сунанди затисна ръкописа с ръба на дланта си, за да привлече вниманието на жреца. — Този Супериор не е бил покварен, Ниджири. Той е основал Пътя на Лечителите, съставил е някои от най-красивите молитви на вашата вяра и е въвел закони, които са от полза за Гуджааре. Бил е добър човек, а такива хора убиват само за да опазят най-опасните тайни.

Жрецът бавно вдигна очи към нея.

— Какво искаш да кажеш, Дже Калаве?

— Че трябва да си винаги готов за решения, които при нормални обстоятелства въобще няма да ти дойдат наум. Че покварата е въпрос на желание и намерение, а не на действие, както ми каза преди много години твоят наставник.

Той помълча известно време.

— Ами ученият, който ти е превеждал? Какво направи с него?

Вече бе взела решение да отговори, ако й зададе този въпрос, макар да се надяваше това да не стане.

— Ще бъде достойно погребан заедно с останалите жертви на заразата. Тъй като загина заради нея, макар и не от нея.

Когато Ниджири стисна устни, тя се приведе напред, опря здраво ръце върху масата и нарочно издаде лице в обсега на неговите дълги и смъртоносни ръце на Бирник.

— А ти колко души уби в течение на годините, за да запазиш тайните на Еникет?

За негова чест трябваше да се каже, че нито посегна към нея, нито дори потръпна при тези думи. Тя също преодоля порива да трепне под смъртоносния му поглед, което бе като мехлем за собственото й самочувствие.

— Бирниците не убиват — каза той меко, с намек за ирония в гласа, от която я полазиха ледени тръпки. — Всичко, което правим, е благослов, даван от Хананджа на Нейния народ.

След казаното на Сунанди не й оставаше друго, освен да потъне за момент в благоприлично гуджаарейско мълчание. Още преди много години бе оценила този обичай — да се оставя малко време за прочистване на атмосферата, след като опасни думи или мисли са я осквернили.

— Не искам да се изкарам света вода ненапита, но и аз правя, каквото мога, в името на мира — промълви тя накрая. Потупа оръфания свитък. — Онзи, който го е написал, въобще не е трябвало да доверява всичко това на хартията. Сторил го е, за да успокои съвестта си, а неговата слабост може да се окаже спасение за нас… Когато обаче открием разпространителите на тая чума, ще трябва да проявим повече бдителност от предците си. Трябва да бъдем сигурни, че това зло умира тук и сега. Съгласен ли си?

Той кимна.

— Това е поквара от най-висш ранг. Хетава трябва да направи всичко необходимо за пълното й ликвидиране.

— Дори ако това означава убийство на дете?

— Може да има и друг начин.

Сунанди изпита облекчение от проявеното колебание, макар че тя лично не би позволила упорство по този въпрос. Щеше да се побои от жреца само когато той загубеше съвестта си — или ако самата тя някога стореше зло без причина. Тогава той щеше да дойде за нея. Винаги бе знаела това и винаги го бе приемала.

— Само този начин е сигурен. Ще го извършиш ли, ако се стигне дотам, Бирник? Ще Вземеш ли невинно същество?

Отмина още един неизбежен миг на мълчание.

— Аз не съм като наставника си — промълви той тихо. Сунанди долови с изненада срам в гласа му. — Никога не съм притежавал неговото достойнство.

Тя се поколеба, но накрая протегна ръка и я отпусна върху рамото му.

— Вярно е, че си различен от Ехиру, но в това няма нищо лошо. Той мислеше единствено за Хананджа, докато ти поставяш на първо място Нейния народ.

Ниджири се усмихна едва-едва с тъга, която я порази.

— Не се заблуждавай, Дже Калаве. Аз мисля само за себе си. Трябва да имам очи да го погледна, когато един ден отида в Ина-Карек.

Никога нямаше да свикне с това непрестанно очакване на смъртта у Бирниците.

— Има още нещо в тези свитъци. — Непохватна, но неизбежна промяна в насоката на разговора. Сунанди измъкна третия ръкопис изпод другите два и го разстла отгоре им. — Знаеш ли какво е това?

Ниджири присви очи към документа, който изобразяваше някакъв чертеж. Именните пикторали по цялата му повърхност бяха свързани от акуратно начертани линии.

— А трябва ли? Не съм Учител. — Той млъкна рязко, разпознал личния печат на съставителя в единия долен ъгъл на листа, и замръзна.

— Инунру. — Сунанди го наблюдаваше. — В онези времена името е било по-широко разпространено, обаче са налице всички основания да приемем, че става дума за същия Инунру, основателя на вашата вяра, който създава наркомансията и изгражда Пътя на Бирниците. — Както и човека, създал първите Жътвари. Не го каза на глас, тъй като той така и така го знаеше, и понеже избягването на болезнени теми бе обичай, споделян от Гуджааре и Кисуа.

Въпреки това Ниджири стисна зъби, но не каза нищо по въпроса. Очите му бягаха по редовете на ръкописа.

— Какво е всичко това? Майки, бащи, чичовци… — Намръщи се от нетърпение. — Аз съм потомък на низша каста, Дже Калаве. Ние се множим, както ни падне, без да обръщаме внимание на родословия и други подобни, както правите вие от висшите касти. Какво означава всичко това?

— Доколкото мога да преценя, вашият основател се е занимавал с генеалогия. Дарбата за сънуване се предава по наследство, нали?

Той кимна несъзнателно.

— Да, но по-често по бащина линия, отколкото по майчина. Когато се появи дете, надарено в наркомансията, ние започваме да наблюдаваме бащиния му род.

Тя посочи пикторала на птичка, разположен до едно от имената.

— Това е първата буква от вашата дума за сън. Може би Инунру е отбелязал с нея хора, за които смята, че притежават дарбата.

Ниджири проследи с пръст една низходяща линия, която бе начертана с червено, вместо с черно мастило.

— А тук имаме майчина линия — каза той. — Сестра на Пазител, която била силна в сънуването… — Проследи линията по-нататък. — Три деца, все щерки… — Пръстът му спря пред празно място под линията. — Тук се губи. Нищо чудно — ние не наблюдаваме жени.

— Защото те по-рядко наследяват дарбата ли? — попита Сунанди, като скръсти ръце пред гърдите си. — Или защото вярата ви се отнася към тях с пренебрежение?

Въпросът й го подразни.

— Ние почитаме жените.

— Ако изпускате надарените между тях, не съм много съгласна с теб. Онова момиче, дето сте го взели като Лечител… как се казваше?

— Ханани.

— Силна ли е нейната дарба?

Ниджири помисли за миг.

— Достатъчно силна — отсъди той най-накрая. — Мни-ини… — Гласът му необяснимо защо секна. — Мни-ини никога не се е оплаквал от нейната дарба, а само от ниското й самочувствие.

— Би ли могла тя да стане Бирник вместо Лечител?

Лицето му се изкриви в гримаса, която той светкавично изтри.

— Не обладава нужния темперамент за тази цел. Но в края на краищата Вземането и Лечението са двете страни на една и съща монета. — Той въздъхна. — Така че отговорът е да.

Сунанди почука с пръст мястото до имената на трите пазителски щерки.

— Значи някоя от тези жени може да е притежавала дарба на Лечител или сила на Бирник. Жените в Гуджааре често ли полудяват?

Ниджири погледна обезпокоен встрани.

— Не често, но не е чудо невиждано. — И добави предизвикателно: — Лекуваме ги със сънна кръв, по същия начин, по който и мъжете.

— Да, но мъжете с дарба откривате в ранна възраст и ги вземате в Хетава, преди да са страдали твърде много. Цените ги, пазите ги. Макар и изолирани, те… — Тогава в главата й дойде нова мисъл. Грозна мисъл. Смръщи се, докато я оглеждаше от всички страни. — Дали възприетото в Хетава ограничение за допускане на жени до статута на Слуги няма да се окаже съвършено преднамерено? Надарените мъже дават обет за въздържание, но при жените няма подобно ограничение. Повечето надарени жени раждат синове и дъщери. Все едно оставяте расовите кобили в табуна, докато отстранявате от него проблемните жребци със същите наследствени черти! Тези жени — тя показа червените линии — са пазителки на дарбата за сънуване в Гуджааре. Ако Хетава прибере всички тях, в скоро време няма да има нито Лечители, нито Бирници.

Ниджири мълча известно време. Сунанди забеляза, че гледа схемата от свитъка, впил поглед в пикторала на неговия създател откъм долния край на документа.

— Точно Инунру е забранил на жените да служат — каза той накрая. — Така ни учеха в Детската къща. Казал, че трябва да е така, понеже жените са богини и магията им е като сънните селения — силна, но непредсказуема. Прекалено нестабилна за употреба при наркомансия. Точно заради това мнозина обвиниха Ханани, когато… — Той замълча, намръщен на някаква своя мисъл.

— Ханани доказа, че жените с дарба за сънуване не са по-различни от мъжете — заяви твърдо Сунанди. — Питам се колко ли като нея си губят времето в момента. Възможно е някои да са омъжени за съпрузи, които също носят дарбата по своя линия. Техните синове могат да станат Бирници, а дъщерите им — безумци.

Ниджири примигна при тези думи, но бързо поклати глава — на Сунанди й идеше да го удари заради това упорство.

— Не всички надарени обезумяват, Дже Калаве.

— Не всички, само че тези, които го правят, няма защо да полудяват. Предполагам, че от гледна точка на твоята вяра тези нещастници са нищожна цена за голямото добро. — Тя въздъхна горчиво, но жрецът не отговори. — И от време на време току се роди някое дете, чиято дарба е толкова силна, че представлява заплаха за всички околни. — Тя почука с пръст по документа. — Залагам цялото си състояние, че основателят ви е търсил точно такова дете.

— Да го търси специално? Че за какво…

— Поради същата причина, заради която е държал записки относно възможностите на Жътварите! Безсмъртие, магия, сънища, които убиват цели армии — или народи. Власт. Вашият основател е бил обсебен от нея.

Вътре в себе си Сунанди се радваше, че Инунру е мъртъв от толкова отдавна. Никак не й се щеше да се изправи пред толкова умен и безмилостен мъж. Добре че собствените му другари, Слугите на Хананджа, го бяха убили заради множеството му престъпления. Само че преди да стане това, той бе видял близо триста речни наводнения — използвал бе собствените си магически познания за удължаване на живота. През по-голямата част от тези години бе оформял Хетава и самата Гуджааре съобразно своите виждания. Предостатъчно време за посяване на злото.

„Да можеше поне отровният плод да не зрее пред очите ми.“

Ниджири въздъхна тежко.

— Това знание нарани дълбоко Ехиру, когато научи за него. Той имаше изключително високо мнение за нашата вяра. Аз не се притеснявам чак толкова, понеже винаги съм познавал злото, на което сме способни, но все пак… — Въздъхна отново. — Индете не етун а Хананджа. Явно не ни наблюдаваш достатъчно внимателно, Богиньо.

Сунанди погледна към вратата — опита се да прецени колко време е изтекло. Не биваше да остава дълго извън жилището си или далеч от погледа на Протекторите — щеше да събуди подозрения.

— Можеш ли да предадеш всичко това на братята си в Хетава? Чрез сън или другояче?

— Мога. Из целия град сме пръснали послушници — далеч от Хетава, за да могат да сънуват в безопасност. Ще се свържа с някого от тях. — Той приседна отново на леглото със смръщено лице. — Искаш Учителите да проучат онези родословия в града, които са дали силни наркомансери, но да се интересуват от жените.

— Само най-силните наследствени линии. И онези, които са давали наскоро Лечители или Бирници. Няма време за проследяване на всички родословни линии. Може и нищо да не намерите, но другият начин е да претърсим целия град къща по къща, докато открием в някой килер сънуващо кошмари дете.

— Разбрано, Дже Калаве, ще направим каквото искаш.

Сунанди кимна одобрително и започна да прибира свитъците, като го наблюдаваше изпод вежди. Видя й се паднал духом, но свърза това с ареста и несигурността. Не се сдържа и попита:

— Мога ли да направя нещо за теб? Нуждаеш ли се от нещо?

Той поклати глава.

— Достатъчно рискува. — Но лицето му си остана смръщено, така че тя не се изненада, когато проговори отново: — Тревожи ме едно нещо.

— Кое?

— Докато ръководи нашата вяра, Инунру издава множество закони и правила. Колкото по-отблизо го опознавам, толкова по-ясно ми става, че всеки един от тези закони има някаква скрита, по-далечна цел. — Сунанди кимна, доволна, че не само тя стига до същия извод. Жрецът разтри ръце, сякаш от студ, макар в стаята да бе достатъчно топло. — В града има една мъжка родословна линия, която Хетава не закача — не и както би следвало. Съгласно традицията и по постановление на Инунру всеки Принц на Залеза трябва да притежава в някаква степен дарба за сънуване. Единствено Съветът на Пътищата в Хетава е наясно с казаното от Инунру, но в качеството си на негови следовници ние сме имали грижата да налагаме волята му в течение на вековете. Всъщност това е една от няколкото причини за решението ни да приемем Ванахомен. Баща му се опита да го скрие от нас, но момчето притежава могъща дарба. — Ниджири въздъхна. — Някои от нас я приемат като знак от Богинята.

Сунанди се навъси.

— Защо ще разпорежда Инунру подобно нещо?

— Нямам представа, Дже Калаве. Но храня някои подозрения и те ме плашат.

Тя разгада колебанията му. Всъщност то беше очевидно. Ако Инунру не бе намерил Стихиен сънуващ, щял е да го създаде. Принцовете на Залеза вземаха много съпруги и създаваха много деца — това обстоятелство правеше династията идеална за целите на Инунру. Подобно дете, дори необучено, представляваше страховито живо оръжие, стига да попадне в неподходящи ръце. В ръцете на Инунру… Сунанди потръпна при тази мисъл.

И сега Хетава подкрепяше Ванахомен, потомък на луди и магьосници, наследник на друго чудовище, успяло да се изплъзне от техния контрол. Още една от опасните тайни на Инунру.

Сунанди стисна свитъците под мишница и въздъхна.

— Запази това за другата война, глупак такъв — каза тя. — Малко ли са ни бедите?

Той я погледна втренчено и се засмя. Първият истински смях, който бе чула от неговата уста.

— Почини си добре, Сунанди. Ще се моля за теб тази нощ.

Никога, доколкото можеше да си спомни, не я бе наричал по малко име. Но и тя не се бе чувствала засегната от тази излишна формалност в отношенията им — той бе гуджаареец. И все пак…

— В мир, Ниджири — отвърна тя и съумя да сподави усмивката си, преди да излезе от стаята.