Н. К. Джемисин
Засенчено слънце (19)

18.
Разговор с недомлъвки

Сред всички чудати обществени конфигурации на Гуджааре — касти по рождение и касти по избор, родословия и техни паралелни образувания, слуги, които не са роби и доставчици на наслада, които не са курви, шуна бе групата, която единствена допадаше на Сунанди Дже Калаве. Гуджааре бе непрекъснато под чуждо влияние — от северна архитектура до западна музика и източни платове. Езикът им бе смесица до такава степен изпълнена с елементи от чужди говори, че днес имаше съвсем далечна прилика със суа, използван някога от тукашното население. В повечето случаи Сунанди не бе в състояние да различи гуджаареец от представител на която и да било друга народност — до такава степен се бяха изпомесили с чужденци, че само те можеха да се оправят в естетическата неразбория.

Шуна представляваха скалата, около която течеше тази бурна социална река. Докато събратята им, благородниците от жина, олицетворяваха стремежа към по-широко разпростиране на гуджаарейското стопанско и политическо влияние, шуна бяха тези, които сдържаха този стремеж, гледаха да не се развива прекалено много или прекалено бързо, за да не доведе до изтощаване на местните ресурси. И макар понякога да ги осмиваха като старомодни и ретроградни, това с нищо не променяше факта, че страната никога нямаше да успее да постигне своето величие без тяхната благоразумна премерена сдържаност.

Но Сунанди никога не си позволи да забрави, че независимо от цялата си привързаност към кисуатската традиция, шуна си остават непоколебими до безумие гуджаарейци.

Господарят Санфи и неговата дъщеря Тианет пристигнаха в палата Яна-ян по нейна покана — Сунанди бе запазила своя навик от посланическите години да вечеря с представители на градския елит. Вечерята премина добре — двамата й гости се държаха абсолютно благоприлично. Въпреки това около тях от самото начало имаше нещо странно. Нещо неуловимо, но напористо. Към края на вечерята Сунанди бе убедена в едно — Санфи не й харесваше. Ама никак.

— За вас щеше да бъде по-лесно — говореше той, — ако бяхте оставили живо някое от децата на стария Принц.

Сунанди, облегната след обяда на няколко възглавници с чаша прясно палмово вино в ръка, не отговори. В хода на вечерята бе разбрала, че щекотливите въпроси се изясняват по-лесно между госта и Анци, а не с нея. Той се засягаше по-дълбоко, когато му противоречи Сунанди — реагираше по-остро, когато тя посочваше слабите страни на аргументите му. Може пък да хранеше предубеждения към жените по принцип — често срещана мъжка слабост в Гуджааре. Сигурно тъкмо поради тази причина дъщеря му Тианет си мълчеше през повечето време.

Нейният Анци, който не страдаше от подобен недостатък, поведе разговора. В хода на годините бе свикнал да улавя и най-потайния й намек.

— В столицата има няколко деца на Залеза — каза Анци и дръпна здраво от лулата си. Сунанди му позволяваше да пуши в жилището им само след вечери като тази. Нощта се бе спуснала влажна, но прохладна, а откъм двора на палата се носеха жизнерадостните трели на наетата певица. — Когато се отказват от претенции към трона на Гуджааре и се заклеват във вярност към нас, ние им подаряваме живота.

— Не тези — отвърна Санфи с презрителен тон. — Тези в града са главно дъщери или пък синове, които са невръстни или прекалено тъпи, за да имат някакво значение. Никой не би ги подкрепил.

— Историята на Гуджааре познава и Принцеси — намеси се Сунанди, завъртяла чаша с пръстите си.

— Вярно. Но всички те са полагали много по-големи усилия, за да спечелят власт и уважение, отколкото би се наложило на един мъж в тяхното положение. — Санфи се приведе, за да й налее още вино. Самата любезна загриженост. — Един син от династията по-лесно се превръща във фигурант. Облечете го в скъпоценна роба, поставете Ореола зад главата му и народът ще бъде толкова щастлив от завръщането на своя Аватар, че голяма част от напрежението, на което сме свидетели напоследък, ще изчезне от само себе си. Дори ако — фактически — Кисуа си запази властта.

Докато кимаше благодарно и отпиваше нова глътка вино, Сунанди се зачуди този наистина ли ги мисли за чак такива глупаци, че да не предвидят подобна възможност още преди време? Самата тя предложи на Съвета един от синовете на Принца. За нещастие, след чистките в Хетава и наложителните мерки за укрепване на властта, всички деца на Принца с малко ум в главата избягаха в изгнание на север или запад, или пък се спасиха чрез брачни съюзи с представители на кисуатския елит. От малцината останали нищо не ставаше — невръстни деца, пройдохи или по-лошо.

А онзи, който би свършил най-добра работа, който имаше благородна кръв по две линии, който бе избран от бащата и който несъмнено притежаваше всички качества на истински Принц… за него не се знаеше нищо от деня на смъртта на последния владетел. Макар че след разговора с Ниджири Сунанди имаше някаква представа относно намеренията на момчето.

„Още по-добре. Ако беше останал в града, най-вероятно щеше да се наложи да го убия.“

— Имаш ли кандидат? — попита развеселен Анци.

— Не, не, нямам. — Санфи се засмя, но в този смях имаше нещо неискрено. Седнала до него, дъщеря му не се усмихна. — А и, честно казано, малко е късно вече за Кисуа да издига фигурант, който да не се превърне в посмешище. Опасявам се, че през последните години вашите хора загубиха до голяма степен доверието на народа на Гуджааре. Да вземем новите мита за Севера, например…

— Просто необходимост — намеси се Сунанди с усмивка, която би предпочела да си спести. Първо, защото бе нахално от страна на Санфи да повдига този въпрос, но и защото Протекторатът бе наложил митото въпреки възраженията на Сунанди, която бе посочила, че то ще засили недоволството на заможните фамилии в страната. Окупацията на Гуджааре ставаше все по-малко популярна в самата Кисуа и сега Протекторатът се опитваше да умиротвори недоволните, като увеличи приходите от нея. Но дори с постъпленията от новия налог, към Кисуа въобще не потече златната река, която очакваха Протекторите. Лишени от луксозните северни стоки, гуджаарейците отказваха предлаганите им в замяна кисуатски продукти — караха без лукс. Принуждавани да купуват дървен строителен материал от Кисуа, в Гуджааре просто престанаха да строят. Притискани да обвързват кастата на слугите с договори, които силно напомняха на кисуатското робство — високодоходна търговия в Кисуа, — проклетите гуджаарейци започнаха да изпращат слугите си при роднини зад граница. В резултат от това цената на труда в столицата и големите градове се утрои и недостигът на храни, платове и всичко останало бе само въпрос на време.

Самата Сунанди остана изненадана от всичко това, тъй като то настъпи без предупреждение. Шпионите й щяха да знаят, ако съществуваше някакво тайно споразумение — съгласувано усилие от страна на търговци или селски стопани, да речем, или пък заговор на слугите. Доколкото можеше да прецени, излизаше, че цялото кралство едновременно и неочаквано започна да прави всичко напук. Те не се бунтуваха, не се бореха и не протестираха — просто не се подчиняваха.

Колкото повече седеше в Гуджааре, толкова по-ясно й ставаше, че нещо изключително важно, някакво деликатно равновесие, което крепи стабилността и сигурността в страната, е нарушено. Само че тя нямаше никакво намерение да обяснява това на Санфи.

Каза му друго:

— Вече видяхме какво стана, когато на северните народи бе позволено да се сдобиват с висококачествено оръжие и стоки. Анци ми разказа, че когато пленили в края на войната войските на Севера, у тях имало повече гуджаарейски лъкове, отколкото техни собствени! И те нападнаха с тези лъкове границите ни, за да проливат кисуатска кръв.

— Гуджаарейските лъкове са прочути по цял свят — сви рамене Санфи. — Търговците ни ги продават с еднаква охота както на северняци, така и на Кисуа. Хайде сега, Говорителко, всички знаем, че не това е причина за въвеждане на митото.

— Може и да не е — отвърна Сунанди все така усмихната, макар да допусна в тона си една остра нотка. Този човек й омръзна — въобразяваше си, че компенсира безочието с чар. — Но пък за теб единствено митото има значение.

Усмивката на Санфи избледня. В погледа му проблесна гневен пламък заедно с още нещо, което би смутило доста Сунанди, ако бяха насаме. Виждала го бе в очите и на други мъже през живота си. Затова го позна безпогрешно: омраза.

Но преди Санфи да я изрази гласно или да я покаже с действие, Тианет неочаквано се намеси:

— Би трябвало да е от значение за всички ни, Говорителко — обади се тя. Гласът й бе нисък, дрезгав за жена. Сунанди прецени, че само той стига, за да разбие всяко мъжко сърце. — Чувам, че Протекторите не са никак доволни от намалелите приходи в Гуджааре, особено след банбарските нашествия. Това не вещае ли неприятности за управлението на Гуджааре, за управителката?

В стаята настана тишина. Анци се вторачи в Тианет, смаян от нейната дързост. Санфи й хвърли яростен поглед, а Сунанди — след първоначалната изненада — разбра, че вечерта става интересна.

„Хитро малко леопардче! Глупак е твоят баща, щом те държи на каишка.“

Сунанди склони глава към Тианет в мълчалив израз на признание. Момичето отвърна с присъщата си сдържаност.

— Дъщеря ти е добре информирана, господарю Санфи — каза Сунанди. Тя не можа да сдържи усмивката си. Гостът я погледна като ударен от гръм, но се отпусна, разбрал, че изобщо не се сърди.

— Какъвто трябва да бъде един потомък на почтения й майчин род — отвърна той, като изгледа безизразно Тианет.

И — отново нещо много странно — момичето наведе очи, сякаш засрамена.

„Тя може би отърва баща си от политическо самоубийство. Санфи би следвало да се гордее с нея, а тя — да бъде доволна от себе си. Така е нормално за кисуатци, а и за шуна. Какво, в името на боговете, не им е наред на тия двамата?“

Като отпусна ръката с чашата, Сунанди любезно даде знак на Анци, че не иска да й налива още.

— И по принцип е права. Но ти не се безпокой, господарю Санфи — ако Протекторите възнегодуват, сигурността на моето положение тук ще бъде най-малката грижа на Гуджааре.

— Какво би могло да се случи? — Санфи отпи, вероятно за да изглежда невъзмутим. Само че напрежението му личеше. Сунанди забеляза, че се е превърнал цял в слух.

— Моето присъствие тук е израз на добра воля — отговори тя. — В Гуджааре ме познават и — в една или друга степен — уважават. Аз, на свой ред, уважавам твоя народ. Поради всичко това работата ми върви по-безпроблемно, отколкото би могло да бъде. — Тя въртеше течността в чашата и забеляза с крайчеца на окото, че гостът я наблюдава внимателно. — Рекат ли обаче Протекторите да ме махнат, това ще означава, че обръщат друга страница. Те ще установят пряк контрол над столицата и големите градове. И този контрол ще се поддържа с по-строги мерки. Дори и с по-високи данъци. С екзекуции без съд и с въвеждане на робство. С мобилизиране за военна служба и купонна система.

Санфи смръщи вежди.

— Ами Хетава?

Сунанди вдигна вежди. Откъде му хрумна да пита точно за това?

— Аз съм уведомила Протекторите, че засега те ни сътрудничат. В името на това сътрудничество и заради услугите, които ни направи Бирник Ехиру при справянето с Еникет, мисля, че Протекторите ще оставят Хетава да действа както обикновено — поне засега.

Санфи изсумтя.

— Няма да е зле, ако ги държиш по-изкъсо, Говорителко. Едно време те управляваха Гуджааре, като подчиняваха на волята си всяка друга власт в страната. Твоят народ не познава магията. Тя може да стане страховито оръжие в ръцете на когото трябва.

— Оръжие, казваш. — Анци изглеждаше скептичен, но Сунанди знаеше, че това е маска. Те и двамата бяха на платото Соджаро преди десет години и видяха ужасите на Жътваря, създаден от Еникет. — Заклинания за приспиване и лечение? И какво могат да сторят — да атакуват моите хора и да ги оставят по-здрави и отпочинали ли?

Санфи се усмихна и сви рамене.

— Магията се проявява в различни форми и не всички са добронамерени. Кой може да каже на какво е способен Хетава, стига да рече?

Анци хвърли поглед към Сунанди — и тя бе озадачена като него. Защо бяха тези приказки? Жена му свъси вежди и отговори съвършено искрено:

— Ще го имам предвид.

Останалата част от вечерта се източи бързо. Нямаше повече политически разговори. След като направи предупреждението относно Хетава, Санфи сякаш реши да премине към по-малко деликатни теми, като например клюки за другите благородници. Сунанди остана доволна от този обрат. След последната бутилка Санфи изговори обичайните слова на благодарност към домакините, направи възлияние за предците им и най-накрая се сбогува заедно с дъщеря си. Когато гостите си отидоха, Сунанди вторачи поглед във възглавниците, на които бяха седели, а в главата й неспирно се въртяха разговорите от преди малко.

Анци, свалил с облекчение генералската мантия — той ненавиждаше официалностите и ги избягваше при всяка възможност, положи глава на бедрото й.

— Няма ли да си вече Глас на Протекторите?

Тя се усмихна и го погали по челото с доволна усмивка. Анци никога не бе проявявал интерес към политиката и Сунанди често се питаше как е стигнал до толкова високо положение. Може би защото умееше добре да играе играта, когато се налага. Така или иначе, съпругът й търпеше вечери като тази единствено заради нея.

— Аз съм винаги техен Глас, любов моя. Но заради теб бих могла да забравя донякъде това за известно време.

Той се намръщи и челото му се набърчи под ръката й.

— Странни птици са тия двамата. Никога не съм виждал дъщеря на шуна толкова… де да знам и аз… смачкана.

Сунанди кимна напълно съгласна. Но защо ли й се струваше, че единствената задача на Санфи тази вечер бе да събуди у нея подозрения спрямо Хетава?

Анци реши въпроса, като се надигна и я целуна. Сега щеше да иска внимание — независимо от суровия си воински вид, той можеше да бъде любвеобилен като глезен пудел, когато се разнежи. И така, както бе обещала, Сунанди забрави своите грижи и отговорности, за да се превърне за останалата част от нощта само в съпруга.