Том Фокс
Dominus (77)

77

Поемането на въздух беше тихо, едва доловимо в това огромно пространство. Почти не се чу. Но след това дойде още едно, по-силно. Последва и трето, пълно и завършено, и Александър почувства раздвижване под пръстите си.

Той отвори очи. На мраморния под пред него Габриела продължаваше да лежи както допреди малко, дланта му беше нежно увита около ръката й.

Видя как лешниковите й очи премигаха.

Тя вдиша.

Гърдите й се издигнаха и тялото й се изпълни с живот.

Александър не можеше да повярва на очите си. Папата беше коленичил по средата на залата, очите му бяха затворени — той произнасяше пламенна молитва.

Погледът на Трекио се върна отново върху Габриела, гърдите й се повдигаха и спадаха бавно.

Жива.

Но до нея странникът беше загинал. Ръцете, които покриваха сърцето й, които покриваха собствените очи на Александър, бяха разтворени. Прострени на мраморния под. Кръвта от раните му бавно се разливаше под тялото му и напояваше древните плочи.

Парадоксът удари Трекио като рана в собственото му сърце. Габриела беше жива. Беше се завърнала.

Но странникът беше мъртъв.