Том Фокс
Dominus (70)

70

19:22 часът

Не мина много време, преди стрелбата отвъд папския кабинет да постигне желаните резултати. Гвардейците, които бяха на пост пред него, бяха отстранени с грозна ефикасност, елементът на изненадата, който беше на страната на противника, не им позволи да реагират адекватно. Сега огневата сила на Катерина Амато не беше съсредоточена върху охранителите, а върху древните врати. На дървото веднага се появиха дупки, очертавайки кръгове около бравата и пантите.

— Ваше Светейшество, прикрийте се в задната част на помещението — нареди Рабер.

Хората му вътре в кабинета веднага се раздвижиха. Двама от тях отведоха папата в най-далечния от вратата ъгъл. Преместиха един голям шкаф и накараха първосвещеника да застане зад това малко прикритие.

Другите гвардейци заеха ключови позиции в стаята: двама от двете страни на входа, с готови да посекат всеки, който влезе през него, оръжия. Вратите като че ли всеки момент щяха да поддадат. Други двама бяха на няколко крачки успоредно от тях. Рабер избута Александър и Габриела колкото се може по-далеч от огневата линия, след което отстъпи назад. Застана пред шкафа, който беше единственото препятствие до светия отец.

Точно това беше неговият пост. Капитаните винаги стояха гордо изправени на носовете на своите кораби. Генералите развяваха знамена, когато войниците им не можеха да се бият повече. Комендантът на Швейцарската гвардия стоеше пред светия отец, готов да жертва абсолютно всичко, преди да позволи главата на Църквата да бъде наранен.

Странникът стоеше спокоен настрани.

* * *

Вратата експлодира. Трески от ренесансовата дърворезба полетяха над богато украсения с килими под и двама мъже с дебели като дървени стволове крака изритаха останалите здрави дъски.

Хората на Рабер откриха огън още преди някой да е влязъл в помещението. Двамата гвардейци от двете страни на вратата простреляха ритащите крака на нарушителите. Колегите им, които се намираха зад тях под четиридесет градуса, пронизаха натрапниците в гърдите със залп от куршуми. Това не беше бой с мечове. Въздухът беше изпълнен с непрестанната стрелба на мощни оръжия и миризмата на сяра и барут.

Извън вратата отрядът на Катерина Амато беше позициониран много внимателно. Двамата, които разбиха вратата, бяха предвидени жертви. Някой трябваше да бъде на фронтовата линия, а такива хора рядко преживяваха, за да разказват историите си. Зад тях обаче стояха въоръжени мъже, разположени по подобен начин на швейцарските гвардейци в помещението. Докато хладнокръвно наблюдаваха как охранителите убиват техните другари, тези стрелци преценяваха къде се намират целите им и само с няколко натискания на спусъците вкараха по един 10-милиметров куршум в главите им.

Останаха само двамата гвардейци от двете страни на вратата. Нямаше как да ги застрелят под ъгъл, така че имаше само една възможност. Изключително бързо един от хората на Амато се плъзна по стената към входа. Гранатата в ръката му имаше поразяващ радиус от само три метра: спокойно можеше да отстрани двамата охранители, без да представлява опасност за останалите, които се намираха в помещението.

Мъжът дръпна иглата, преброи, след което внимателно я търколи на няколко сантиметра от центъра на рамката на вратата и се шмугна настрани.

Взривът беше като топка бяла светлина, в началото беззвучен и тих. Милисекунда по-късно дойде и гърмежът — той като че ли разтресе всеки орган и всяка кост във всяко тяло в помещението. Но нанесе сериозни щети единствено на двамата гвардейци на Рабер, позиционирани от двете страни на вратата: те бяха хвърлени назад и зашеметени. В този момент на дезориентация двама от хората на Амато пристъпиха в стаята, изстреляха по три куршума във всяко от проснатите тела на пода и отново се отдръпнаха отвън в безопасност.

Единствените останали живи гвардейци, бяха двамата до папата и самият Кристоф Рабер.