Том Фокс
Dominus (69)

69

19:14 часът

Папският кабинет

В папския кабинет Кристоф Рабер се приближи до папа Григорий. Най-накрая странникът беше изрекъл думи, с които комендантът беше съгласен. Първосвещеникът трябваше да говори срещу лъжите, и то нито в дипломатичен, нито в пасторален вид. Времето за подобни приказки беше отминало. Задачата на Рабер в момента беше да убеди Григорий, че вече не само истината беше под заплаха, но и самият той.

— Ваше Светейшество, моля ви да помислите за онова, което предстои. Заговорът да бъдете дискредитиран се провали. Прекалено много хора научиха за него: аз, тези двамата… — Мъжът посочи към Александър и Габриела. — Но вашите врагове не са от хората, които ще се предадат. Няма да се откажат от плановете си. Само ще ги променят.

Най-накрая папата осъзна какво предстои.

— Ще се стремят да отнемат живота ми — каза бавно.

Рабер кимна.

— Желанието им едва ли е било такова в началото. Защо да рискуват да бъдат разкрити или да подбудят теории на конспирацията? По-добре да ви въвлекат в духовни заблуди и финансови скандали. Да ви накарат сам да се разрушите.

— Но — намеси се Александър — сега, като имаме доказателства, че подобни измами идват от другаде, подобно дискредитиране няма да проработи. Пак могат да ви забъркат в скандал, но само ако искат и самите те да бъдат разкрити. Не мисля, че желаят корабът им да потъне с вашия.

— Те ще те убият, Григорий — настоя Рабер. — Това сега е най-логичният план. Ти ще умреш, а тези, които искаха да те дискредитират, ще прехвърлят вината на някой друг. — Мъжът кимна отново към Александър и Габриела. — Изкупителни жертви. Истинските виновници ще бъдат също толкова ужасени, колкото и останалата част от света, от деянията на тези „фанатици“. След което ще се върнат към ежедневието си, без да живеят под заплахата от твоето желание да прочистиш Църквата.

— Какво е решението? — попита Григорий. — Какво можем да сторим?

— Трябва да действаш — отвърна Рабер. — Разкрий ги, разкрий ги всички, сега. Имаме средствата тук, във Ватикана. Излез по телевизията, атакувай заблудата и назови онези, които са замесени в заговора.

Папата беше пребледнял.

— Но кои са те, Кристоф? Мога да разбера, че външни сили желаят да се отърват от влиянието на Църквата. Но кой от вътрешността на нашата обична Майка би желал да ми причини това?

Отговорът дойде от другата страна на стените на кабинета.

Поредица от тупвания беше единственото доказателство за безшумните куршуми, които пронизаха гвардейците на пост пред покоите на папата. Само след миг уцелените жертви започваха да се строполяват на пода.

Последва тишина, след което долетя един глас:

— Ваше Светейшество — чу се отвъд дървената врата. — Моля ви, важно е да отворите. Трябва спешно да разговарям с вас.

Григорий пребледня, очите му се ококориха.

— Кардинал Витери?

Последва дълга пауза, която нагнети още повече напрегнатата атмосфера. След което:

— Да, Григорий. Опасявам се, че е крайно време да приключваме с това.

Папата запелтечи, беше изумен от това предателство.

— Има ли и други, които ме предадоха — промърмори първосвещеникът, цитирайки евангелието, — или си само ти, моят най-близък приятел…

Последва момент, изпълнен с мълчание, с прекършената, с разбитата дружба между двама мъже, които са работили толкова дълго време заедно.

Но тогава женски глас взе надмощие.

— Заебете това — беше всичко, което каза.

Секунда по-късно стрелбата започна.