Том Фокс
Dominus (68)

68

19:12 часът

Апостолският дворец

Проникването във Ватикана е изключително трудно начинание, ако на вратата не те очаква държавният секретар в цялото си пурпурно изящество. При липсата на подобен ескорт шансовете за пробиване клонят към нула. Много малко хора във Ватикана могат да се изправят пред втория по ранг човек в Църквата.

Мерцедесът на Катерина Амато беше посрещнат пред всеизвестните Бронзови врати от самия кардинал Витери. Той беше съпътстван от малък антураж от курията. Всеки един от тях беше член на Братството, всеки беше наясно, че това не е нормално посещение. Зад колата на Катерина идваха два големи джипа и когато от тях излязоха мъже, които приличаха на всичко друго, но не и на нормални посетители на Ватикана, Витери показа, че ги очаква.

— Госпожице Амато, толкова се радвам, че успяхте да се присъедините към нас — посрещна я кардиналът, стъпи на тротоара и протегна ръка в традиционен епископски стил, с дланта надолу, пръстите леко свити и готов за целуване пръстен.

Мъжът забеляза мигновеното възмущение в погледа на Катерина, но тя се наведе и приближи устните си на милиметри от ръката му, ловко избягвайки целуването на метала.

— Ние също се радваме, че успяхме да дойдем тук толкова рано — произнесе жената, изправи се и продължи да играе роля. — Поласкана съм, че в това тежко време на изпитания, светият отец вярва, че можем да му бъдем полезни.

— Така е, така е — промърмори Витери, усмихна се и погледна към отряда, който я придружаваше.

Не му пукаше какви глупави изказвания правеше Амато. Единствените въпроси, които охранителите щяха да зададат, щяха да са дали имат покана, дали имат право да влязат и дали Рабер е позволил нарушаването на изолацията.

Държавният секретар можеше да ги увери, че всички отговори на тези въпроси са положителни. Заради положението му никой нямаше да оспори лъжите.

— Папата помоли за лична среща с госпожица Амато и колегите й — обясни на най-близкия гвардеец. — Проверете регистъра, сигурен съм, че срещата е отбелязана.

Защото моите хора я вписаха в него. Братството знаеше как да опъва конците на великото куклено шоу, което представляваше ватиканският протокол, когато това се наложеше.

Охранителят се скри в една кабинка, взира се в екрана на компютъра си няколко секунди, след което се върна.

— Всичко е точно, Ваше Преосвещенство — каза той. — Срещата е одобрена от самия комендант.

Разбира се, че е, по дяволите, помисли си Витери. Рабер щеше да изкорми държавния секретар, ако знаеше, че е подправил регистъра.

Но колкото и груби да бяха мислите му, думите му си останаха картина на политическа формалност.

— Тогава се уверете, че тази дама и тези джентълмени ще бъдат съпроводени колкото се може по-бързо. — Кардиналът сложи на лицето си бегла усмивка — от онзи вид, който правеше епископите да изглеждат мъдри и любезни.

Гвардеецът кимна и само след няколко секунди той и колегата му поведоха Катерина Амато и спътниците й в сърцето на Ватикана.

* * *

Зад Бронзовите врати излязоха в богато украсено фоайе с широко стълбище, което водеше към главния коридор, по който щяха да стигнат до сърцето на Апостолския дворец. Витери и спътниците му от Фратернитас Кристи Салваторис асистираха на швейцарските гвардейци в ескортирането на гостите — тринайсет според кардинала — нагоре по стълбите.

Намираха се под кристален полилей, увиснал под фреска с изображения на ангели, когато Катерина Амато кимна на един от своите хора.

За по-малко от две секунди мъжете извадиха оръжия, окачени на раменете и кръстовете им, всяко едно от тях имаше заглушител. Двамата церемониално облечени швейцарски гвардейци бяха отстранени с по два куршума в гърдите и по един в главата. Трети, който се намираше в близката контролна кабина, получи два изстрела в челото, преди дори да осъзнае какво се случва. Няколко стъпки напред в коридора един прислужник, който чакаше групата, за да я отведе до мястото на срещата, беше свален с куршум във врата, бялата му брокатена яка и каменният под бяха опръскани от кървава плетеница.

Още три изстрела отстраниха камерите — Братството беше дало местоположението им на екипа на Амато преди доста време. Това беше всичко. Вече бяха сами, без никаква охрана, в дома на викария на Господ.

— Боже, Катерина! Това наистина ли беше необходимо? — възпротиви се кардинал Витери, отвратен. — Та те са едва момчета!

— Отгледай си малко топки, Ваше Преосвещенство — отвърна му жената и го погледна така, все едно той е уплашен младеж, боящ се да участва в свада на възрастни. — Не си мисли, че това ще е всичко.

Амато се обърна към хората си и направи знак на четирима от тях.

— Знаете пътя към покоите и офисите. Вървете напред. Убийте всеки, абсолютно всеки, когото срещнете, докато не стигнете до кабинета на папата.

Преди да довърши заповедта си, мъжете вече се бяха размърдали.

Катерина се обърна към кардинал Витери:

— Значи това е твоята „държава“. Бъди добър секретар тогава. Заведи ме при човека, който управлява тук.