Том Фокс
Dominus (65)

65

18:43 часът

Папските покои, Ватиканът

Двама швейцарски гвардейци в церемониални одежди стояха пред вратата на личния кабинет на папата, алебардите им бяха прибрани навътре, а погледите им — насочени напред. Те бяха най-вътрешните пазители на понтифика, но всъщност представляваха само лицето на много по-голям екип от мъже, които бяха заобиколили мястото. Екип, който Кристоф Рабер беше подсилил. От другата страна на вратата се намираха още хора, те не бяха въоръжени с алебарди, а с автомати. Всяка част от вътрешността беше охранявана, нямаше и милиметър от кабинета, офиса или покоите на папата, които да бяха оставени без наблюдение.

Рабер приближи релефните дървени врати, зад него вървяха Александър и Габриела, както и малък отряд от най-доверените му хора. Двамата униформени стражи изпънаха алебардите си. Комендантът реши да следва протокола и почука тържествено три пъти. След което наруши същия този протокол, като отвори вратата, без да е бил поканен.

Когато влезе, папата вече се изправяше на крака. Той погледна Рабер, лицето му почервеня, а обичайно спокойното изражение изчезна.

— Кристоф, наясно съм, че си загрижен за моята сигурност, но необходимо ли е всичко това…

— Ваше Светейшество, животът ви е в голяма опасност — прекъсна го комендантът.

— Вече ме уведоми за това. — Отговорът на първосвещеника беше гарниран с леко раздразнение. — Както ти казах, заплахите към папата не са нещо необичайно и няма да позволя да ни изпълват със страх. Ти най-добре от всички трябва да знаеш това.

Рабер направи още една крачка напред. Стойката му беше непоклатима, но физиономията му разкриваше истинските му чувства. Мъжът знаеше, че следващите му думи ще наранят искрено папата.

— Кардинал Риналдо е мъртъв.

Комендантът запази самообладание и погледна в очите светия отец. Григорий беше изумен.

— Ти… сигурен ли си? — успя да попита той.

В гласа му се усещаше неподправена болка.

— Беше открит в офиса си преди по-малко от час, от неговия племенник.

Рабер направи знак на Александър, който пристъпи крачка напред. Понтификът не се обърна към него.

— Риналдо беше… — запелтечи папата. — Той беше мой приятел. От дълги години.

Изведнъж духовникът прикри лицето си с длан и зарида. Сълзите му рукнаха, той изхлипа веднъж. Бързо се овладя и си пое дълбоко въздух. Свали ръце от зачервените си очи и се вторачи пред себе си.

— Кой е сторил това?

— Не знаем — отвърна Рабер. — Случило се е в офиса му. Отрова.

Внезапно погледът на първосвещеника се отклони върху Александър и Габриела. Той не беше нито топъл, нито приветлив.

— Как се озоваха тези двамата тук? — попита духовникът. — Заповядах Ватиканът да бъде изолиран.

— Нахлухме, Ваше Светейшество — отвърна честно Трекио. — Това беше единственият начин да се доберем до вас.

— Надявахме се да говорим с кардинала — добави Фиеро. — Разполагаме с информация за вас, но никой не изгаряше от желание да ни помогне да ви я предадем.

— И аз така разбрах! — отвърна папата.

Посегна и взе малко дистанционно от бюрото си и го насочи към един телевизор в другия край на стаята. Едва бяха забелязали безмълвните картини, които вървяха на него, но звукът ги накара да се вторачат в него.

— Повтаряме — съобщи някакъв новинар, застанал на фона на изображение на северозападната стена на Ватикана, — две лица — бившият свещеник и наскоро уволнен журналист Александър Трекио и отстранената от длъжност инспекторка от римската полиция Габриела Фиеро — са нахлули във Ватикана през последния половин час. Свидетели са съобщили, че са чули стрелба, преди редът да бъде възстановен.

— Господи — въздъхна полицайката.

Папата й направи знак да замълчи.

— Само секунда.

Репортажът продължи, на екрана се сменяха стари снимки на Александър и Габриела.

— Трекио и Фиеро разполагат с различни причини да действат толкова агресивно срещу Църквата. Трекио, разгневен от скандалите в духовенството, е познат с дългогодишната си борба срещу бившите си работодатели. Фиеро, набожна жена до мозъка на костите си, вероятно е била подведена от Трекио да му помогне.

— Това е нелепо! — оплака се Габриела.

— Потвърждение за тази връзка — продължи новинарят — са преведените само преди два дни десет хиляди евро от личната сметка на Трекио в тази на Фиеро, с което първият си е осигурил съдействието й.

— Десет хиляди! — изригна Александър. — Никога не съм имал толкова много пари в сметката си!

Папата изключи звука на телевизора. Лицето му издаваше недоверието му, когато се обърна към Рабер.

— Май наистина съм в опасност, Кристоф, но изглежда, си довел отговорните за това хора право пред вратите ми.

Комендантът обмисли тази възможност, но бързо поклати глава.

— Ваше Светейшество, лично проверих Александър Трекио и Габриела Фиеро. Преди двайсет и четири часа банковите им сметки бяха чисти. Това, което току-що чухте, може да е възможно единствено ако средствата им са били манипулирани. А манипулиране на финансови средства е точно онова, което разследваме. Вярвам, помните фирмите, за които говорихме по-рано.

Папата обмисли информацията, макар да не му се искаше да я приеме.

— Григорий — започна Рабер, този път по-меко и доста по-лично, — били са накиснати.

Габриела пристъпи колебливо към първосвещеника.

— Ваше Светейшество, нито аз, нито Александър имаме нещо против вас. Аз съм отдадено на Църквата дете, както и Алекс, макар белезите му от детството да са по-малко от моите.

При тези думи чертите на лицето на папата се отпуснаха. Явно мъжът беше наясно, че много често хората, които държаха Църквата в сърцето си, носеха в душата си рани и белези.

Габриела продължи:

— Не изпитваме нищо друго освен уважение към вас. Проправихме си път до тук по този начин, защото имаме нещо срещу…

Фиеро беше прекъсната. Страничната врата се отвори. Всички изведнъж онемяха.

Странникът влезе и погледна Габриела право в очите.

— Имате нещо срещу мен.