Том Фокс
Dominus (61)

61

17:56 часът

Седалището на „Глобал Капитал Италия“

Катерина Амато беше свикала борда на директорите за вечерна среща. Денят беше ползотворен, но времето за следващата фаза от тяхната операция беше настъпило.

— Изявлението на папата от тази сутрин се вписа прекрасно в плановете ни — отбеляза тя. — Макар да не обяви странника, адски ясно се изказа за чудесата.

Мъжете около масата се усмихнаха. На света така му се искаше да повярва. Малко парични манипулации, малко модерна наука и започваше да вижда чудеса навсякъде.

— Заместник-комисар Д’Антонио отиде до Пиомбино, за да разпита момичето — продължи Катерина. — За наше облекчение, тя не помни нищо.

Разнесоха се доволни въздишки.

— Нищо от какво? — попита мъжът с елегантния външен вид. — Имаме ли представа какво точно се е случило с нея?

— Има ли някакво значение?

— Тя беше… в ковчег — възпротиви се той.

— Има начини, по които може да се фалшифицира една смърт — сопна се Катерина. — Вероятно баща й крие нещо. Само бог знае какво. Някаква застрахователна измама или рекламен трик.

— Но цялата нация стана свидетел на смъртта й. Новината беше навсякъде — възпротиви се друг член на борда. — Обществото ще разчете това само по един начин: завръщане от мъртвите.

— В такъв случай няма от какво да се тревожим. Всичко работи в наша полза. Единствените й спомени са точно такива, които лесно могат да ни наведат на извода, че всичко е фалшифицирано. Размазани светлини, неразличими гласове.

Катерина млъкна, даде възможност на колегите си да осмислят думите й.

— Искаш да кажеш, че е била дрогирана? Че е била държана в кома, а смъртта й е била изфабрикувана? Защо?

— Още излишни въпроси! — ядоса се Амато. — Никой от вас ли не внимава? Важното е, че нейната ситуация може да бъде накарана да изглежда като измама. На кого му пука каква е истината? Можем да обявим завръщането й за фалшиво и това е единственото, което има значение. Веднъж светът да прихване треската за лъжовни чудеса и ще започне да вижда лъжи навсякъде.

Катерина беше права. Сами създадоха медицинските събития в Пескара и Рим, така че всеки в помещението беше наясно, че няма да е особен проблем да докажат, че са измама. Странното завръщане на Абигайл Дзола в Пиомбино се беше осъществило без тяхната помощ, също както и изцеряването на папата, но в крайна сметка това наистина не беше от особено значение.

— Време е кампанията да започне — обяви решително Катерина. — Трябва да накараме хората да направят преход от вярата към съмнението.

— Защо е всичкото това бързане? Мислех, че сме стигнали до съгласие да изчакаме, докато папата заговори по-открито за своя гост.

Разгневеното лице на Катерина почервеня.

— Бързането е, защото онова репортерско копеле и неговата приятелка полицайка откриха прекалено много. Със семейните му връзки в курията е изключително рисковано да чакаме. В случай че знаят нещо и го споделят — продължи директорката, — цялата ни работа ще се обърне срещу нас.

Гневният й поглед говореше по-добре от думите й. Чудесата, които създадоха, трябваше да бъдат разкрити отвън, така че светът да разбере, че великият му духовен водач е бил уловен в мрежите на измамна заблуда. Ако разкритието дойдеше отвътре във Ватикана, целият план щеше да се обърне с главата надолу: папата щеше да изглежда по-мъдър и разумен от всякога, тъй като щеше да признае с достойнство, че чудесата, които са го вдъхновили, са имали за цел да манипулират както църквата му, така и самия него.

— Можем ли да ги спрем? — попита един от директорите.

— Вече съм се погрижила. Наредих Трекио и жената да бъдат премахнати от небосклона веднъж и завинаги. Кардиналът е отстранен от вътре.

Катерина бавно огледа сътрудниците си. Чертите на лицето й бяха като че ли от камък.

— Време е да действаме — каза тя. — Пуснете снимката на близнака. Искам я на всеки телевизионен канал, интернет блог и списание в страната. Искам след двайсет минути да се превърне в най-известната фотография в Италия.