Том Фокс
Dominus (59)

59

17:33 часът

Швейцарските гвардейци, които държаха Александър и Габриела на мушка, заговориха с учтивост, която беше неочаквана от мъже, в чиито ръце имаше достатъчно огнева мощ, за да ги заличат завинаги.

— Сър, мадам, вие нахлухте в суверенната територия на Ватикана в нарушение на международния закон. — Войникът, който заговори, стоеше в центъра на формирания полукръг, в който бяха попаднали. Той не се различаваше от останалите си колеги, но по стойката и авторитетния му глас ставаше ясно, че им е командир. — Искам да ви уведомя, че ще ви арестуваме в съмнения за терористични дейности.

— Терористични дейности? — изуми се Габриела.

Александър поклати глава настоятелно. Недей, казваше този жест.

— Двама от офицерите ми ще пристъпят напред, за да ви претърсят — продължи командирът, — но ви питам предварително: носите ли в себе си някакви оръжия или опасни предмети, за които трябва да знаем?

— Не — отговори спокойно Трекио, — не носим.

— Наистина се надявам да е така — каза гвардеецът.

Мъжът кимна и двама от войниците му пристъпиха напред. Обискирането, което направиха на Александър и Габриела, беше сурово и изключително обстойно.

— Чисти са — обяви единият от гвардейците. — Единствените предмети в тях са лични, както и две папки с листове.

Войникът подаде документите на командира си.

— Моля ви — започна Трекио, — не сме тук, за да създаваме проблеми, само искаме да помогнем. Папата е в опасност и се надяваме тези файлове да помогнат.

Лицата на гвардейците не се промениха.

— Светият отец е добре охраняван — строго отвърна главният офицер, — а притежанията ви ще бъдат върнати едва след като бъдат проучени. — Мъжът направи знак на един друг гвардеец. — Сложете белезници и на двамата. След това ги отведете в килиите.

Габриела разбираше начина, по който работеха протоколите тук, и добре оттренираните процедури за действие. Трябваше да ги убеди да нарушат нормалния си ред.

— Преди да ни заключите — започна жената, — искам да отбележа, че не дойдохме съвсем без покана. По-рано днес разговаряхме с кардинал Риналдо Трекио. — Надяваше се споменаването на името да им помогне. — Трябва спешно да се срещнем с него.

Гвардеецът остана равнодушен.

— Каквито и да са били намеренията ви, проникването тук е било много лош ход, мадам. Няма да разговаряте с никого, докато не бъдете отведени в ареста.

Закопчаха я с белезници. Ръцете на Александър вече бяха обезопасени. Въпреки това Габриела трябваше да продължава да се възпротивява. Тези мъже трябваше да я чуят. Не бяха стигнали толкова далече само за да…

Мисълта й остана недовършена. Около тях се разнесоха изстрели, които превърнаха сюрреалистичната сцена в пълен хаос.

Това не беше стрелба, която Фиеро някога беше виждала. Нямаше гърмежи, не се виждаха искри. Инспекторката веднага разбра за какво става въпрос: лавина от куршуми, които се носеха мълчаливо във въздуха със смъртоносна сила и се врязваха в земята около краката им, изстреляни от оръжия със заглушители.

— Мамка му! — провикна се един от гвардейците, беше зарязал учтивите фрази и благоприличието. — Някой стреля по нас!

— Не по нас — отвърна му друг войник. — По тях!

Мъжът посочи надолу и всички от Гвардията видяха едно и също нещо. Куршумите не се приземяваха в техните крака.

Приземяваха се около двамата пленници, които бяха на път да арестуват.

— Прикривайте ги! — провикна се лидерът им и двама от хората му хукнаха напред, прикриха с телата си тези на Александър и Габриела и ги издърпаха настрани от линията на огъня. — И неутрализирайте който там стреля по нас!