Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Dominus (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dominus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 7гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2020 г.)

Издание:

Автор: Том Фокс

Заглавие: Dominus

Преводач: Коста Сивов

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 03.11.2015

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-157-135-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5169

История

  1. —Добавяне

56

17:03 часът

Апостолският дворец

Кристоф Рабер затвори плътно вратата след себе си, когато влезе в личния кабинет на понтифика. По негова молба странникът беше отведен в друга стая, за да може комендантът на Швейцарската гвардия да поговори насаме с човека, когото се беше заклел пред Бог, че ще защитава.

— Ваше Светейшество, дългът ме зове да ви информирам, че животът ви е в голяма опасност.

Веждите на Григорий се надигнаха. Лъжицата, с която бъркаше чая си, застина.

— Опасност?

Мъжът беше спокоен, но изглеждаше изненадан.

— Да, Ваше Светейшество. Имаме основание да смятаме, че вие и вашият пост са под заплаха.

— Кои сте тези „вие“? — учуди се папата.

— Аз, заедно с всички източници на Гвардията. Разполагаме с… доказателство, Ваше Светейшество.

Григорий остави лъжичката си и направи знак на Рабер да се приближи. Изненадата му беше отстъпила място на нормалното му държание.

— Да оставим формалностите настрана, Кристоф. Говори направо. За какво става въпрос? Както виждаш, кабинетът ми е напълно обезопасен. Сигурен съм, че хората ти са пред вратата ми, както винаги.

Рабер кимна.

— Разбира се. Но постът ви не е. Добрахме се до информация, която пределно ясно разкрива, че чудесата от последните двайсет и четири часа са в резултат на манипулация.

— Как е възможно да се манипулира изцеряване, Кристоф?

— Като прикриваш едно научно събитие в одеждите на религиозно чудо. — Рабер пристъпи напред, дръпна си стол и седна точно срещу папата. — Като се финансира медицинска фирма, която се занимава с генетична слепота и разработва лекарство за това състояние от десетилетия. Като им се плаща да приложат това лекарство в точния момент, за да се покаже като спонтанен акт. Акт, който хората ще разчетат като божествен.

Понтификът изглеждаше объркан.

— Това ми се струва малко…

Комендантът го прекъсна:

— Или като платиш на доктор, който работи във фирма за изследване на онкоболни, да започне тайно лечение върху пациентите си по нов режим, разработен от мултимилиардна компания. Компания, която също управляваш. Знаем името на лекаря. Разполагаме с банковите му извлечения и ясни доказателства за преведените суми. Неговата задача е да обяви пред света за излекуваните хора. Събитие, което обществеността ще приеме за чудо.

— Защо някой би искал да направи това? — попита папата. — Медицинските фирми не са известни с пазенето в тайна на подобни открития. Ако те могат да излекуват този рак, със сигурност ще обявят новината, а няма да я крият.

— Да, защо наистина, Ваше Светейшество? Това е въпрос, който си задавам от вчера. — Рабер се подвоуми, но знаеше, че трябва да бъде директен. — Нямаше да стигна до отговора, ако не бяхте вие.

— Аз?

— Да, Григорий. — Това беше един от изключително редките случаи, в които комендантът не се обръщаше официално към понтифика на Църквата. — Имам пред себе си наръч от информация. Редица измамни чудеса, които се случиха часове след твоето изцеряване. Пристигането на мъж, когото много хора смятат за божествен пратеник, да не кажа за самия Христос. При тези обстоятелства не трябва да приемаме, че той е невинен. Има само едно заключение, което съм способен да изведа. Някой иска да те дискредитира. Да те унищожи.

Постепенно кожата на папата започна да се доближава до белия цвят на одеждите му.

— Това е много сериозно обвинение, Кристоф.

— Нямаше да съм тук, ако не бях напълно сигурен. Идентифицирахме замесените компании. Проследихме движението на парите. Това не е просто теория, Ваше Светейшество. Това е факт.

— Кой би сторил подобно нещо? Да си играе с вярата и убежденията на милиони… за да се добере до мен?

Рабер се взря в очите на папата.

— Знаеш много добре, че имаш врагове, Григорий.

Понтификът кимна, но това беше просто съгласие с очевидното.

— Всеки първосвещеник ги има. Всеки световен лидер.

— Твоите са… по-близо до дома.

Папата се наведе напред към коменданта.

— Намекваш, че тази заблуда с ръководена от самия Ватикан?

— Фактите са такива — отвърна Рабер. — Някои от парите, които проследихме, идват от нашия Институто пер ле Опере ди Релиджионе. Оказа се, че Фратернитас Кристи Салваторис не е просто мит без никаква фактическа основа. Те съществуват и са се заели сериозно с тази работа.

Папата се отпусна в мястото си онемял.

— Собствените ни хора?

— С външна помощ — добави комендантът. Той извади снимка от чантата си и я остави на бюрото на понтифика. — Това е Катерина Амато. Тя е директорка на „Глобал Капитал Италия“, финансова фирма, за която няма причина да си чувал нещо. Но тя е била в противоречие с нас и преди. Колкото повече навлизах в тези взаимодействия, толкова повече забелязвах в тях агресия срещу Църквата, макар да не съм наясно за източника й.

Григорий млъкна за миг, за да осмисли подробностите.

— Каква е връзката й с всичко това?

— Нейната компания е плащала на същите медицински компании, Ваше Светейшество. Тя работи заедно с този, който те е предал тук, във Ватикана. И…

Рабер не продължи.

— Изплюй камъчето — настоя папата.

— Тази жена е изключително опасна. Хората, които са се изправили срещу й, са приключили по един от двата начина: унижени в публичното пространство, опропастени и оклеветени…

— Или?

— Или са били убити, Ваше Светейшество. Изненадващо голям брой от бившите й опоненти подозрително са се оказали с доста къса продължителност на живота.

Григорий осмисли новата информация и най-накрая каза:

— Трябва да разговарям с тази жена. Обадете й се или я повикайте тук. Сигурен съм, че ще успеем да стигнем до разумно и мирно разрешение на проблемите.

— Опасявам се, че това няма да е възможно — отвърна Рабер.

— Защо не?

— Защото заплахите, които са се извисили над нас, са много сериозни, за да позволим външна намеса. От този момент, Ваше Светейшество, въвеждам в сила най-строгите протоколи на Гвардията. Настоявам да останете в кабинета си, докато не открием хората, които заплашват живота ви, и да не разговаряте с никого през това време.

— Искаш да ме направиш затворник в собствения ми офис, Кристоф.

Рабер се опита да си постави физиономия на дълбоко съжаление, но чертите на лицето му останаха непроменени.

— Моите извинения, Ваше Светейшество, но това е за ваше добро.