Том Фокс
Dominus (43)

43

12:04 часът

Седалището на „Глобал Капитал Италия“

Много малко неща можеха да изнервят Катерина Амато. Тя беше жена, свикнала да контролира емоциите си до съвършенство, за да се поддаде на подобна слабост. Въпреки това й идваше в повече. Прекалено много неща й се изпречваха на пътя, прекалено много неща минаваха през ръцете й. Имаше чувството, че всяка една нейна нужда й се сервираше на поднос, а Катерина не беше свикнала да получава нищо. Беше свикнала сама да постига всичко.

Абигайл Дзола се беше завърнала от мъртвите в Пиомбино. Беше го сторила половин ден след като публично беше обявена за мъртва, новина, хвърлила нацията в траур. Възкръсването й се случило пред баща й, който обявил чудото пред хората. Сторила го, за късмет на Катерина, едновременно с изявлението на папата пред света, че чудесата ще бъдат последвани от възкресение.

Амато нямаше да може да се справи по-добре дори самата тя да беше съставила този план и да насочваше всяка негова брънка, както беше сторила с излекуваните в двата медицински центъра. Но точно това я караше да бъде нервна: че не тя беше измислила всичко. Нямаше абсолютно никаква намеса в случилото се в Пиомбино.

Жената си пое дълбоко въздух, за да се успокои. Д’Антонио вече пътуваше натам. Той щеше да открие какво наистина се случваше и как можеха да го използват в тяхна полза. Каквато и да беше причината за тази ситуация, тя щеше да им влезе в употреба.

И тогава… тогава дойде онова откритие, което представляваше най-големият дар от всички. Тяло, открито в река Тибър. Идентично с това на странника, който се появи в „Сан Пиетро“. Д’Антонио й прати снимката по имейла веднага след като го откриха. Увери я, че разследването по това очевидно убийство е изцяло под негов контрол. Също така я увери, че все още не е разкрита информацията за намирането на трупа.

Кой беше този човек? Катерина нямаше представа какъв е отговорът, както нямаше представа как да отговори и на въпроса кой е мъжът във Ватикана. Видимо беше, че двамата някак си бяха свързани. Всъщност непознатият от „Сан Пиетро“ навярно беше близнак на убития, което от своя страна означаваше, че самият той е манипулатор. Сродна душа, зла душа, чиито мотиви Амато още не можеше да разбере.

Но това сега нямаше значение. Щеше да ги свърже чрез приликата им. Дискредитирането на странника щеше да се окаже много по-лесна задача, отколкото предполагаше. Изпратеше ли тази снимка на медиите, цялата му фасада щеше да се сгромоляса. Ако не вярваше, че боговете са изобретения на идиотите и наивниците, Катерина би казала, че всичко това е дар от тях — защото който и да беше мъжът във Ватикана, който и да беше мъжът в реката, тя разполагаше с всичко необходимо. На поднос.

Амато преглътна, гърдите я стягаха. От нерви кожата я сърбеше. Малцина мразеха Църквата повече от нея. Въпреки това самата тя беше прекарала достатъчно дълго време в католическо училище, за да помни, че последният човек, който бе получил на поднос всичко, за което бе мечтал, бе разбрал, че това е причината целият му свят да се разпадне.