Том Фокс
Dominus (37)

37

10:38 часът

Седалището на „Глобал Капитал Италия“

— Папата има намерение да говори пред медиите? — Катерина Амато не можеше да скрие изненадата си. — Имаме ли някаква представа какво ще каже?

— Нашите хора във Ватикана успяха да разберат единствено че ще говори и че събитието ще бъде много скоро. Папата не е споделил с никого какво ще каже.

Умът на Катерина трескаво започна да прехвърля потенциалните последствия от тази новина, беше раздразнена, че Братството не успя да я снабди с повече информация. Тази група постоянно я вбесяваше, те бяха потайни и лукави, стремящи се към цел, която съвсем не я интересуваше. Братство, което да брани старите нрави, отдадено на изкореняването на модерните влияния върху Римокатолическата църква и реформите на така обичния им магистериум. Господи, можеше ли въобще да съществува по-гнусна и безсмислена цел? Или по-глупава такава, която да прикрива истинските намерения на тези хора? Те бяха индивиди, които се водеха от своите похот и желания, точно както и всеки друг.

Похот и желания. Старите спомени се завърнаха. Катерина беше на единайсет, а брат й Давид на петнайсет и майка им съвсем наскоро ги беше изпратила в пансиона „Сестрите на вечната милост“ близо до Сан Виторино. Амато все още си спомняше вонята на това място: камък и дърво и препарат с дъх на бор, които се носеха в тъмните безкрайни коридори. Но онова, което никога нямаше да забрави, беше случилото се там — не на нея, а на брат й.

Катерина беше третирана като всяко друго момиче в училището: строго, без любов, без внимание. Но за момчетата това място беше различно. Помнеше, когато Давид беше отведен да се срещне с духовния надзорник на училището — двайсет и осем годишен свещеник, който идваше често в учебното заведение на проверки. Тези посещения винаги включваха специални срещи с избрани ученици, винаги момчета.

Помнеше как Давид трепереше всеки път когато биваше повикан на подобни срещи. Как се завръщаше от офиса на инспектора пребледнял, неспособен да говори, едва стоящ на краката си. Никога не го попита, но знаеше какво се случва с него на онова място, както и на другите като него, в ръцете на „нашия преподобен отец“.

Никога не забрави името на свещеника мъчител: Донато Витери. То се беше запечатало в ума й, докато наблюдаваше как брат й става все по-слаб и по-слаб, а любовта му към живота бавно му биваше отнемана. Три месеца след като Давид беше завършил и напуснал училището, новината за самоубийството му достигна до Катерина. Светът й се промени завинаги. Давид беше кървял до смърт, сам в някаква уличка, прерязал собствените си китки с парче стъкло от бирена бутилка, намерено в ръката му. Тогава Амато беше на четиринайсет години.

Тя избяга от училището след седмица и се насочи към столицата. Намери си работа в Рим за ниска заплата, докато не събра достатъчно пари, за да си купи евтин фотоапарат и няколко филмови ленти, след което състави първия си план за действие в своя живот. Върна се в пансиона „Сестрите на вечната милост“. Навлезе във владенията на институцията незабелязана и се скри в градините пред квартирата на инспектора. Чака два дни, докато отец Витери не се появи, и когато няколко часа по-късно той повика едно момче в офиса си за онзи тип срещи, заради които брат й се беше самоубил, тя засне всичко. Всеки отвратителен и отблъскващ детайл.

От този момент нататък Катерина знаеше, че разполага с нещо, което никой не можеше да й отнеме. Сила. Отец Донато Витери беше повишен до ранга монсеньор на трийсет и петия си рожден ден и няколко дни по-късно една млада жена, която не познаваше, се появи в офиса му. Тя мълчаливо постави редица снимки на бюрото му. По време на тази тишина монсеньорът беше попаднал под неин контрол — контрол, който се беше запазил през всичките му години на йерархично израстване — стана епископ, архиепископ, кардинал, дори и държавен секретар на Ватикана. И освен всичко това — член, а след това и лидер на Фратернитас Кристи Салваторис.

Дишай дълбоко. Успокой се. Катерина се насили да се върне в настоящето и новите неизвестни, които се изправяха пред нея. Възможностите, които се откриваха от предстоящата реч на папата, бяха предимно добри.

— Всички финансови дела ли са задвижени? — попита асистента си жената.

— Увериха ме, че трансферът е бил извършен по най-ефективния за нас начин, щом започнат разкритията.

Това беше добре. Нищо не говореше по-красноречиво за конспирации и измами от парите. Много често бяха необходими само няколко подмолни трансакции, за да се изкара от един невинен човек престъпник. Катерина беше унищожила много от конкурентите си в миналото по този начин.

Някои врагове предпочиташе да държи наблизо. Никога не разкри Витери, защото отдавна беше осъзнала, че той щеше да й е много по-полезен жив, отколкото елиминиран. Неговото Братство й даваше възможност за контрол над Църквата отвътре. Членовете му може и да бяха епископи, свещеници и кардинали, но тези мъже бяха също толкова жадни за власт, колкото и самата Катерина, и също толкова незаинтересувани от поведенческите норми на наложения морал. Зад белите си якички те пушеха и ругаеха, и се договаряха под масата. Правеха това, което виждаха, че трябва да се направи, за да получат онова, което желаеха. Амато беше използвала Витери да й осигури мръсните тайни на всеки един от тях, за да им вземе страха от разкритие на аферите им и да получи онова, което можеше да се получи само чрез заплахи: пълното им покорство. То се беше разраснало до взаимоотношения, които работеха добре и които Катерина смяташе да използва, докато не настъпеше моментът, в който да ги унищожи.

Засега й бяха полезни, макар да я бяха снабдили с откъслечна информация относно новообявената пресконференция. Амато беше сигурна, че понтификът няма да се обяви против чудесата от последните часове — не и след като самият той беше подложен на тях. Изцерените обикновено не ругаят изцеряването си. Това означаваше, че думите му нямаше да поемат по много странични посоки.

Въпреки това все още имаше причини за безпокойство. Нуждаеха се от време — време светът да повярва, че папата е напълно очарован от своя гост, отговорен за чудесата. На всички трябваше да им стане ясно, че вярва в тях. Че той има нещо общо с онова, което се случва. Само тогава можеше да започне кулминацията на техния план.

Но папата беше решил да говори. На този етап ръцете им бяха вързани.

Катерина се усмихна на иронията — единственото, което се искаше от нея, беше да се моли.