Том Фокс
Dominus (30)

30

8:51 часът

Офисът на Института за религиозни дейности

— Мога ли да предположа, че сте тук, за да прецените дали сме корумпирани, или не?

Въпросът на германеца Ернст Холцман, президент на ИОР, беше зададен с усмивка на възпълното му розово лице и очарование, което беше обезоръжаващо. Нищо около него не подсказваше, че мъжът е част от измамни дейности и престъпни схеми, за които обществото предполагаше, че се извършват във Ватиканската банка. Вместо това Холцман приличаше на селски пекар от някоя приказка: с розови бузи, весел, закръглен. Той се усмихваше топло зад перфектно кръгли очила, а оредяващата му коса се спускаше върху челото му по начин, който беше по-скоро комичен, отколкото отблъскващ.

— Не, не сме тук за това — обясни Габриела извинително. Явно посрещачката им беше споделила възгледите си в лобито. — Съжаляваме, ако сте останали с подобно впечатление. — Инспекторката стрелна Александър с остър поглед. — Тук сме, за да потърсим помощ за разследването, върху което работим.

Мъжът усети неудобството на Габриела.

— Моля ви, не се безпокойте. Ще се радвам да ви помогна с каквото мога, макар да не знаех, че банката ни е замесена в полицейски случай. — Президентът им направи знак да се разположат на двете кожени кресла срещу бюрото му. — Желаете ли нещо за пиене?

И Александър, и Габриела отказаха, но домакинът им си наля малко от нещо, което приличаше на уиски. Явно сутрешният час не го притесняваше, за да поддържа навика си.

— Често чувам обвинения в корупция — отвърна мъжът, седна на мястото си и отпи глътка. — Навярно няма да се изненадате колко много хора идват тук с мисълта, че са попаднали в сърцето на някакво огромно престъпно начинание. — Президентът се усмихна, зъбите му бяха бели, но криви. Устните му бяха яркочервени — цветът на крещящите червила — което му придаваше комичен аспект, напълно съвместим с целия му външен вид.

— Грешат ли? — попита го Александър, прекалено нападателно.

— Определено имат причина да вярват в това — отвърна Холцман. Мъжът не губеше самоконтрола си дори и за секунда. — Всичко идва от територията. Знаех, че е така, още в деня, в който папата ме назначи на поста. Ние сме финансовата ръка на Църквата, а Църквата е институция с огромна сила и съществено богатство. Двете неща винаги будят подозрения.

Президентът говореше ерудирано. Видимо беше, че тази негова начетеност не бе единствено във финансовите науки. Думите му бяха напълно уместни и изказани със завладяваща искреност.

— Имало е доста хора, които са били подозрителни към банката в миналото — възпротиви се Александър.

Холцман въздъхна.

— Всички си имат минало, включително и ние. Но за разлика от повечето институции, нашата е усърдно следена под лупа. Никога не сме били по-прозрачни, отколкото сме сега. А не е ли най-важният въпрос не какво сме правили в миналото, а какво правим сега?

— На мен ми се струва правилно така — отвърна Габриела.

Александър изсумтя тихичко.

— През последните няколко години отворихме вратите си до невиждани досега нива на публична откритост — добави Холцман. — Негово Светейшество папа Григорий е добре известен със своето желание да хвърли светлина върху някои от най-тъмните кътчета на големия църковен таван. А няма по-подходящо място за мрачни афери и нечисти сделки от Ватиканската банка.

— Сигурен ли сте, че сте банкер? — попита Габриела, наполовина саркастично.

Холцман се усмихна.

— Предпочитам да се приемам като слуга на Църквата, който помага за добруването й по целия свят. Но да, аз съм банкер и бивш председател на „Холцман Файненшъл“, основан от моя прадядо. Не разбирам защо честността и прозрачността не могат да властват над финансовия сектор.

Президентът на ИОР отпи нова глътка от уискито си, пиеше го така, както повечето хора пиеха кафето си сутрин.

— Казахте, че сте тук заради някакъв полицейски случай?

Мъжът погледна към Габриела.

— Разследваме смъртта на двама учени, които са загинали при особено подозрителни обстоятелства.

— Смъртта? О, толкова съжалявам да го чуя — отвърна Холцман и се прекръсти. Направи пауза, затвори очи и произнесе кратка молитва. Когато отново ги отвори, погледна право в Александър. — Тъй като сте тук, предполагам смятате, че банката е замесена по някакъв начин с тяхната смърт?

Трекио забеляза, че мъжът отново беше изключително словоохотлив. Предвид обстоятелствата, очакваше да дърпа с ченгел подобни забележки от някой от служителите на Църквата.

— Двамата са писали статии за корупцията в ИОР — отвърна репортерът и се наведе напред в креслото си. — Нито една от тях не е привлякла особен интерес по времето, когато са били публикувани, но убийствата на двамата учени през последните двайсет и четири часа предполагат, че някой не е бил особено доволен от техните заключения.

Холцман изпусна дълга въздишка.

— Ужасно, просто ужасно. Макар че не разбирам как научната работа върху дейността на банката би предизвикала подобна реакция.

— Имената на Маркъс Крослър и Салваторе Този говорят ли ви нещо? — попита Габриела.

Александър внимателно наблюдаваше чертите на лицето на президента, но в тях откри единствено искрено недоумение. Поне доколкото можеше да ги разчете.

— Не, не мисля, че съм чувал някое от тези имена в миналото. — Холцман направи пауза. — Това ли са двамата мъже, които са били… убити?

Инспекторката кимна и президентът на банката се прекръсти отново. Човекът пребледня, когато към абстрактните убийства бяха добавени и истинските имена на жертвите.

— Трудът на Крослър твърди, че продължавате да криете тайни — настоя Трекио. Можеше да усети как Габриела го изпепелява с поглед, който казваше: Млъквай, Александър.

— Разбира се, че крием тайни — отвърна Холцман. Въобще не изглеждаше обезпокоен от въпроса. — Всяка институция има такива. Конфиденциалността е основна част от добрия бизнес. Това се отнася с пълна сила за църковните дела. Ние помагаме на бедните и потисканите, а това понякога означава да влезем в остро противоречие с желанията на правителството, което осъществява това потисничество. Помните какво се случваше по времето на папа Йоан Павел II. Действията на Църквата, много от които бяха финансирани от нейното управление тогава, бяха основната съставка в свалянето на комунизма в много части от Източния блок. Не можем да позволим на тези правителства да разберат, че ние стоим зад всичко това.

Отговорът накара Александър да помисли за миг.

— Все пак — каза той — през половинвековното си съществуване, ИОР е преживяла доста скандали. Корумпирани отдели, незаконни сделки…

— Да не забравяме, че всички те са само теоретични предположения — прекъсна го Холцман. — С цялото ми уважение, едно нещо не е истина само защото е обявено в медиите.

Мъжът се усмихна отново, ледът в чашата му издрънча.

— Теоретични! — повтори Александър. — С продължаването на тази политика на секретност вие не помагате за преодоляването на това подозрение. Трудът на Крослър споменава, че той не е успял да получи конкретна информация от вашия офис, подробни материали за взаимоотношенията ви с други агенции и подобни неща.

В началото този коментар като че ли извади Холцман от равновесие. Президентът на банката не отговори нищо. Остави питието си на бюрото. Само след миг се изправи, обърна гръб на Трекио и Фиеро, но не се насочи към вратата. Приближи се до един шкаф и отвори металното му чекмедже. Започна да преглежда папките за няколко секунди, докато не откри прихваната с телбод колекция от листове и я извади от купчината с книжа.

— Да не би да имате предвид подобен вид информация, господин Трекио?

Холцман се върна до бюрото си с доволна усмивка на лице. Остави листовете пред тях.

— Пълен списък с настоящите финансови и бизнеспартньори на ИОР. — Мъжът се стовари в креслото си и се наслади изключително много на невярващите физиономии, изписани на лицата на Александър и Габриела. — Наречете го малък подарък — добави президентът на банката — от вашия добър приятел, злия пазител на тайните.

* * *

Единайсет минути по-късно

Ватиканът

Звъненето на един черен телефон се разнесе по коридорите на Ватикана. Разговорът беше приет от мъж, който запази тона си тих и спокоен.

— Да?

— Има раздвижване.

— Къде?

— В главния офис на ИОР. Холцман проговори.

— Пред кого?

— Регистърът посочва мъж и жена.

Информаторът даде имената на Александър Трекио и Габриела Фиеро.

— Можеш ли да ми пратиш запис от срещата?

— Разбира се. Ще го получиш след няколко минути.

Мъжът във Ватикана въздъхна облекчен. Ернст Холцман беше честен човек, отзивчив и винаги открит за всичко. Точно това беше причината той да не е запознат с истинската същност на онова, което се случваше с парите, които управляваше.

Облекчението му се изпари веднага след като чу следващите думи на информатора.

— Има още. По време на срещата Холцман е дал на гостите си пълен списък с партньорите на ИОР.

— Видели са списъка?

— Взели са го с тях, когато са напуснали банката.

Информаторът продължи да говори, но така и не беше изслушан. Гласа от Ватикана вече го нямаше, а линията беше прекъсната.