Том Фокс
Dominus (27)

27

7:18 часът

Седалището на „Глобал Капитал Италия“

Инструкциите на директорката за своевременни действия бяха пределно ясни, но не всичко можеше да бъде сторено на мига. Не и ако желаният краен резултат беше нещо, което щеше да привлече огромен интерес. Първото правило на доброто прикритие гласеше, че жертвата ти трябва да гледа право в него и да вижда само онова, което ти желаеш да вижда.

Подобно нещо не беше особено лесно, след като твоята цел е обществото, а онова, с което си играеш — пари. Хората бяха свикнали да приемат парите за нещо зло, така че специалистите на Катерина Амато бяха разработили системи навсякъде, като предпазна мярка, за да накарат обществеността да повярва в онова, в което директорката на „Глобал Капитал Италия“ искаше. Подобен вид манипулация изискваше умение, средства и достатъчно време, за да се свърши работата. Не разполагаха с последното, но това не можеше да бъде извинение за провал.

Двойката мъже, които компанията нае като „специалисти по финансови технологии“, работеха вече часове, от мига на назначаването им, в едно затворено пространство без прозорци — техния офис мазе. Обзавеждането им не изглеждаше никак футуристично, както хората принципно очакваха от талантливи хакери с добри доходи, но определено притежаваха едно от най-добрите компютърни оборудвания в света.

Бяха получили списък с цели: няколко фирми, няколко компании, няколко човека. На хартия всичко изглеждаше елементарно, но на практика работата беше изключително сложна.

Хакерите вече бяха приключили работа по първата институция и свързаните с нея агенции. Тези организации щяха да бъдат много изненадани, когато бъдеха разкрити. Двойката спецове беше започнала да работи върху втората цел, която беше особено обсъждана в новините от предния ден.

Банковите сметки на „MCL научно звено «Лиза Тедеско»“ бяха изведени на един от LCD екраните в стаята — дълъг списък от цифрови комбинации на авоарите на инвеститорите им. Хакерите се придвижваха през него, преместваха средства от един източник в друг. Два милиона евро тук, десет там, половин милион някъде другаде. Това не беше трудно, трудното беше трансакциите да бъдат осъществени със задна дата. Банките и финансовите институции имаха защити точно срещу подобен вид измами, които им подсигуряваха сигурността на движението на парите, както и „чистотата“ на тези пари — затова два месеца назад, три дена назад, дори един ден назад бяха изключително критични периоди.

Хакерите успяваха да изпълнят задачата си. Работата им беше прах в очите, разбира се. Амато и масивната ръка на нейната фирма притежаваше тези компании, макар собственичеството й да беше скрито зад пластове корпоративни игри, които биха заблудили дори най-взискателните данъчни одитори. Чрез тези издигнати стени „Глобал Капитал Италия“ имаше пълен достъп до своите ресурси. Инвестирането на милиарди зад кулисите можеше да ти осигури много власт.

Работата, предвидена за тази вечер, нямаше нищо общо нито с властта, нито с потайността. Нейната цел беше да постави определени компании в позиция, в която не биха били способни да отрекат участието си в нещо, за което нямаха никаква представа. И двамата компютърни специалисти смятаха, че подобна идея е брилянтна.

Оставаше единствено личният контакт.

Единият от хакерите изведе на екрана личната сметка на доктор Марчело Тедеско, „набожния будала“, както двамата го наричаха. Специалистът вече беше създал втора разплащателна сметка на името на учения, свързана с онази, която той беше ползвал вече повече от десетилетие. На спеца му се струваше много по-добре човекът да има друга сметка, която да лъха на незаконност и потайност.

С няколко клика той прехвърли 25 000 евро от една от сметките на техните клиентски корпорации към новосъздадената разплащателна сметка със задна дата от три дни. След това преведе втора сума в същия размер от тази сутрин.

Половината тогава, половината сега. Нали това беше традиционният начин за изплащане?