Том Фокс
Dominus (26)

26

7:15 часът

Североизточен Рим

Александър се стресна и се събуди. Сетивата му очакваха да се натъкнат на добре познатите гледки: неговия минималистичен спален декор или приветливата задушевна обстановка на дневната му. Не очакваха кича от натруфената дневна на Изабела Фиеро. Мебелите на лелята на Габриела бяха живи антики, които сами по себе си направо „пищяха“, че собственикът на тази къща за последно бе пазарувал през 1965 година, и нямаше нито една повърхност, която да не е покрита в дантела или в цветни тапети на маргаритки, както и в нощни лампи на цветя. Всичко това беше брутална флорална атака върху дезориентирания му ум.

Спомените на Александър бързо се завърнаха — преследването от снощи, пристигането им в къщата на лелята на Габриела в 1:30 часа, изоставянето на изпотрошения фиат и придвижването им към североизточния край на града с метрото. Изабела Фиеро беше на гости на по-голямата си сестра и като назначен уредник и градинар по времето на нейното отсъствие, Габриела имаше пълен достъп до къщата й. Бабешката страна беше убежището им и със светкавичното завръщане на паметта на Трекио остарелият декор започна да му се струва приветлив и приятен.

Приветлива му се стори и мисълта да свърши нещо полезно.

Александър извади лаптопа от раницата, вкара донгъла^[1] и се зае с работата си. Лицето на главния им преследвач не го напускаше — натрапчиво, спокойно, студено, непреклонно. Трекио беше наясно, че не разполага с нищо, което може да му подскаже кой е този мъж. Единственото, което беше видял от него, беше лицето му, и то докато се опитваха да се измъкнат. Едва зърна втория преследвач. Нямаше за какво да се хване.

Що се отнасяше до тези двамата. Но имаше други двама, за които искаше да научи доста повече.

* * *

Парата започна да свири от стария жълт чайник, когато Габриела му сложи капачето и го вдигна от котлона. Тя изсипа заврялата в „свирача“ течност в каната за кафе. Ароматът се надигна нагоре и погали ноздрите й като добре позната ласка на любовник.

Като добре позната ласка на любовник? Защо всичко й се струваше толкова романтично тази сутрин? Още със събуждането си в гостната почувства позабравената емоция; може би заради изключително неприятния факт, че е сама в леглото, умът й беше луднал. Наистина ли беше зажадняла толкова много за любов, че при самата мисъл, че около нея има мъж, с когото някога беше преживяла кратък романс, почваше да се чувства странно? Не трябваше ли стрелбата по тях и преследването им предната вечер да потискат поне малко подобни емоции и чувства?

Разбира се, това не беше първият път, в който стреляха по нея, докато беше заедно с Александър. Снощи беше втората престрелка, която двамата споделяха от раздялата си преди четири години насам. В крайна сметка май продължаваха да имат някакъв вид връзка.

Габриела се усмихна при тази мисъл. Реално погледнато, нямаше нищо между нея и Александър Трекио. Той беше красив и чувствителен, но също така беше… Не се сещаше за правилната дума. Несигурен? Нестабилен? В края на краищата я беше изоставил. Напомни си отново този неприятен факт. Той. Ме. Изостави. Думите, които използва, за да го стори, бяха влошили още повече нещата. Имаше нахалството да я нарече неговата Ева, библейския образ на изкушението, който водеше мъжете към греха. Дори сега споменът стягаше гърлото й.

Жената разбърка с лъжица съдържанието на каната за кафе и намести капака й. Беше приготвила малка табличка с две чаши и препечени филийки.

Закуска в леглото ли щеше да му занесе? Как ли щеше да бъде разтълкувано това?

Габриела се възпря. Тези мисли я караха да се връща към спомените си, които придобиваха много по-осезаем вид от обикновени останки от миналото. Нека Алекс си мислеше каквото иска. Това беше къщата на леля й, тя го беше спасила и проклет да е, обичаше да пие кафе рано сутрин.

* * *

Александър беше облечен единствено с тениската и боксерките си, когато Габриела влезе в стаята с табла с кафе в едната си ръка. За един момент цялото му внимание към материалите на екрана на компютъра се изпари, заместено от неудобство. От това, че е сам с нея, полугол. Ситуацията беше нещо ново за него, независимо от обстоятелствата. Не беше особено сигурен как самият той или тя ще реагира.

— Съжалявам — извини се Трекио и придърпа ватираното, покрито с цветя одеяло към себе си. — Имам само един чифт дрехи. Сметнах, че ще е най-добре да не спя с тях.

Габриела остави таблата на масичката за кафе, до лаптопа му.

— Поне не спиш гол. Мисля, че мога да се справя с гледката на мъж с тениска.

Александър се насили да се засмее, след което се пресегна, взе каната с кафето, изля половината й съдържание в двете чаши и подаде едната на Фиеро. Отчаяно се опитваше да не мисли за голота, което беше изключително трудно, след като толкова красива жена беше повдигнала темата.

— Благодаря ти за това — каза той, вдигна чашата си и изгони мислите от главата си. — Определено имах нужда от кафе. — Отпи дълга, бавна глътка от димящата течност. Беше черна и ласкава — чудесна утеха за неспокойната нощ.

— Виждам, че вече работиш — отбеляза Габриела и се приближи до лаптопа му. — Трябваше да се сетя.

Инспекторката се намести на дивана до него и Александър усети онази специфична миризма, която само жените имаха рано сутрин — аромат, който през по-голямата част от живота си беше смятал, че няма да опознае.

Насили се да върне вниманието си върху компютъра.

— Правя някои допълнителни проучвания за Маркъс Крослър и Салваторе Този.

— Нашите двама професори.

— Двамата мъже са били учени, макар и не в една и съща област. Крослър е бил професор по религия, докато Този е бил старши научен сътрудник… — Трекио се наведе напред и се вторачи в монитора — … по италианска социална политика.

— В такъв случай връзката им не е била в полето на техните изследвания.

— Така си помислих и аз. В началото.

Габриела повдигна вежди. Остави въпроса да се зададе сам.

— След като продължих да ровя малко по-надълбоко из техните професионални животи — продължи Александър — и проучих автобиографиите и публикациите им, намерих само едно общо нещо помежду им.

— Ще ме държиш в напрежение ли?

Репортерът се усмихна.

— Двамата са публикували трудове за Институто пер ле Опере ди Релиджионе — ПОР.

Габриела настръхна.

— Това е Институтът за религиозни дейности.

— По-добре познат като Ватиканската банка.

Жената изпъна гръб. Инспекторката в нея веднага се надигна.

— Крослър и Този заедно ли са работили над тези трудове?

— Не и според това, което знам. Успях да получа достъп до електронните версии на всеки от тях за нищо повече от една солидна сума за абонамент за два журнала, които още сега мога да обещая, че никога няма да прочета. Но това ми позволи да сравня бележките и препратките им и нито един от двамата не е цитирал другия.

— Това означава, че са проучвали банката сами, независими.

— Трудът на Салваторе разисква предимно взаимодействията на ИОР с публичния бизнес и политическия капитал, докато Крослър се задълбочава в социологическите въпроси, налегнали една свята институция, замесена в икономически афери.

— Звучи ми така, сякаш и двамата са били подозрителни към нея.

— Меко казано. Двете статии открито критикуват ИОР и Църквата и поставят някои доста уместни въпроси за връзките, които те поддържат с външни организации и институции.

— Какъв вид връзки?

— ИОР всъщност е банка, която се управлява от Църквата. Но това съвсем не означава, че не работи като всяка друга подобна финансова институция. Тя оперира с астрономически суми пари в почти всяка една валута, която съществува на планетата, взаимодейства си с други банки, финансови пазари и инвеститори. Прави всичко, което съществува в голямото банкиране.

— С тази разлика, че тези неща се свързват с Църквата.

— Точно така, моралните граници на целомъдрието на една институция, която стои в основата на нещо зло. Мисля, че Христос е казал едно-две неща за това, че човек не трябва да служи на парите и да ги приема за свой бог.

Габриела въздъхна. Усещаше се надигащото се раздразнение в нея и Александър веднага съжали за сарказма си. Сега си спомни колко много тя ненавиждаше нападките му срещу религията и Църквата._ Може и да си изгубил вярата си, Алекс_ — беше му казала тя в един от тези интимни моменти преди четири години, — но аз не съм. Можеш да запазиш цинизма за себе си.

— Онова, което е най-обезпокоително — продължи Трекио, като по този начин ги върна на темата, — е колко малко всъщност е известно за вътрешните дела на ИОР. Макар да е основана в далечната 1942 година, първият й публичен доклад относно дейността й се появява едва през 2012-а. Първият й годишен отчет е публикуван през октомври 2013-а, и то очевидно под натиска на сегашния папа, тогава още кардинал. От години човекът настояваше ИОР да бъде по-прозрачна. Най-накрая успя да постигне целта си.

— Как се връзва това с нашите учени?

Александър върна вниманието си към компютъра.

— Салваторе Този е публикувал две статии върху теориите за вътрешната корупция в ИОР, във всяка от двете години преди този първи отчет. Пуснал е и трета статия през ноември 2013-а, точно след като отчетът е бил публикуван, в която обвинява Банковия борд на надзора^[2] в невярно счетоводство.

— Така не се създават приятели.

— Статията на Крослър за банката се е появила месец по-късно. Тя е язвителна атака срещу моралната подлост на една институция, оглавявана от петима кардинали и прелат, който е замесен в, цитирам, „едни от най-мътните сделки в съвременната финансова история“.

Габриела се беше привела напред. Тя остави чашата си с кафе, очите й не се отместваха от компютъра на Александър.

— Какво има? — попита я той, като видя, че е напрегната.

— Мисля, че трябва да организираме среща с президента на банката — дръзко отвърна инспекторката.

— С президента? Казваш да се насочим към машиниста на влака.

— Опитът ми подсказва, че тези неща тръгват точно от тази посока — отвърна Габриела и се обърна към него. — За първи път откакто ми звънна вчера, този случай започва да придобива някакъв смисъл. Убийствата, преследването, всичко.

— Какво искаш да кажеш?

— Някакъв човек, който се преструва на Христос, е интересно събитие, Алекс, но не и такова, че да убиваш заради него. Дори изцеряването на папата… да, сензация е, но съвсем не е причина да нараниш някого. Парите, от друга страна, са съвсем различна история. Особено количествата пари, които се въртят в ИОР. Милиарди са заложени, а това е достатъчен мотив за повечето хора.

* * *

Трийсет минути по-късно Александър се беше обръснал и беше превързал раната на ръката си, двамата си взеха бързи душове, а Габриела проведе няколко телефонни разговора с колеги в централното управление. Взаимоотношенията между римската полиция и Ватикана невинаги са били лесни, но невинаги са били и обтегнати, а Фиеро познаваше няколко полицаи, които поддържаха връзка с духовните власти.

За нейно облекчение, те успяха да я снабдят с информацията, че ИОР не е затворила врати, за разлика от останалата част от Ватикана. Финансовите пазари не се изключваха заради прищевките на един човек, дори този човек да беше папата. Банката не можеше да си позволи да пропусне сутрешната понеделнишка търговия.

За изненада на Габриела, контактът й имаше и друга добра новина за нея и Александър — новина, която ги накара скорострелно да се насочат към гаража на леля й, с ключовете от кухненското чекмедже в ръка и с план по кой път да минат, за да стигнат по-бързо до центъра на града.

Въпреки всякакви очаквания, президентът на ИОР щеше да ги приеме.