Том Фокс
Dominus (13)

13

20:18 часът

Ватиканът

Както винаги срещата на Фратернитас Кристи Салваторис — Братството на Христос Спасителя — беше пазена в дълбока тайна. Обичайното място за тези сбирки — замъка „Сант Анджело“ — не беше опция, предвид уникалните събития, които ги бяха сполетели тази сутрин, а и нуждата от незабавно обсъждане на проблема. Всички членове бяха тук и нямаше причина повече да се бави началото й.

— Всинца сме тук, нека да започваме.

Това пришпорване дойде от един от най-дебелите мъже в слабо осветеното помещение. Повечето от присъстващите го познаваха от години — самият той беше като стара мебел на техните сбирки: банална и традиционна. Всички отдавна бяха свикнали да не споменават името му или нечие друго по времето на срещите си — правило, което изглеждаше изключително уместно днес. Група с техните цели трябваше да запази секретност на всяка цена. Никога не се знаеше кой може да слуша.

— Това е ужасно — изтърси една по-мършава фигура. Мъжът си играеше нервно с якичката си, навик, който изпълняваше с почти фетишистична усърдност. — Цялата ни работа, всичко, което сме, е застрашено от това оскърбление.

— Говори по-тихо — нареди му друг брат. От всичките тринайсет мъже в помещението този беше най-добре изглеждащият, лицето му имаше перфектни пропорции и сивите ивици в иначе черната му коса му придаваха професионален и изненадващо чаровен вид. — И не преигравай. Църквата се е справяла с такива позьори и преди. Онези моменти са отминавали. Ще отмине и този.

— Гвардейците падат на колене пред него в „Сан Пиетро“! — изсъска мършавият брат, лицето му беше почервеняло. — Папата се просълзява, когато вижда човек, който прекъсва литургията му, и заявява, че е второто пришествие.

— Пред целия свят! — добави нов глас, също толкова отвратен, колкото и предният.

— И тогава целува шибаната му ръка, по телевизията!

Четвърти мъж, много по-млад от първите трима, се наведе върху масата от палисандрово дърво от мястото си в ъгъла й. Не приличаше да е на повече от четиридесет години, но погледът му носеше суровостта на много по-стар човек. Когато заговори, думите му се изплъзнаха спокойно като змия, преднамерено говореше бавно, за да подчертае онова, което казва.

— Трябва да говорите по-тихо, братя. Съобразявайте се.

— Тогава ни кажи какво, да го еба, трябва да правим с това… с това фиаско!

— Опасявам се, че не виждате нещата ясно.

Гласът на лидера на Братството на Христос Спасителя беше спокоен и премерен, всяка изречена от него дума, както винаги, като че ли беше предварително планирана преди много време и съдържаше авторитета на тази подготовка. Въпреки че мъжът говореше шепнешком, всичките дванайсет присъстващи го чуваха ясно. Бяха свикнали да го слушат внимателно.

Братството беше създадено преди повече от четиридесет години, в месеците, които последваха Втория ватикански събор и абсурдните му „реформи“^[1]. То представляваше сбирка на братя, които знаеха, че не всички промени са за добро и това, че понякога правата и традициите на древността трябваше да се пазят чрез сила. Настоящият лидер на тази организация беше наясно, че никога досега през десетилетния живот на Братството членовете му не са били толкова изнервени като сега. Самото raison d’être^[2] на индивидуално селектираната група от духовници — чиято цел от самото начало беше да запазят обичаите, привилегиите и правата на Църковния магистериум пред заплахата от постоянно либерализиращия се модерен свят — не познаваше по-опасен враг от настоящия папа. От неговото избиране, преди по-малко от дванайсет месеца, Братството се срещаше много по-често, отколкото преди, за да крои планове как да се справи с „прочистването на Ватикана“, което понтификът обяви, че ще е основна част от мисията му.

Някои каши, както смятаха членовете на тази организация, не се оправяха с прочистване.

Бяха се опитали да предотвратят това. Бяха се опитали да повлияят на конклава още по времето на предния папа. Но не всеки план се увенчаваше с успех. Поражението беше тежко, но те нямаха намерение да се обявят за победени.

— Много си късоглед — продължи лидерът на Братството, като по този начин обузда най-притеснения член на групата, — но това може да ти се прости. — Задържа очите си възможно най-дълго върху мъжа, който все още кривеше пръсти по якичката си. — Но те уверявам, има и друг начин да се погледне върху настоящата ситуация.

— Кажи ни — долетя нов глас от ъгъла на стаята. Звучеше скептично настроен и принадлежеше на човек, за когото — обикновено — две думи представляваха цяло изречение. Когато продължи да говори, присъстващите започнаха да повдигат вежди. — Ако вярваш, че можем да погледнем върху тази „ситуация“ по друг начин, обясни ни, за да разберем.

— Никой от вас ли не вижда как този странник и неговите действия могат да заработят в наша полза? — попита лидерът.

От всички страни се разнесе мърморене.

— В наша полза? — зачуди се дебелият брат. — Съгласен съм с… — Мъжът прехапа устните си, преди да изрече името на човека с нервния навик до него. — Съгласен съм с нашия брат, че това е причина за скандал и накърняване на репутацията на Църквата. Чувам, че подобни слухове се носят както в Италия, така и по целия свят.

— Точно по този начин можем да подкрепим нашата цел.

— Братко, всеки от тук присъстващите носи черно или пурпурно, или червено. Не сме тук, за да разрушим Църквата!

— Разбира се, че не сме. Тук сме, за да я защитаваме, дори и от онези, които се преструват, че я водят. Но този човек, който пристигна на прага ни, няма да разруши Църквата. Божият дом може да издържи много повече.

— Тогава какво точно предлагаш?

— Вижте какво влияние има странникът над нашия свят отец — продължи лидерът на Братството. — И нямам предвид физическо. Само Бог знае защо или как папата стои изправен. Сигурен съм обаче, че сегашното му състояние няма нищо общо с този човек. — Последваха възгласи на съгласие. Господ не изпращаше скитници, които да лекуват прелати. — Светият отец изглежда убеден, ако можем да се доверим на реакциите му досега. Странникът го е очаровал. И това, скъпи братя, е нещото, което можем да използваме.

— Влиянието му върху папата е опасно — намеси се третият мъж. — Не знаем нищо за родословието на този човек, за миналото му. Може да е всеки!

— Точно това имам предвид, приятелю. — Лидерът на групата се наведе напред. — Ние не знаем, както и никой друг. Смятам да превърна този факт в наше предимство.

Събеседникът му видимо не успя да схване за какво предимство ставаше въпрос или за крайните цели, за които главата на Братството говореше. Просто излая:

— Може да е шарлатанин! Идиот!

— Не просто може да е — отвърна доста остро лидерът, — а със сигурност е точно такъв. Не разбирате ли? Независимо дали този човек е злонамерен, или просто глупак, когато разберем за неговото минало, то ще е в основата на скандал. Вече говорих с нашата приятелка навън. Тя… — Мъжът замлъкна. — Те са заинтересувани също толкова, колкото и ние.

Последва нов напрегнат момент в и бездруго изпълненото с дъх на мускус помещение при това изпускане на лидера. Споменаването й беше също толкова неприятно, колкото и всеки проблем, който разискваха. Никой мъж не обичаше да му бъде напомняно, че безопасността му, репутацията му и бъдещето му се намират в ръцете на друг. Почти всички в стаята се чувстваха така.

Тази студена вълна отмина — нежелана, но добре позната. Настоящата ситуация изискваше дискутиране. Мъжът с якичката все още изглеждаше объркан от думите на лидера, но някои от мъжете в помещението започваха да разбират.

— Господи, мислиш като пророк! — Гласът на дебелия, чиято брадичка се сливаше с врата му, наруши тишината. Той се наведе напред, доколкото телесната му маса позволяваше това, килна глава на една страна и погледна водача на Братството с възхищение.

— За какво, да го еба, говориш? — попита мършавият мъж с якичката.

— Говори за това, че можем да използваме странника, за да постигнем онова, което сами никога не бихме успели — отвърна дебелият. — Без повече мъчителни опити да се ограничи властта на папата. Без повече усилия да се въздейства на конклава и да се елиминират нежеланите гласове. Говори за това, да отнесем целите на Братството до техните най-високи нива. — Дебелият мъж се обърна и погледна мършавия в очите. — Говори за детронирането на викария на Господ^[3].