Дженифър Донъли
Гибелна вълна (5)

Четири

Серафина изпищя.

Завъртя се светкавично, замахна нагоре с кинжала си и го опря в гърлото на нападателя си.

— Май трябваше да почукам.

— Линг? — Серафина не можеше да повярва. Гласът й трепереше почти колкото ръката с кинжала.

Линг се опита да кимне, но не можа. Върхът на кинжала опираше в кожата й.

— За малко да те убия! — възкликна Серафина и свали ножа. — Почти те убих! Какво правиш тук?

— Държа те под око.

— Как успя да стигнеш дотук? — попита Сера.

— Огледалото на Вража ме изведе във Вадус. Една витрина ми каза, че съм в Залата на въздишките. Открих огледало, което водеше до дома на една змиорка, много ядосана змиорка. Когато ми каза, че съм втората русалка, която й навлиза в личното пространство, разбрах, че си наблизо. Минаването през тунела ми беше малко трудно заради ей това — каза тя и потупа шината, която крепеше счупената й ръка, — но все пак минах.

— Как разбра, че отивам в Атлантида?

— От Ава. Нали знаеш как понякога вижда бъдещето? Та тя видяла, че идваш насам и направи конвока, за да ми каже. Много беше разтревожена, затова й казах, че ще тръгна след теб.

— Съжалявам, Линг.

— За какво?

— За това, че почти ти прерязах гърлото.

— Няма проблем — каза Линг с усмивка. — Ако ме беше убила — тя кимна към мозаечния портрет, — добрата стара Морса щеше да ме върне.

Линг заплува нагоре и зачете древния надпис над главата на богинята.

— Тук пише „Душеядка“ — съобщи тя.

Линг превеждаше много по-бързо от Сера. Тя беше всегласна, русалка, която знае всички езици.

— Душеядка. Аха. Колко успокоително — изкоментира Серафина.

Линг се върна долу и огледа камъка пред олтара.

— Охо! Това…

— Дали е кръв? Да, така мисля.

— И защо не е отмита? Как така не е отмита?

— И аз се чудех същото — призна Серафина. Тя отново посегна към тъмното петно.

— Какво правиш?

— Вадя кървава песен.

Дори и след четири хиляди години кръвта оживя под ръката на Сера. Стана по-ярка, сякаш току-що бе пролята, после се издигна от пода в бесен ален въртоп.

Русалките чуха глас. После друг. И още един. Десетки. Пищяха. Плачеха. Умоляваха. Крещяха. Звучаха толкова ужасени, че Серафина не можа да слуша повече. Замахна във водата с такава сила, че падна по гръб. Кръвта се върна обратно в камъка.

Линг се бе подпряла на стената.

— Тук е ставало нещо лошо — каза тя, пребледняла и разтреперана.

— Трябва да има начин да научим какво е било то — каза Серафина. — Може да обиколим други храмове. Да отидем в острокона и в Палатата на Шестимата. Да разчетем всеки надпис, който намерим.

— Да, може. Стига да имахме година-две — отбеляза Линг. Замисли се за момент, после очите й светнаха. — На грешното място сме, Сера. Забрави за остроконите и храмовете. Трябва ни фризьорски салон. Или магазин за тоги. Някъде, където е пълно с огледала.

— Защо? — попита Сера. После се сети. — Витрини! Линг, ти си гениална!