Дженифър Донъли
Гибелна вълна (40)

Трийсет и девет

— Тя ли? — обърка се Нийла. — Колфин е той.

— Не е Колфин. Вземи — каза Язид и й подаде перла невидимка. — Освободи заклинанието. Ще ти покажа за какво говоря.

Язид освободи заклинанието на своята перла и когато и двамата станаха невидими, поведе Нийла през Вътрешния императорски двор към двореца. Плуваха високо, почти до тавана, над главите на десетки ездачи на смъртта.

Кръвта на Нийла кипна, когато видя нашествениците в собствения си дом. Мръсни, долни убийци, мислеше си тя. — Нямате право да сте тук.

— Стой до мен — прошепна Язид.

Промъкнаха се в Императорските покои и застанаха под един от огромните полилеи. Покрай стените на залата се бяха наредили едри ездачи на смъртта с мечове в ръце.

— Ето я — посочи Язид русалката, седнала на императорския трон. — Запознай се с мозъка на операцията.

Нийла погледна надолу. Русалката на трона имаше дълга, кестенява коса, изумруденозелени очи и поразително красиво лице.

— Порция Волнеро! — изсъска Нийла.

— Самата тя — потвърди Язид.

Порция беше дукеса, нареждаше се сред най-високопоставените благородници в Миромара. Освен това беше майка на Лучия Волнеро.

— Ондалина не е замесена в нападенията. Астрид говореше истината — каза Нийла. Трябваше да съобщи на останалите.

— За какво говориш?

Нийла понечи да му обясни, но я прекъсна появата на Келефу, великия везир на Матали. Той влезе в залата и щом го видя, Порция заговори. Заповедническият й тон ясно се чуваше и горе под полилея.

— Отворихте ли съкровищницата както поисках, Келефу?

— Да, Ваша светлост.

Келефу почти изплю думите и макар лицето му да остана безизразно, Нийла, която познаваше този горд и верен мъж, откакто се помнеше, видя омразата в очите му.

— Много добре — заяви Порция. Тя стана от трона и заплува към него. — Желая да получа диамантената тиара на Ахади за коронацията на Лучия в Миромара. Онази с Перлата на Малдивите в средата. Ще й трябва и нещо за годежа. Сапфири, мисля, за да подхождат на очите й. А за бъдещия й съпруг, принц Махди, искам Изумруда от Брамапур. Ще изглежда великолепно на тюрбана му.

— Какво?! — Нийла едва се сдържа да не изкрещи думата.

— Шшшт! — отвърна Язид.

— Не бях в течение, че престолонаследникът ще се сгодява за дъщеря ви, Ваша светлост — каза Келефу. — Доколкото ми е известно, той е обещан на Серафина, принцеса на Миромара.

Очите на Порция потъмняха при споменаването на Серафина.

— Така беше, но за нещастие клетата принцеса загина. Вярваме, че е станало по време на нападението над Серулия. Нашият старателен капитан Трахо разпространи обяви из цялото кралство в опит да я намери, но до момента не сме чули нищо за нея. Макар да ни боли, се налага да приемем печалната истина.

— Колко тъжно, Ваша светлост.

— Истинска трагедия — рече Порция. — Искам нещата, които поръчах, да бъдат опаковани незабавно, Келефу. Възнамерявам да тръгна за Миромара утре сутрин.

— Трябва да предупредим Сера! — прошепна Нийла.

— Ще подготвя съответните формуляри и ще ви ги изпратя, Ваша светлост — каза Келефу. — Ще трябва да ги попълните, преди скъпоценностите да бъдат изнесени от съкровищницата.

— Всъщност не трябва — заяви Порция.

— Но редът е такъв. Тук нещата винаги са се вършели по този начин — възрази Келефу.

Порция кимна на двама от стражите си и те хванаха великия везир. Тя прокара пръст с оцветен в червено нокът през гърлото си и те го извлякоха от залата.

Порция се усмихна, докато гледаше подире им, после каза:

— Вече не.