Жозе Родригеш душ Сантуш
Ключът на Соломон (71)

LXIX

Любопитство обзе Томаш, когато докосна вълнообразната скулптура, която украсяваше североизточната част на двора. Kryptos представляваше инсталация, направена от четири големи медни пластини, елементи от бял кварц, зелен и червен гранит, и историкът бе убеден, че крие толкова интригуващи тайни, колкото предполагаше името й. Съоръжението имаше вълнообразната форма на обърнато хоризонтално S, приличащо на ръкопис, надупчен с море от букви.

Томаш погали с длан грапавата медна повърхност, сякаш със самото докосване можеше да разкрие тайните, заключени в скулптурата.

Винаги ми се е струвала загадъчна — отбеляза Питър, разглеждайки скулптурата зад гърба на госта си. — Казват, че крие послания и че въпреки опитите на множество криптоаналитици никое от тях не е разшифровано. Впечатляващо, нали?

Пръстите на португалеца продължаваха да галят гравираните в медната повърхност букви и той усещаше контурите им.

— Може би не знаете, но освен историк аз съм и криптоаналитик — разкри Томаш, удивен от съоръжението пред себе си. — Затова познавам много добре тази скулптура. Kryptos е една от големите загадки на криптоанализа. Изработена е от скулптор, който закодирал в нея четири послания, и съжалявам, че ще ви разочаровам, но три от тях вече са разгадани. Все пак четвъртото продължава да пази своята тайна.

— О, наистина ли? Но щом три са вече разкрити, какво казват те? Някаква мистична тайна?

Криптоаналитикът се усмихна.

— Нищо изключително, не се тревожете. — Той посочи едно от медните табла. — Първото послание е записано тук. Тази поредица от букви, закодирани с поли азбучен шифър с помощта на квадрата на Виженер, може да бъде разбита с ключовата дума palimpsest. Решението гласи нещо като: „Между тънката сянка и липсващата светлина лежи нотка илюзия“.

— Еха! Колко поетично!

Томаш премина на второто табло.

— Второто послание е… много забавно. Знаете ли какво гласи? — Придоби замислено изражение, сякаш при вида на текста му бе хрумнала някаква идея. — Географски координати.

— Като тези на големия пентаграм?

— Точно така. Тридесет и осем градуса, петдесет и седем, шест цяло и пет, север, седемдесет и седем градуса, осем, четиридесет и четири, запад. Проверявал съм ги. — Вдигна ръка на югоизток. — Мястото се намира на четиридесет и пет метра натам.

Домакинът се загледа в оказаната посока, за да види къде е мястото, посочено във втората загадка на Kryptos.

— Но това… това е кабинетът на баща ми!

— Което потвърждава факта, че той и артистът, изработил тази скулптура, са споделяли загадките на Kryptos. Не забравяйте, че баща ви бе един от най-старите служители в ЦРУ. Постъпил е в Агенцията при основаването й и навярно е познавал много от тайните й.

— Прав сте, така е.

— Другото нещо, което това второ послание потвърждава, посочвайки географските координати на кабинета на баща ви, е, че тайната, която той е искал да ни предаде, се намира в това помещение, а ключа ще намерим тук, в Kryptos.

Двамата мъже се загледаха в скулптурата, докато размишляваха какво има в нея, което да им даде решение на проблема.

— Но какво ли е? — запита се Питър, потърквайки брадичката си. — Мислите ли, че този ключ се крие в третото послание?

Двамата насочиха внимание към следващото табло.

— Възможно е — призна Томаш, макар лицето му да издаваше, че не бе особено запален по идеята. — Но не мисля така. Знаете ли, това послание било закодирано чрез система на разместване. То също е разгадано и съдържа цитат от книгата на Хауърд Картър за откриването на гробницата на Тутанкамон. И по-конкретно за момента, в който Картър отворил критата.

— Ето това е. За да отвори криптата, се е нуждаел от ключ.

Но Хауърд Картър не е използвал никакъв ключ, за да стигне до гробницата на Тутанкамон. Затова не мисля, че това послание съдържа решението на нашия проблем.

Вече изгубил търпение, Питър си пое дълбоко дъх.

— Щом решението не е в първото послание, нито във второто и третото, къде, по дяволите, може да се намира? Четвъртото послание очевидно е извън играта, след като все още не е разгадано. В такъв случай баща ми не би могъл да го използва.

— Може би — съгласи се историкът. — А може би пък не.

— Какво искате да кажете?

Томаш не отговори веднага. Вместо това се приближи до четвъртото табло и го разгледа замислено, сякаш се опитваше да открадне тайната му.

— Отговорът се намира именно в четвъртото послание.