Милан Кундера
Празникът на незначителността (35)

Удар с юмрук по масата, който ще отеква дълго

— Всичко си разбрал — отвръща Сталин. — Престанали са да ми вярват. Защото волята ми се е уморила. Бедната ми воля, изцяло вложена в мечтата, която целият свят започна да взема на сериозно. Пожертвах за тази мечта всичките си сили, пожертвах себе си. И искам от вас да ми отговорите, другари. За кого се пожертвах?

Смаяните другари дори не се опитват да си отворят устата.

Сталин си отговаря сам:

— Пожертвах се, другари, за човечеството.

Всички с облекчение одобряват тези велики думи, поклащайки глава. Каганович дори ръкопляска.

— Но какво е човечеството? В него няма нищо обективно, то е моята субективна представа, а именно: онова, което съм видял около себе си със собствените си очи. А какво съм виждал винаги със собствените си очи, другари? Вас съм виждал, вас! Спомнете си тоалетните, в които се затваряхте, за да фучите срещу моята история за двайсет и четирите яребици! Много се забавлявах в коридора, докато ви слушах да крещите, но в същото време си казвах: за тези ли тъпанари прахосах всичките си сили? За тях ли живях? За тези окаяници? За тези най-обикновени скотове? За тези клозетни Сократовци? И мислейки за вас, усещах как волята ми отслабва, уморява се, отегчава се и мечтата, нашата красива мечта, вече лишена от подкрепата на волята ми, рухна като някоя огромна постройка с прекършени подпорни колони.

И за да онагледи въпросното рухване, Сталин удря с юмрук по масата, която здравата се разтриса.