Милан Кундера
Празникът на незначителността (31)

Дървото на Ева

Рамон търсеше такси, а Ален седеше на паркета в гарсониерата си, облегнат на стената, с наведена глава; може би бе заспал. Събуди го женски глас.

— Харесва ми всичко, което вече ми разказа, харесва ми всичко, което измисляш, и нямам какво да прибавя. Освен може би за пъпа. За теб моделът на безпъпната жена е ангелът. За мен е Ева, първата жена. Тя не е родена от утроба, а от прищявка, прищявката на създателя. От нейната вулва, вулвата на безпъпна жена, е излязла първата пъпна връв. Ако се вярва на Библията, от нея са излезли и други върви, като на всяка е бил закачен един малък мъж или една малка жена. Телата на мъжете са останали без продължение, напълно безполезни, докато от половия орган на всяка жена е излизала друга връв, накрая с друга жена или друг мъж, и всичко това, повторено милиони и милиони пъти, се е превърнало в огромно дърво, дърво, образувано от безброя от тела, дърво, чиято корона докосва небето. И представи си, че това гигантско дърво е вкоренено във вулвата на една-единствена малка жена, на първата жена, на горката безпъпна Ева.

Когато забременях, се виждах като част от това дърво, увиснала на една от вървите му, а теб, още неродения, си те представях зареян в пустотата, закачен за излязла от тялото ми връв, и точно от този момент замечтах за убиец, който, там долу, заколва безпъпната жена, представях си тялото й, което агонизира, умира, разлага се, така че цялото това огромно дърво, пораснало от нея, внезапно изгубва корените си, основата си, и започва да пада, видях безкрая на клоните му да се спуска като гигантски дъжд и разбери ме добре, не за края на човешката история мечтаех, не за отменянето на бъдещето, не, не, това, което желаех, беше тоталното изчезване на мъжете с бъдещето и миналото им, с началото и края им, с цялото времетраене на съществуването им, с цялата им памет, с Нерон и Наполеон, с Буда и Исус, желаех тоталното унищожение на дървото, пуснало корени в малката безпъпна утроба на първата глупава жена, която не е знаела какво прави и до какви ужаси ще ни доведе жалкото й съвкупление, като при това то несъмнено не й е доставило и най-малкото удоволствие…

Гласът на майка му замлъкна, Рамон спря едно такси, а Ален, облегнат до стената, отново заспа.