Милан Кундера
Празникът на незначителността (3)

Ракът няма да се състои

Приблизително в момента, в който Рамон се отказа от изложбата на Шагал и реши да се пошляе из парка, Д’Ардело се качваше по стълбите към кабинета на своя лекар. Оставаха точно три седмици до рождения му ден. Вече от няколко години ненавиждаше тези годишнини. Заради цифрите, които им съответстваха. Не можеше обаче да се прави, че няма рожден ден, тъй като радостта от честването надделяваше над срама от остаряването. Още повече че този път посещението при лекаря придаваше на празника нова окраска. Защото днес щеше да узнае резултатите от изследванията и да разбере дали откритите подозрителни симптоми се дължат на рака. Влезе в чакалнята и мислено си повтори с разтреперан глас, че след три седмици ще празнува толкова отдалеченото си раждане и толкова близката си смърт; че ще отбелязва двоен празник.

Но щом видя усмихнатото лице на лекаря, разбра, че смъртта бе отклонила поканата му. Лекарят сърдечно му стисна ръката. Просълзен, Д’Ардело не можа да произнесе и дума.

Кабинетът на лекаря се намираше на авеню „Обсерватоар“, на двеста метра от Люксембургската градина. Д’Ардело живееше на една уличка от другата страна на парка, затова реши да го прекоси. От разходката сред зеленината настроението му стана някак закачливо, особено когато заобиколи големия кръг, образуван от статуите на бившите кралици на Франция, всички от бял мрамор, в цял ръст, в тържествени пози, които му се сториха забавни, ако не и весели, сякаш дамите приветстваха току-що научената от него добра новина. Не можа да се въздържи, поздрави ги два-три пъти с вдигната ръка и избухна в смях.