Милан Кундера
Празникът на незначителността (29)

Голямата Франк си отива

Вместо отговор Рамон чу викове, смехове, ръкопляскания. Обърна глава към другия край на салона, където перцето най-сетне се бе приземило върху вдигнатия показалец на голямата Франк, вдигнала ръката си възможно най-високо, същински диригент, отмерващ последните тактове на голяма симфония.

Развълнуваната публика постепенно се успокои и голямата Франк, с все още вдигната ръка, издекламира със звънък глас (въпреки хапката сладкиш в устата си):

— Небето ми дава знак, че животът ми ще е още по-прекрасен отпреди. Животът е по-силен от смъртта, защото животът се храни със смъртта!

Тя замълча, огледа публиката си и погълна остатъците от сладкиша.

Хората наоколо заръкопляскаха, а Д’Ардело се приближи до голямата Франк, сякаш искаше тържествено да я разцелува от името на всички. Но тя не го видя и с все така вдигната към тавана ръка, с перцето между палеца и показалеца, бавно, с танцова стъпка, на деликатни подскоци се отправи към изхода.