Милан Кундера
Празникът на незначителността (26)

Едно перце се рее под тавана

„Шарл, странно отсъстващ, с поглед, втренчен някъде нагоре“ — тези думи написах в последния абзац на предишната глава. Но какво е гледал Шарл нагоре?

Нещо мъничко, което трепкаше под тавана; съвсем малко бяло перце, което бавно се рееше, спускаше се, изкачваше се. Зад дългата маса, отрупана с чинии, бутилки и чаши, Шарл стоеше прав, неподвижен, с леко отметната назад глава, докато заинтригуваните от позата му гости един след друг започнаха да проследяват погледа му.

Докато наблюдаваше летежа на перцето, Шарл почувства, че става неспокоен; хрумна му, че ангелът, за който мислеше през последните седмици, по този начин го предупреждава, че е вече някъде тук, много наблизо. Може би от уплаха, преди да го изхвърлят от Небето, от крилото му се бе откъснало това миниатюрно, едва видимо перце, като следа от тревогата му, като спомен за щастливия живот, споделян със звездите, като визитна картичка, която трябваше да обясни пристигането му и да предизвести близкия край.

Но Шарл още не беше готов да приеме края; би искал да го поотложи. В съзнанието му се появи образът на болната му майка и сърцето му се сви.

Обаче перцето беше там, издигаше се и се спускаше, докато в другия край на салона голямата Франк също гледаше към тавана. Тя вдигна ръка и вирна показалеца си, за да може перцето да се приземи върху него. Но перцето заобиколи пръста на голямата Франк и продължи странстванията си…