Милан Кундера
Празникът на незначителността (22)

Как се зачева извиняващ се

— Защо не си абортирала? Той ли не ти даде?

Един глас му отвърна от снимката:

— Никога няма да узнаеш. Всичко, което си измисляш за мен, са само приказки за малки деца. Но аз харесвам твоите приказки. Дори когато ме превръщаш в убийца, удавила един младеж в реката. Това ми харесва. Продължавай, Ален! Разказвай! Представяй си. Слушам те.

И Ален си представи. Представи си баща си, легнал върху майка му. Преди съвкуплението тя го е предупредила: „Не съм взела хапче. Внимавай!“. Той я е успокоил. Така че тя се люби доверчиво, после, когато вижда на лицето на мъжа си оргазма, който идва, набъбва, тя започва да вика: „Не! Не! Не искам! Не искам!“, но лицето на мъжа става все по-червено, червено и противно, тя отблъсква натежалото тяло, което я притиска под себе си, бори се, но той я стиска още по-силно и тя внезапно разбира, че не става дума за опиянението от възбудата, а за воля, воля студена и преднамерена, докато у нея е нещо повече от воля, у нея е омраза, толкова по-яростна, колкото по-ясно й става, че битката е изгубена.

Ален не за първи път си представя съвкуплението им; то го хипнотизира и го кара да предполага, че всяко човешко същество е точно съответствие на секундата, в която е било заченато. Сега се изправя пред огледалото и се взира в лицето си, за да открие следите на двойната едновременна омраза, от която се е родил: омразата на мъжа и омразата на жената в момента на оргазма на мъжа; омразата на кроткия и физически силния, съчетана с омразата на смелата и физически слабата.

И си казва, че плодът на подобна омраза не може да е нищо друго, освен извиняващ се — той беше кротък и фин като баща си; и щеше да остане натрапникът, какъвто го бе видяла майка му. Човекът, който е едновременно кротък и натрапник, е осъден по силата на безмилостната логика цял живот да се извинява.

Ален погледна снимката, окачена на стената, и още веднъж видя как победената жена с мократа рокля влиза в колата, промъква се незабелязано покрай портиерката, качва се по стълбите и се прибира, боса, в апартамента, в който ще остане, докато натрапникът не излезе от тялото й. За да изостави и него, и мъжа няколко месеца по-късно.