Милан Кундера
Празникът на незначителността (10)

Бунтът в тоалетните

— Ума ми вземат тези другари на Сталин — продължи Шарл. — Представям си ги как се бунтуват в тоалетните! Толкова са чакали прекрасния момент, в който най-после ще могат да кажат какво мислят на висок глас! Но е имало нещо, което не са подозирали — Сталин ги е наблюдавал и е чакал този момент със същото нетърпение! Моментът, в който цялата банда ще отиде в тоалетната, му е доставял истинска наслада! Приятели, виждам го! Дискретно, на пръсти, той минава по един дълъг коридор, после долепя ухо до вратата на тоалетните и слуша. Героите от Политбюро викат, тропат с крака, проклинат го, а той ги чува и се смее. „Излъга! Излъга!“, крещи Хрушчов, гласът му отеква, а Сталин, с ухо на вратата, о, виждам го, виждам го, Сталин с наслада вкусва моралното възмущение на другаря си, кикоти се като луд и дори не се опитва да контролира звуковия обем на смеха си, защото тези в тоалетните също крещят като луди и заради врявата, която вдигат, не могат да го чуят.

— Да, вече ни го разказа — обади се Ален.

— Знам. Но още не съм ви казал най-важното — причината, поради която Сталин е обичал да се повтаря и да разказва все същата история за двайсет и четирите яребици пред все същата малобройна публика. И там виждам главната интрига в пиесата ми.

— И каква е била причината?

— Калинин.

— Какво?

— Калинин.

— Никога не съм чувал това име.

Макар и съвсем малко по-млад от Калибан, Ален е по-начетен и го е чувал.

— Несъмнено този, на чието име са прекръстили един прочут германски град, в който Имануил Кант е прекарал целия си живот и който днес се нарича Калининград.

В този момент от улицата се разнася силен нетърпелив клаксон.

— Трябва да тръгвам — казва Ален. — Мадлен ме чака. До следващия път.

Мадлен го чакаше на улицата, яхнала мотор. Беше моторът на Ален, но го караха и двамата.