Милан Кундера
Празникът на незначителността (9)

Шарл мечтае за пиеса за куклен театър

Една-единствена дума е свещена в речника ми на безбожник: приятелство. Обичам четиримата другари, които ви представих: Ален, Рамон, Шарл и Калибан. И точно затова един ден занесох на Шарл книгата на Хрушчов, за да се позабавляват заедно.

И четиримата вече знаеха историята с двайсет и четирите яребици, включително великолепния й финал в тоалетните, когато Калибан се оплака на Ален:

— Срещнах твоята Мадлен. Разказах й историята за яребиците. Но за нея това си остана неразбираем анекдот за някакъв си ловец! Името Сталин може би й беше смътно познато, но не разбираше защо един ловец ще носи това име.

— Тя е само на двайсет години — меко каза Ален, за да защити приятелката си.

— Ако правилно пресмятам — намеси се Шарл, — твоята Мадлен е родена четирийсет години след смъртта на Сталин. Аз чаках да минат седемнайсет години от смъртта му, преди да се родя. А ти, Рамон, когато Сталин умира — той замълча, за да пресметне, после продължи смутено: — Боже мой, вече си бил на този свят!

— Срам ме е, но е вярно.

— Ако не се лъжа — подзе Шарл, обръщайки се все така към Рамон, — дядо ти заедно с други интелектуалци се е подписвал под петиция в защита на Сталин, великия герой на прогреса!

— Така е — призна Рамон.

— Предполагам, че баща ти вече е бил малко по-скептичен по отношение на Сталин, твоето поколение още повече, а за моето той стана най-големият престъпник от всички престъпници.

— Да, прав си — каза Рамон. — Хората се срещат в живота, бъбрят, спорят, карат се, без да си дават сметка, че се обръщат един към друг отдалече, всеки от наблюдателница, издигната на различно място във времето.

След кратка пауза Шарл каза:

— Но времето лети. Отначало сме живи, което означава: обвинени и осъдени. После умираме и още няколко години оставаме с тези, които са ни познавали, но много бързо настъпва друга промяна: наскоро починалите стават отколе починали, никой вече не си спомня за тях и те завинаги изчезват в небитието. Само някои, много, много малко на брой оставят името си в паметта ни, но поради липса на истински свидетел, на реален спомен, те се превръщат в кукли на конци… Приятели, завладян съм от историята, която Хрушчов разказва в спомените си, и не мога да се отърва от желанието да създам по нея пиеса за кукления театър.

— Кукленият театър? Може би искаш да те играят и в „Комеди Франсез“? — присмя му се Калибан.

— Не — каза Шарл, — би било измама, ако тази история за Сталин и Хрушчов се играе от човешки същества. Никой няма право да се преструва, че възпроизвежда човешки живот, който вече не съществува. Никой няма право да създава човек от кукла на конци.