Милан Кундера
Празникът на незначителността (8)

Двайсет и четирите яребици

След своите дълги и уморителни дни Сталин обичал да прекарва известно време със сътрудниците си и да си почива, като им разказва случки от живота си. Например ето тази:

Един ден Сталин решава да отиде на лов. Облича старата си канадка, слага си ските, взема една дълга пушка и изминава тринайсет километра. Тогава вижда пред себе си дърво, а на дървото кацнали яребици. Спира и ги преброява. Двайсет и четири. Но какъв малшанс! Взел е само дванайсет патрона! Стреля, убива дванайсет яребици, после се обръща, изминава тринайсетте километра до дома си и взема още една дузина патрони. Отново изминава тринайсетте километра и се озовава пред яребиците, все така кацнали на дървото. И най-после ги убива до една…

— Хареса ли ти? — пита Шарл Калибан, който се смее.

— Ако Сталин лично ми беше разказал тази история, щях да му изръкопляскам! Ти откъде я знаеш?

— Маестрото ми подари ето тази книга, „Спомени“-те на Хрушчов, издадени във Франция много, много отдавна. В тях Хрушчов разказва историята с яребиците така, както Сталин я е разказвал на малката им компания. Но според написаното от Хрушчов никой не е реагирал като теб. Никой не се е засмял. Всички без изключение намерили за нелеп разказа на Сталин и били отвратени от лъжата му. Но си мълчали, само Хрушчов имал смелостта да каже на Сталин какво мисли по въпроса. Слушай!

Шарл разтвори книгата и бавно прочете на глас: „Какво? Наистина ли искаш да кажеш, че яребиците не бяха отлетели от дървото?“, казва Хрушчов. „Точно така — отговаря Сталин, — стояха си на същото място.“

— Обаче историята не свършва дотук. Трябва да знаеш, че в края на работния ден всички отивали в банята, обширно помещение, което служело и за тоалетна. Представи си само. Покрай едната стена дълга редица писоари, покрай отсрещната — мивки. Керамични писоари във формата на миди, всичките на цветни мотиви. Всеки член на Сталиновия клан си имал собствен писоар, проектиран и подписан от различен художник. Само Сталин нямал.

— Че къде пикаел Сталин?

— В един усамотен нужник на другия край на сградата. И тъй като пикаел сам, никога със сътрудниците си, в своята си тоалетна те се чувствали божествено свободни и най-после се осмелявали да кажат гласно всичко, което били принудени да премълчават в присъствието на шефа си. Включително в деня, когато Сталин им разказал историята с двайсет и четирите яребици. Пак ще ти цитирам Хрушчов. „Докато си миехме ръцете в банята, шумно изразявахме презрението си. Той лъжеше! Лъжеше! Никой от нас не се съмняваше в това.“

— А кой е Хрушчов?

— Няколко години след смъртта на Сталин той става върховен вожд на съветската империя.

Замълчаха, после Калибан каза:

— Единственото, което ми изглежда невероятно в тази история, е, че никой не е разбрал, че Сталин се шегува.

— Естествено — каза Шарл и остави книгата на масата. — Никой от обкръжението му вече не е знаел какво означава да се шегуваш. И точно това според мен възвестява настъпването на един нов голям период от Историята.