Милан Кундера
Празникът на незначителността (7)

Урокът на Рамон за блестящото и незначителното

— Моят стар приятел Каклик — продължи Рамон — е един от най-големите женкари, които познавам. Веднъж бях на едно соаре, на което беше и Д’Ардело. Двамата не се познаваха. Случайно се намираха в един и същи претъпкан салон и Д’Ардело вероятно дори не бе забелязал присъствието на приятеля ми. Там имаше много хубави жени, а Д’Ардело е луд по хубавите жени. Готов е да стори невъзможното, за да пробуди интереса им. През онази вечер от устата му излизаха истински фойерверки от духовитости.

— Пикантни?

— Напротив. Дори шегите му са винаги морални, оптимистични, коректни, но в същото време така елегантно формулирани, така увъртени и трудни за разбиране, че привличат вниманието, без да предизвикват незабавна реакция. Трябва да се изчака три-четири секунди, преди самият той да избухне в смях, после да се потърпи още няколко секунди, преди другите да разберат и учтиво да се присъединят към него. Тогава, в момента, когато всички са се разсмели — и те моля да оцениш тази изтънченост! — той става сериозен. Някак незаинтересован, почти безразличен, той наблюдава хората и тайно, суетно се наслаждава на смеха им. Поведението на Каклик е точно обратното. Не че е мълчалив. Когато е сред хора, той непрекъснато мънка нещо със слабия си глас, който по-скоро свисти, отколкото да говори, но нищо от казаното от него не привлича вниманието.

Шарл се смее.

— Не се смей. Не е лесно да говориш, без да привличаш вниманието! Истинска виртуозност е необходима, за да присъстваш чрез словото си и да оставаш нечут!

— Смисълът на подобна виртуозност ми убягва.

— Мълчанието привлича вниманието. То може да впечатлява. Да те прави загадъчен. Или подозрителен. И точно това Каклик иска да избегне. Като през вечерта, за която ти говоря. Там имаше една много красива дама, която очароваше Д’Ардело. От време на време Каклик се обръщаше към нея с някоя съвсем обикновена забележка, безинтересна, тривиална, но особено симпатична, защото не изискваше никакъв интелигентен отговор, никаква духовитост. След известно време забелязах, че Каклик вече го няма. Това ме заинтригува и погледнах към дамата. Д’Ардело тъкмо бе произнесъл едно от своите остроумия, след пет секунди се разсмя, а след още три секунди и другите се разсмяха. В този момент, под прикритието на паравана на смеха, дамата се отправи към изхода. Поласкан от реакциите, предизвикани от остроумията му, Д’Ардело продължи със словесните си упражнения. Малко по-късно забеляза, че хубавицата вече я няма. И защото не знаеше нищо за съществуването на някакъв си Каклик, не можеше да си обясни изчезването й. Нищо не бе разбрал и дори до днес не е наясно със значението на това, което се нарича незначителност. Ето моя отговор на въпроса ти относно вида на глупостта на Д’Ардело.

— Безполезно е да си блестящ, да, разбирам.

— Нещо повече. Вредно е. Когато блестящият мъж се опита да прелъсти жена, тя остава с впечатлението, че участва в състезание. Чувства се длъжна и тя да блесне. Да не се предава без съпротива. Докато незначителността я освобождава. Отървава я от задължението да взема предпазни мерки. Не изисква никакво присъствие на духа. Прави я безгрижна и оттам — по-достъпна. Но както и да е. При Д’Ардело ще се сблъскаш не с незначителен мъж, а с Нарцис. Но внимавай за точното значение на тази дума: Нарцисът не е горделивец. Горделивецът презира другите. Подценява ги. Нарцисът ги надценява, защото вижда в очите на всеки собствения си образ и иска да го разкраси. Затова се отнася мило към тези свои огледала. Ето това е важно да знаете вие двамата: той е мил. Разбира се, за мен той е преди всичко сноб. Но дори между него и мен нещо се промени. Научих, че е тежко болен. И от този момент го виждам по друг начин.

— Болен ли? От какво?

— От рак. С изненада установих до каква степен това ме натъжи. Може би изживява последните си месеци.

После, след кратка пауза:

— Развълнува ме начинът, по който ми го каза… много лаконичен, дори свенлив… без никакъв показен патос, без никакъв нарцисизъм. И внезапно, може би за първи път изпитах към този тъпанар истинска симпатия… истинска симпатия…