Милан Кундера
Празникът на незначителността (5)

Необяснима лъжа, необясним смях

Ето с такъв красив жест завърши срещата между двамата бивши колеги. Но не мога да избегна въпроса: защо излъга Д’Ардело?

Самият Д’Ардело си зададе същия въпрос малко след това и също не можа да му отговори. Не, не се срамуваше, че е излъгал. Но бе заинтригуван от неспособността си да разбере причината за лъжата си. Обикновено човек лъже, за да заблуди някого и да извлече от това някаква изгода. Но какво може да спечели, като си изобрети рак? Чудно, при мисълта за нелепата си лъжа не можа да се сдържи да не се разсмее. И този смях също беше неразбираем. Защо се смееше? Да не би да намираше поведението си за комично? Не. Впрочем комичното и смисълът му не бяха по неговата част. Чисто и просто, без да знае защо, въображаемият му рак го радваше. Продължи пътя си, като все така се смееше. Смееше се и се радваше на доброто си настроение.