Милан Кундера
Празникът на незначителността (38)

Лошият знак

Каклик вдигна ръка за последен поздрав, после слезе на улицата, седна в скромната си кола, докато в една гарсониера на другия край на Париж Ален помагаше на Калибан да стане от земята.

— Добре ли си?

— Добре съм. Всичко е наред. Освен арманяка… Нищо не остана. Извини ме, Ален!

— Извиненията са част от моята роля — каза Ален. — Моя е вината, че те оставих да се качиш на този стар скапан стол. — После, загрижено: — Но, приятелю, ти куцаш!

— Да, малко, но няма нищо сериозно.

В този момент Шарл се върна от антрето и затвори мобилния си телефон. И видя Калибан, странно прегърбен, все още да държи в ръка счупената бутилка.

— Какво стана?

— Счупих бутилката — обяви Калибан. — Вече няма арманяк. Лош знак.

— Да, много лош знак. Трябва веднага да тръгвам за Тарб. Майка ми агонизира.