Милан Кундера
Празникът на незначителността (34)

Светът според Шопенхауер

Заобиколен от същите другари, седнал в края на същата маса, Сталин се обръща към Калинин.

— Повярвай ми, драги, аз също съм сигурен, че градът на прочутия Имануил Кант ще остане завинаги Калининград. Като кръстник на родния му град, можеш ли да ми кажеш коя е била най-важната му идея?

Калинин няма представа. Тогава по стар навик, раздразнен от невежеството им, Сталин отговаря сам:

— Най-важната му идея, другари, е „нещото в себе си“, което на немски се казва Ding an sich. Кант е смятал, че зад нашите представи се намира нещо обективно, Ding, което ние не можем да опознаем, но което е съвсем реално. Само че тази идея е невярна. Няма нищо реално зад нашите представи, никакво „нещо в себе си“, никакво Ding an sich.

Всички слушат, объркани, а Сталин продължава:

— Шопенхауер е бил по-близо до истината. Коя е била, другари, голямата идея на Шопенхауер?

Всички избягват подигравателния поглед на екзаминатора, който, верен на знаменития си навик, отговаря сам:

— Голямата идея на Шопенхауер, другари, е, че светът е само представа и воля. Това означава, че зад света такъв, какъвто го виждаме, няма нищо обективно, никакво Ding an sich, и че за да може тази представа да съществува, за да стане тя реална, трябва да има воля, огромна воля, която да я наложи.

Жданов плахо протестира:

— Йосиф, светът като представа! През целия си живот си ни карал да твърдим, че това е лъжа на идеалистическата философия на буржоазната класа!

Сталин:

— Кое е, другарю Жданов, първото свойство на волята?

Жданов мълчи и Сталин си отговаря:

— Нейната свобода. Тя може да твърди каквото иска. Както и да е. Истинският въпрос е следният: има толкова представи за света, колкото хора има на планетата. Това несъмнено създава хаос. Как да се въведе ред в хаоса? Отговорът е ясен: като се наложи на всички само една представа. И тя може да се наложи само от една-единствена воля, единствена огромна воля, воля на всички воли. Което аз направих, доколкото ми позволиха силите. И ви уверявам, че под влиянието на една голяма воля хората са способни да повярват в какво да е! Да, другари, в какво да е!

И Сталин се засмя, и гласът му звучеше щастливо.

Спомняйки си историята с яребиците, той хитро поглежда сътрудниците си, особено ниския и кръгъл Хрушчов, който в този момент е зачервил бузите и се осмелява още веднъж да бъде куражлия.

— Но, другарю Сталин, дори ако са ти повярвали, когато си им разправял какво да е, днес те вече изобщо не ти вярват.