Милан Кундера
Празникът на незначителността (33)

Бутилката арманяк в своето гордо високомерие

Агресивно и дълго свирене на клаксон се разнесе на улицата. Ален отвори прозореца. Долу Калибан шумно затвори вратата на колата и извика:

— Ние сме! Може ли да се качим?

— Да! Идвайте!

Още от стълбището Калибан се развика:

— Имаш ли нещо за пиене?

— Не мога да те позная! Никога не си бил пияч! — каза Ален, отваряйки вратата на гарсониерата.

— Днешният ден е изключение! Искам да пия за целомъдрието! — каза Калибан, докато влизаше в гарсониерата, следван от Шарл.

След три секунди колебание Ален възвърна добродушието си.

— Ако наистина искаш да пиеш за целомъдрието, имаш възможност, за която дори не си мечтал.

И той посочи към гардероба, увенчан с бутилката арманяк.

— Ален, трябва да телефонирам — каза Шарл и за да може да разговаря без свидетели, изчезна в антрето и затвори вратата след себе си.

Калибан съзерцаваше бутилката на гардероба.

— Арманяк!

— Поставих я отгоре, за да бъде като кралица на трона си — каза Ален.

— От коя година е? — Калибан се опита да прочете какво пише на етикета, после, с възхищение: — А не! Не е възможно!

— Отвори я — нареди Ален.

Калибан взе един стол и се качи на него. Но дори изправен на стола, той едва успяваше да докосне дъното на бутилката, която оставаше недостъпна в гордото си високомерие.