Милан Кундера
Празникът на незначителността (24)

Ален поставя бутилка арманяк върху гардероба

Приблизително в момента, когато леката усмивка озари лицето на Рамон, звънът на телефона прекъсна размишленията на Ален относно генезиса на извиняващия си. Той веднага се досети, че е Мадлен. Трудно е да се разбере как тези двамата могат да си говорят толкова дълго и с такова удоволствие, при положение че имат толкова малко общи интереси. Когато Рамон изложи теорията си за наблюдателниците, издигнати на различни места в Историята и от които хората си говорят, без да могат да се разберат, Ален веднага се сети за приятелката си, защото благодарение на нея знаеше, че дори диалогът на истински влюбените, ако рождените им дати се разминават значително, е само сплитане на два монолога, голяма част от които остава неразбрана от другия. Затова например той никога не знаеше дали Мадлен произнася неправилно имената на известните хора от миналото, защото не ги е чувала, или нарочно ги пародира, за да покаже на всички, че не изпитва и най-малък интерес към случилото се преди собственото си раждане. Това не смущаваше Ален. Забавно му беше да е с нея такава, каквато е, и се чувстваше още по-доволен след това в самотата на гарсониерата си, където бе закачил афиши с репродукции на картини на Бош, на Гоген (и не знам на кого още), които бяха част от най-съкровеното в живота му.

Винаги смътно си бе представял, че ако се беше родил шейсетина години по-рано, щеше да е творец. Наистина смътна представа, тъй като не знаеше какво означава днес думата творец. Художник, преобразил се в аранжор на витрини? Поет? Нима съществуват още поети? През последните седмици му бе доставило удоволствие да се включи във фантазиите на Шарл с неговата пиеса за кукления театър, тази безсмислица, която го вълнуваше точно защото нямаше смисъл.

Добре знаеше, че не може да си изкарва прехраната, като прави това, което би желал да прави (а знаеше ли какво би желал да прави?), затова, след като се дипломира, избра професия, в която трябваше да демонстрира не своята оригиналност, идеите и дарбите си, а само своята интелигентност, тоест тази аритметически измерима способност, която у различните индивиди се отличава с количеството си, едни имат повече, други по-малко — Ален имаше по-скоро повече, така че му плащаха добре и можеше от време на време да си купува бутилка арманяк. Преди няколко дни си бе купил една, след като прочете на етикета година на производство, съвпадаща с годината на раждането му. Тогава си обеща да я отвори на рождения си ден, за да отпразнува с приятелите си своята слава, славата на един много голям поет, който заради смиреното си обожание на поезията се бе заклел никога да не напише и един стих.

Доволен и почти развеселен след дългото си бъбрене с Мадлен, той се качи на един стол и постави бутилката арманяк на високия (много висок) гардероб. После седна на паркета, облегна се на стената и отправи към нея поглед, който бавно я преобразяваше в кралица.