Милан Кундера
Празникът на незначителността (2)

Рамон се разхожда в Люксембургската градина

Приблизително в момента, когато Ален размишляваше над различните източници на женската съблазън, Рамон се намираше пред близкия до Люксембургската градина музей, в който вече от месец излагаха картини на Шагал. Искаше да ги види, но си знаеше, че няма да намери сили доброволно да се превърне в част от безкрайната опашка, която се точеше пред касата; понаблюдава малко хората, скованите им от отегчение физиономии, представи си залите, в които присъствието и бъбренето им щяха да засенчват картините, и само след минута се обърна и пое по една алея в парка.

Там атмосферата беше по-приятна; човешкият род изглеждаше не толкова многолюден и по-свободен — някои тичаха не защото бързаха, а защото обичаха да тичат; други се разхождаха и ядяха сладолед; на моравата привържениците на някаква азиатска школа правеха странни забавени движения; по-нататък големи бели статуи на кралици и други благородни френски дами образуваха огромен кръг, а още по-навътре, върху тревата между дърветата, навсякъде из парка се виждаха скулптури на поети, художници, учени. Спря пред един загорял от слънцето очарователен юноша, само по къси гащета, който му предложи маски с лицата на Балзак, Берлиоз, Юго, Дюма. Рамон не можа да сдържи усмивката си и продължи да се шляе из тази градина на гениите, които в скромността си, заобиколени от любезното безразличие на разхождащите се, сигурно се чувстваха приятно свободни; никой не се спираше да се взира в лицата им или да чете надписите по пиедесталите. Рамон вдишваше това безразличие и то му вдъхваше утешително спокойствие. Малко по малко на лицето му се появи продължителна, почти щастлива усмивка.