Милан Кундера
Празникът на незначителността (19)

Калибан

Първата професия на Калибан, която навремето представляваше смисълът на живота му, беше актьорската; бе записана черно на бяло в документите му и той дълго време получаваше помощи за безработни в качеството си на актьор без ангажимент. За последен път го бяха видели на сцената в образа на Калибан от „Бурята“ на Шекспир. С кожа, покрита с кафява помада, и с черна перука на главата той се дереше и подскачаше като обезумял. Изпълнението му толкова очарова приятелите му, че те решиха да го наричат с името, което им напомняше за него. Това беше отдавна. Оттогава театрите се колебаеха дали да го наемат и помощта намаляваше от година на година, също като на други безработни актьори, танцьори и певци. Тогава Шарл, който си изкарваше прехраната, като организираше коктейли, го нае за сервитьор. Така Калибан можеше да спечели малко пари, но тъй като все още се чувстваше като актьор, който си търси изгубеното призвание, реши, че може от време на време да променя самоличността си. Тъй като естетическите му схващания бяха малко наивни (нима светият му покровител, Шекспировият Калибан, също не беше наивен?), той си мислеше, че постижението на актьора е толкова по-забележително, колкото по-отдалечен от реалния живот е превъплътеният от него персонаж. Затова настоя да придружава Шарл не като французин, а като чужденец, говорещ език, който никой не разбира. Когато трябваше да избере родната си страна, може би заради леко мургавата си кожа се спря на Пакистан. Защо не? Нищо по-лесно от това да си избереш родна страна. Но да си измислиш език, виж, това е трудно.

Опитайте се, импровизирайки, да говорите несъществуващ език само трийсет секунди! Ще започнете да повтаряте едни и същи срички и бръщолевенето ви незабавно ще бъде разобличено като самозванство. Да се изобрети нов език, предполага да му се придаде звукова правдоподобност — да се създаде особена фонетика и да не се произнася „а“ или „о“, както ги произнасят французите; да се реши на коя сричка ще пада ударението. Препоръчително е също, за да бъде речта естествена, нелепите звуци да бъдат организирани в граматическа структура и да се знае коя дума е глагол и коя — съществително. А когато става дума за двама приятели, важно е да се определи ролята на втория, французина, тоест Шарл — макар да не знае да говори пакистански, той трябва да знае поне няколко думи, за да могат двамата, ако се наложи, да се разберат за главното, без да произнесат и дума на френски.

Беше трудно, но забавно. Уви, дори най-приятното забавление не може да избяга от закона на остаряването. Вярно, че по време на първите коктейли двамата приятели много се смяха, но Калибан скоро заподозря, че цялата тази сложна мистификация не служи за нищо, защото заради неразбираемия му език гостите не проявяваха никакъв интерес към него, не го слушаха, задоволяваха се с прости жестове да му покажат какво искат да ядат и пият. Превърнал се бе в актьор без публика.