Милан Кундера
Празникът на незначителността (18)

Ангелите

— Болна е. Страх ме е, че е сериозно. Преди малко ми се обади.

— От Тарб?

— Да.

— Сама ли е?

— Брат й е при нея. Но той е още по-стар. Ще ми се да се кача на колата и веднага да тръгна за натам, но е невъзможно. Тази вечер имам ангажимент, от който не мога да се откажа. Възможно най-глупав ангажимент. Но утре ще отида…

— Странно. Често мисля за майка ти.

— Тя би ти харесала. Забавна е. Вече трудно се придвижва, но двамата много се смеем заедно.

— От нея ли си наследил любовта към смешките?

— Може би.

— Чудно.

— Защо?

— Ако съдя по това, което си ми разказвал, тя е като излязла от стиховете на Франсис Жам и живее в компанията на болни животни и стари селяни. На магарета и ангели.

— Да — каза Шарл. — Такава е.

После, след няколко секунди:

— „Ангели“ ли каза?

— Защо се учудваш?

— В моята пиеса… — Замълча, после продължи: — Моята пиеса за куклен театър е само шега, глупост, не я пиша, само си я представям, но какво да направя, като нищо друго не ме забавлява… Та в последния акт на пиесата си представям ангел.

— Ангел ли? Защо?

— Не знам.

— А как свършва пиесата?

— Засега знам само, че накрая ще има ангел.

— Какво означава за теб „ангел“?

— Не съм силен по теология. Представям си ангела главно във връзка с това, което казваме на човек, комуто искаме да благодарим за добротата: „Вие сте ангел“. Хората често го казват на майка ми. Затова се изненадах, когато ми каза, че живее с магарета и ангели. Такава е тя наистина.

— И аз не съм силен по теология. Спомням си само, че има паднали ангели.

— Да. Паднали ангели — повтори Шарл.

— Иначе какво знаем за ангелите? Че са стройни…

— Наистина. Трудно е да си представим дебел ангел.

— И че имат криле. И че са бели. Бели. Слушай, Шарл, ако не се лъжа, ангелите са безполови. Може би в това е ключът към белотата им.

— Може би.

— И към добротата им.

— Може би.

Помълчаха, после Ален каза:

— Ангелите имат ли пъп?

— Защо?

— Ако са безполови, значи, не са родени от корема на жена.

— Естествено, че не са.

— Значи, нямат и пъп.

— Да, нямат, положително…

Ален си спомни за вилата с басейна, край който една млада жена бе докоснала с пръст пъпа на десетгодишния си син, и каза на Шарл:

— Странно. И аз от известно време все си представям майка ми… във всички възможни и невъзможни положения…

— Да свършваме, драги! Трябва да се приготвям за тъпия коктейл!