Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Fête de l’Insignifiance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata(2020)
Корекция и форматиране
NMereva(2020)

Издание:

Автор: Милан Кундера

Заглавие: Празникът на незначителността

Преводач: Росица Ташева

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Колибри

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 22.06.2015

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Мила Томанова

ISBN: 978-619-150-558-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12871

История

  1. —Добавяне

Трета част
Ален и Шарл често мислят за майките си

За първи път е обсебен от тайнството на пъпа, когато вижда майка си за последен път

На път за къщи Ален наблюдаваше младите момичета, които до едно показваха голия си пъп между твърде ниския колан на панталона и твърде късата тениска. Сякаш способността им да съблазняват вече не бе съсредоточена в бедрата, нито в задните части, нито в гърдите, а в тази малка кръгла дупчица, разположена по средата на тялото.

Повтарям се, нали? Започвам тази глава с думите, употребени в началото на романа? Знам това. Но дори ако вече съм споменавал за страстта на Ален към загадката на пъпа, не искам да крия, че тази загадка все още го занимава, също както вие понякога предъвквате все едни и същи проблеми (със сигурност по-незначителни от този, който е обсебил Ален). Та, значи, докато вървеше по улиците, той често мислеше за пъпа, без да се смущава от това, че се повтаря, и дори с някакво странно упорство; защото пъпът пробуждаше в паметта му далечен спомен — спомена за последната среща с майка му.

Тогава беше на десет години. Бяха двамата с баща му на почивка в наета вила с градина и басейн. Тя идваше за първи път у тях след няколкогодишно отсъствие. С бившия й съпруг се бяха затворили във вилата. Напрегнатата атмосфера се усещаше на километър наоколо. Колко време бе останала? Може би не повече от час или два, през които Ален се опитваше да се забавлява сам в басейна. Тъкмо излизаше от водата, когато тя дойде да се сбогува с него. Беше сама. Какво ли са си казали? Ален не помни. Но си спомня как тя седи на един градински стол, а той, по бански, още мокър, стои прав пред нея. Забравил е какво са си казали, но този момент се е запечатал в паметта му, конкретен, ясно откроен момент: седнала на стола си, тя се е втренчила в пъпа на сина си. И досега усеща този отправен към корема си поглед. Трудноразбираем поглед, в който сякаш се чете необяснима смесица от съчувствие и презрение; устните на майка му се разтягат в усмивка (усмивка на съчувствие и презрение), после, без да става от стола си, тя се навежда към него, целува го (наистина ли го е целунала? Вероятно, но не е сигурен) и си тръгва. Оттогава не я е виждал.