Нора Робъртс
Заливът на въздишките (9)

8

Сойер разгледа рисунката.

— Това е в списъка ми от пет начина, по които не искам да умра.

— И в моя. — След дълга глътка Райли успя да се усмихне. — Кой е на първо място?

— Змийско гнездо. А твоят?

— Удавена и разчленена^[1].

— Звучи добре.

— Какво е „удавена и разчленена“? — попита Аника.

Сойер се протегна и я погали по ръката.

— Не ти трябва да знаеш. — Той погледна към Саша. — Видя ли това?

— Да. Много ясно.

— Ние, заобиколени от лошите, а наоколо кръжат акули.

— Да! — Саша изстреля думата и поклати глава, когато Райли й предложи питие.

— Тръпки да те побият — промърмори той. — Но май между нас и приятелчетата на Брус има стена.

— Брус? — Недоумяваща, Саша притисна пръсти към очите си. — Кой, по дяволите, е Брус?

— Името, което филмовият екип дава на механичната акула в „Челюсти“ — обясни Райли. — Хммм!

— Именно. Сега седни. — Бран твърдо побутна Саша към един стол. — Не бихме могли да искаме по-добро отклоняване на вниманието им.

Сега Саша примигна.

— Атаката на акули — отклоняване на вниманието?

— И то дяволски добро. Най-вероятно те ще се спуснат към плячката във външния кръг. — Дойл огледа рисунката, сякаш проучваше боен план. — Това е нещо, което не ми се е случвало в предългия ми живот — нападение на акула. Ами ти, красавице?

— Ние можем да ги чуем, да ги усетим и да стоим настрана. Можем също да издаваме звуци, които не харесват, и да предупредим останалите.

— Какви звуци? — учуди се Райли.

Аника си пое дъх, отвори уста.

Сойер не чу нищо, но сякаш някой заби шило за лед в ухото му и стигна право до мозъка. В далечината залаяха кучета.

— Леле! Ясно. — Райли потърка ушите си.

— Ако продължат да нападат, трябва да се биете. Да ги атакувате тук. — Аника почука носа си. — С все сила.

— Понякога акулата си отива, а понякога не иска да си отиде.

— Куинт — обясни Райли. — Сойер още е на вълна̀ „Челюсти“.

— Морето е пълно с по-лесна плячка. Ето, в картината лошите са по-лесна плячка от нас.

— Аника е права — кимна Райли. — Освен това — браво на Саша за предупреждението. Как ще го използваме?

— Те ще искат да ни пленят, не да ни убият — изтъкна Дойл. — Има кръв, значи някои от нас и някои от тях ще бъдат ранени. Но на картината те ни превишават с три към едно, а всички сме живи. Ако ни искаха мъртви, поне един от нас щеше да е. Или да е много по-сериозно ранен от това тук.

— И се вижда, че действаме като група — добави Бран. — Доста стегната при това. Достатъчно близо ли сме за теб? — обърна се към Сойер.

— Да, достатъчно. Номерът е да успеем да стигнем дотук — да ги оставим да ни обградят и да се държим заедно.

— Да ги оставим… — Вече по-спокойна, Саша взе питието, което бе отказала. — Да, разбирам.

— Те са външният кръг. Инстинктът им ще е да очистят акулите или да „духнат“.

— Значи, щом сме достатъчно близо един до друг, ви прехвърлям на лодката и…

— … акулите очистват лошите. — Райли вдигна чашата си към тях. — Пия за Куинт.

— Не всички — поправи я Дойл. — Вероятно в лодката им ще има още мъже и поне двама в нашата. Ако аз планирах нападението, щях да направя точно това.

— Ще се справим. С всичко — увери ги Бран. — Ние сме избраните.

— Ние сме избраните — съгласи се Саша. — Ала трябва да вземем предвид още нещо. Паниката. Това не са механичните акули от киното. И нищо чудно някоя от тях да си хареса вкусната среда.

— Умна забележка. Ние обаче имаме тайния сигнал за акули на Ани — напомни й Райли.

— Все пак е добре да сме нащрек. Не мога да си представя нещо по-ужасно от това да те изяде акула. — Саша изгълта нервно маргаритата си.

 

 

Подготвени за евентуално нападение и решени да посрещнат всякакви предизвикателства, на сутринта те тръгнаха да търсят звездата. И на следващия ден, и на по-следващия. Не ги нападнаха, нито пък те намериха звездата или някакъв нов път към нея.

Неспокоен, Дойл обикаляше двора по време на военната тренировка.

— Използвай краката си, Саша! — нареди й остро, когато тя за пореден път падна по дупе. — Спри да я жалиш, Гуин, дай й да разбере!

— Добре се справя! — изстреля Райли в отговор.

— Глупости! Имаш нож в ръката, Саша, използвай го! — Когато тя замахна и пропусна, той отиде при нея, улови я за китката. — Бойна хватка, долен удар.

Насочи ръката й достатъчно бързо и силно, за да накара все още уморените й от лицевите опори мускули да потръпнат.

— Ножът няма да я нарани, не вярваш ли на твоя човек?

— Вярвам му. Старая се.

— Тогава се старай повече. Тя не е толкова добра.

Райли изпъна рамене.

— Така значи! Да те видя тогава, железен! Хайде, пробвай ме!

Сякаш бе чакал само това, Дойл взе ножа от Саша, която промърмори:

— Дано ти срита задника!

Той погледна през рамо.

— Следващия път вложи яда си в тренировката.

Докато го казваше, Райли го удари право в диафрагмата с летящ ритник и го изстреля метър назад. Усмихна се доволно.

— Винаги бъдете готови, винаги бъдете нащрек! Нали все това ни опяваш. Но ти май забрави, а, железен?

— Както ти забрави да се опиташ да ме убиеш.

Започнаха да се обикалят един друг. Тя успя да избегне ножа, но не и юмрука в стомаха. Той я повали, тя замахна с обезопасения нож към бедрото му, претърколи се и се изправи.

— Пропуснах артерията — каза, когато отново започнаха да се обикалят. — Другия път няма да го направя.

Замахване, заблуждаващо движение, ритник, удар.

Сойер и Бран прекъснаха своята тренировка, за да гледат, а Аника свали ръце.

Дойл пак повали Райли, но тя отново се претърколи, изправи се на крака и докато го правеше, се прицели с ритник — малко по-силно, отколкото би трябвало — в слабините му.

Дойл стисна зъби, преодоля болката — Райли го бе ударила здравата — улучи я в лявата ръка.

— Ще прокървиш.

— Няма да ми е за първи път.

Подновиха боя. Ножовете им се срещнаха, засякоха се. Двамата стояха като пирати с пламнали очи, докато Дойл я избута назад. Тя направи пълно завъртане и го удари високо в гърдите. Той я хвана за крака, използва инерцията й, за да я метне във въздуха. Тя успя да отскочи, приземи се, но за миг изгуби равновесие.

Дойл нападна отново, повали я на земята, опря ножа в гърлото й.

— Мъртва си.

— И ти, старче! Ножът ми е в корема ти.

Той трябваше да признае — но само пред себе си — че е задъхан и че топките го болят адски. Погледна надолу и наистина ножът й бе до дръжката в корема му.

— Няма дълго да съм мъртъв, а ти ще си останеш такава.

— Добре че няма да се бия с Лазар. Махни се от мен.

— След минутка. — Той огледа публиката. — Повалих я и може да се каже, че не беше подготвена. Ножът ми е опрян в гърлото й. Вие какво ще направите? Аника?

Без да се колебае, тя изстреля лъч. Той почувства гъделичкане в ръката с ножа.

— Отлично. Добри рефлекси и прицелване. Бран?

Бран махна с ръка и ножът се превърна в банан.

— Шегичка — усмихна се той. — Но ефективна.

— Става. Саша?

Тя взе ножа на Бран, хвърли го. Той улучи Дойл в тила.

— Впечатляващо.

— Целех се в гърба ти. Следващия път ще имам повече късмет.

— Сойер?

С ръка в джоба, той премери разстоянието на око. Мигом се озова при Дойл и Райли и прекара чисто ножа си по гърлото на Дойл. Улови Райли за рамото, премести и двамата там, където беше стоял преди минута.

— Много добре. — Дойл се изправи на крака. — Разбира се, това е при положение че разполагате с тази част от секундата.

— Ще си я осигурим — увери го Аника. — Не правим ли всичко един за друг, значи сме се провалили. Намерим ли звездите, но един от нас загине, значи сме се провалили. Онази нощ в Корфу, когато помислихме, че си мъртъв, ние страдахме. Защото сега сме семейство. Семейството защитава членовете си. Винаги.

— Ти използва твоята секунда да предпазиш Райли онази нощ — напомни му Саша. — Ани е права. Отредено ни е да намерим звездите заедно. Провали ли се един от нас, проваляме се всички. Не можем да си го позволим. Ще се упражнявам повече.

— Сега си по-добра от преди. Ти трябваше да се трудиш най-много.

— Предполагам, че това е поощрение. Ти си ядосан — добави Саша, като изучаваше Дойл. — Чувствам го. Ядосан си и вече се съмняваш дали сме на прав път, на правилното място. Чудиш се дали видението ми, което ни доведе тук, не е погрешно.

— Ти самата не си сигурна дали разчиташ точно виденията си.

— Досега не е грешала — напомни му Бран. — Нетърпението, макар и съвсем човешко, не е продуктивно.

— Компасът я подкрепя. — Сойер го извади. — Казва, че е тук. Проверявам го всяка нощ, на точното място сме.

— Когато загубиш нещо, винаги е на последното място, където търсиш. Защото, щом го намериш — добави Райли, — спираш да търсиш. Още не сме попаднали на последното място.

— Питали ли сте се защо тя не ни е нападнала още? Тук сме от почти две седмици.

— Прави го. — Бран прегърна Саша през раменете.

— Не е минал ден, без да прави опити да влезе в мен. — Тя докосна гердана, който й бе направил Бран, потърка защитните камъни. — Боговете разполагат с много време, нали така?

— Боговете и безсмъртните — допълни Райли. — Ние, останалите, нямаме толкова.

— Затова ще продължим да търсим. — Аника пъхна длан в ръката на Сойер, докато говореше, и той я стисна. — За да открием това последно място. То е тук и няма да се оплаквам, че не се бием до смърт една-две седмици.

Не виждаха ли, че петимата стоят от едната страна, а Дойл, сам, от другата? Защото Аника бе забелязала това и отиде при него. Разоръжи го, като го прегърна нежно.

— Гневен си, защото няма с кого да се биеш, освен с приятелите си.

— Може би малко го е яд, че има приятели — подсмихна се Райли. — И че един от тях го ритна в топките.

— Може би. И може би не сме намерили мястото, защото не търсим където трябва. Не е островът, съгласна съм. Нашата ясновидка и магическият компас казват „Капри“, значи е Капри. Но ако не е във водата, нито в пещера? Не сме обсъдили останалите възможности. Ти каза във водата, от водата — обърна се тя към Саша. — Ами фонтаните, кладенците, подземните извори? Заливите — големите и по-малките?

— Заливът на въздишките. — Очите на Саша потъмняха. — Изгубен между каквото е сега, каквото е бил и каквото ще бъде. Обитават го безкрайна красота и разкаяние. Достойни ли сте да ги доближите? Най-искрените от сърцата, най-чистите от душите? Въздишки за допуснатите. Въздишки за отблъснатите. Вечна надежда, желание за избавление. А песента идва от звездата, за да ви води.

Саша също въздъхна.

— Те ни чакат да ги намерим.

— Кои? — попита остро Дойл. — Къде?

— Не знам. Но чувствам, че… нещо чака, надява се. Не знам отговорите, съжалявам.

— Нито пък аз — каза Райли. — Търсех информация за Залива на въздишките, но още нищо не съм намерила. Ще продължа да търся, ще опитам различни ъгли. Паралелен свят? Преместване във времето — това ще е работа за Сойер. Аз ще опитам някои други източници.

— И аз — обади се Бран. — Може би някой в моето семейство знае нещо или познава човек, който знае. Междувременно ще търсим и елиминираме.

— По-добре да спретнем закуска и да слизаме при лодката. — Райли направи пауза и извади телефона си, когато той избръмча. — Момент. Това е човекът, когото попитах за Малмон.

— Райли е — каза, докато се отдалечаваше.

— Аз ще ти помогна със закуската, Райли е заета — предложи Аника.

Загледана в Райли, Саша кимна.

— Хайде да се залавяме. — Двете поеха към къщата.

Когато Райли дойде за кафето, Саша изсипваше последната пържена филийка върху платото до купчина бекон.

— Какво откри?

— Сега ще ви кажа всичко. Благодаря ти, че ме смени, Ани.

— Няма проблем. Обичам да подреждам купата с плодовете.

— Изглежда добре, ухае хубаво. Ще ви разказвам, докато се храним.

Без да губи повече време, тя веднага напълни чинията си с храна, както и главите им с информация.

— Малмон още е в Лондон, но е наел вила тук — шикозна вила, която гледа към Марина Гранде. Дели Деи.

— Вилата на боговете — преведе Дойл.

— Странно нещо е съдбата… Наел я е за месец — удвоил е исканата цена, за да няма конкуренция. Ще се настани след три дни. Говори се, че е вербувал Джон Трейк.

— Не съм чувал това име — намръщи се Сойер.

— Аз съм. Бивш полковник от американските специални части. Безславно освободен преди седем години, понеже прекалил. Изглежда, много му харесва да убива и не му пука кой може да пострада — собствените му хора, невъоръжени цивилни или деца. Взел е със себе си Ели Ядин.

— Това име съм го чувал. Ядин участваше в преследването ми в Мароко. Мосад — но вече не, мисля — каза Сойер.

— Прав си. Станал е твърде жесток и луд за тях, а трябва да си доста жесток и луд, за да шокираш Мосад. Той е наемен убиец, но се е специализирал в мъчения. И още едно име. Франц Бергер. Ловец, следотърсач, снайперист — както на четириноги, така и на двукраки бозайници.

— Доколко може да се разчита на източника ти? — попита Дойл.

— Напълно. Жената работи за Интерпол, а повярвай ми, Интерпол държи под око Малмон и останалите. И те като нас се интересуват какво е намислил.

— По-добре да не попадаме в полезрението на Интерпол — отбеляза Бран.

— Тогава трябва да внимаваме. Имаме няколко дни. Мисля си… защо не проверим бърлогата на Малмон тук, в Капри? Да речем, довечера, когато е мирно и тихо.

— Искаш да се правим на апаши, а? — Сойер си взе още една пържена филийка. — Звучи забавно. Тъкмо възможност да скрия някой и друг бръмбар.

— Как ще ги скриеш? — учуди се Аника. — И защо ти е да го правиш?

— Подслушвателни устройства — обясни й той. — Наричаме ги „бръмбари“. Влизаме, оглеждаме и поставяме няколко на подходящите места. Може да ни бъдат от полза.

— Би могло. Първо — можеш ли да правиш бръмбари?

Той се усмихна на Райли.

— Аз съм сръчен.

— Добре. Второ — той със сигурност ще провери за такива.

— Тук мога да помогна аз. — Бран се замисли. — Едно заклинание, за да ги скрия от електронния търсач. Ще се справя.

— Тогава и аз ще помогна. — Райли си наля още кафе. — Кажи ми от какви материали се нуждаеш, Сойер, и ми дай варианти. Ще ударя една-две жици. Но може да отнеме ден.

— Ще ти направя списък, а във вилата на Малмон може да проникнем и утре. Разполагаме с три дни — изчисли Сойер. — Може да имаме късмет и да намерим звездата, преди той да дойде.

— Но ако не успеем? — Саша огледа масата с петимата души, на които трябваше да повери живота си. — Ще направим всичко необходимо да опазим звездата и себе си.

 

 

Сойер направи своя списък, Райли позвъни където трябва. Това ги позабави, но Сойер реши, че си струва да прекарат един час по-малко във водата, ако има вероятност да научат част от плановете на Малмон.

Докато вземаше екипировката си, Аника пристъпи в стаята му.

— Трябва да говоря с теб.

— Разбира се. — Но когато тя влезе и затвори вратата след себе си, той преустанови заниманията си. — Сериозно ли е?

— Важно е. В рисунката на Саша ти си ранен.

— Всички получаваме рани в това търсене, Ани. Дойл също изглеждаше пострадал, така че…

— Той не може да умре.

— И аз няма да умра. — Виждайки тревогата в очите й, той пристъпи към нея, хвана я за ръцете. — Ще измъкна всички ни.

— Трудно ще ти е да пътуваш с толкова много хора. Моля те, не ме лъжи, за да ме успокояваш. Няма да ме успокоиш с лъжи.

— Не е толкова трудно. По-скоро рисковано. Но успях да ни докарам тук, нали?

— И ще бъде още по-рисковано… ако те ранят?

— Аника, няма смисъл да се тревожиш за това. — Той плъзна ръце по нейните, улови я за раменете. — Ще измъкна всички ни живи и здрави. Повярвай ми.

— Вярвам ти. Вярвам ти с цялото си същество. Но те ще те ранят. Теб и Дойл. Той не може да умре, но изпитва болка. Аз не съм ранена в рисунката, а и съм от морето.

— Хубаво.

— Мога да избягам от мъжете, от акулите. Мога… да им отвлека вниманието, докато ти се измъкнеш с другите, а после…

— Забрави! — Той неволно стисна раменете й, давайки израз на неодобрението си.

— По-добре ме чуй! — Сега нейният глас прозвуча остро. — Ако стане прекалено рисковано, можеш да се довериш на мен. Аз мога да се измъкна без твоя помощ. Ти вземаш другите, оставяш ме да…

— Няма да те оставя! Никога няма да те оставя! Не! — отсече той, преди тя да успее да продължи. — Ако си мислиш, че ще го направя, че дори ще го обсъждам, не ме познаваш.

— Не разбираш ли, че аз мога да стигна до лодката по моя си начин, дори преди ти да го направиш?

— Няма значение! Няма да те оставя, нито днес, нито утре, нито когато тази проклета рисунка стане реалност! — Тъй като забеляза нещо в очите й — от нея нямаше да излезе добър играч на покер — Сойер пусна раменете й, за да обгърне лицето й. — И не си мисли, че можеш да се отдалечиш толкова, че да не мога да установя контакт с теб. И това няма да стане, само ще ме затрудниш.

— Не искам да те затруднявам. Искам да си в безопасност.

— Ще бъда, ти също. — Той лекичко изви главата й назад, докосна с устни нейните. Нежно, успокоително. Отначало.

После тя се уви около него, обгърна го и той се изгуби в топлината и желанието й. Притисна я към стената, позволявайки си да се отдаде на копнежа си, позволявайки си да се наслади на онова, което му даваше тя, да се наслади на онова, което усещаше в кръвта си, в костите си.

Двамата едва чуха трите силни удара по вратата.

— Сойер! Свали ръцете си от момичето! — нареди Дойл. — Тръгваме!

— Трябва да вървим. — Неохотно, почти изпитвайки болка, Сойер свали ръцете си от момичето.

— Защо не правиш секс с мен?

— Какво? — Сойер отстъпи крачка назад, сякаш някой бе метнал граната в стаята. — Какво?

— Твоето нещо за секс се втвърдява, но ти не молиш за секс. Не знам дали ми е разрешено аз да го правя вместо теб. Не знам какви са правилата.

Тъй като тя посочи слабините му, Сойер едва се сдържа да не кръстоса ръце пред тях.

— Аз не… Не че не… Правила. — Той се улови за сламката. — Има си правила. Много сложни правила. Ще говорим за тях по-късно. По-късно. Сега трябва да вървим.

— Ще ми обясниш правилата?

— Аз… да, вероятно. По-късно. — Той взе раницата си, отвори вратата. Странно, но още не можеше да си поеме нормално дъх. — Сега трябва да вървим. Изгубени звезди, застрашени светове, злата майка на лъжите. Знаеш, обичайното.

— Когато науча правилата, ще си легнем в моята стая. Леглото ми е голямо.

— Е, и това е идея. — Той припряно метна раницата през рамо и като внимаваше да не отделя ръка от отворената врата, хвана Аника с другата. — Да вървим. — Издърпа я от стаята, продължи да върви, докато се озоваха при останалите, които ги чакаха отвън.

Успя да се откъсне от Аника и прошепна на Саша:

— Разсей я. Трябва да говоря с Дойл и Бран.

— Но аз…

Тъй като Сойер вече бе поел с бърза крачка напред, за да настигне Дойл, Саша забави своята, посочи с ръка:

— О, виж! Пеперуда!

Коментарът й предизвика озадаченото изражение на Райли, но думите й накараха Аника да спре и да се възхищава достатъчно дълго, за да може Сойер да се отдалечи на безопасно разстояние.

— Виж — обърна се той към Дойл. — Не беше просто „пускане на ръце“.

— Не ми се слуша за останалите части от тялото ти.

— Нямах това предвид. Трябва да говоря с теб и Бран. А после и с Райли и Саша. На Аника й е хрумнала щура идея и ще се наложи да я наблюдаваме, в случай че не съм успял да я разубедя.

Той погледна назад, прецени, че има достатъчно време, ако говори бързо, и направи знак на Бран.

Аника нямаше нищо против да повърви с двете си приятелки. Помисли си, че жените може би проявяват по-малко стеснителност и нервност, когато говорят за секс.

— Ще ми кажете ли какви са правилата на секса?

— Правила? — изненада се Райли. — Какви правила?

— Не ги знам, не и тукашните. Сойер казва, че са много. И сложни. Не виждам защо трябва да са сложни, но мога да ги науча. Обичам да се уча.

— Сложни — изсумтя Райли. — Според мен са съвсем прости. Моите златни три? И двете страни да проявяват желание, да не са обвързани и да са чисти.

— Наистина са прости. И напълно задоволителни. Означават ли, че със Сойер можем да правим секс?

— Не проумявам защо не ти е скочил досега.

— Райли! — Саша завъртя очи. — Различните хора имат различни правила, Ани. Или не толкова правила, колкото… реакции. Невинаги е лесно да се обяснят.

Райли изброи на трите си пръста:

— Да проявяват желание, да са необвързани и да са чисти.

— Добра основа — съгласи се Саша. — За този разговор ще ни трябва повечко време. И уединение — добави, докато подминаваха хората по пътя.

— Но нали ще ми обясните, за да се науча?

— Разбира се.

— Благодаря ви! Тогава със Сойер ще можем да правим секс. Както ти и Бран. Съжалявам, че ти не можеш да правиш секс — обърна се тя към Райли.

— Ставаме две, сестричке!