Нора Робъртс
Заливът на въздишките (1)

Пролог

Историята се предавала от поколение на поколение в песни и преразкази и с времето се превърнала в легенда. Някои вярвали в нея, защото легендите носят утеха.

А други знаели, че е истина.

Че в едно далечно време, в царство, древно като морето, три богини създали три звезди, за да почетат и приветстват новата кралица. Изковали звезда от огън, звезда от вода и звезда от лед — с пожелания за силно сърце, силен ум и силен дух, които трябвало да греят над всички светове.

Тези три богини на луната били пазителки на световете, наблюдателки на богове, полубогове, смъртни и безсмъртни. Макар да идвали от светлината, те знаели какво е война и смърт, кръвопролития и битки.

Имало и друга богиня, на мрака, чието сърце било черно — попарено от огромната й жажда за власт, от неутолимата й алчност. Нереза, майката на лъжите, проклела звездите, въпреки че копнеела да ги притежава. В нощта на създаването им, докато летели към небето, тя насочила силата си към тях, направила им зла магия — един ден да паднат от сияйната извивка около луната.

Щом Нереза завладеела и трите, щом се сдобиела със силата им, луната щяла да загине, светлината — да изчезне, а тя можела да властва над мрака.

Затова богините на луната — Селена гадателката, Луна благородната, Арианрод смелата — обединили магиите си, за да защитят звездите.

Ала подобна защита изисква саможертва, кураж и безгранична надежда.

Звездите щели да паднат — богините не можели да го предотвратят. Но щели да паднат тайно и да останат скрити — до едно друго време, в едно друго царство, когато няколко души щели да се заемат с тяхното търсене и опазване. Шестима пазители щели да рискуват всичко, за да не попаднат звездите в лоши ръце.

За да спасят светлината и всички светове, шестимата щели да се обединят и да използват способностите си докрай.

Сега, когато пазителите, дошли от далечни земи, вече се били събрали, сближили и превърнали във верни партньори, след като пролели чужда и своя кръв, за да намерят първата звезда, богините се срещнали отново.

На белия бряг, където някога създали звездите с радост и надежда, те се събрали под пълната луна, искрящо бяла на тъмното небе.

— Шестимата надвиха Нереза. — Луна уловила сестрите си за ръце. — Намериха Огнената звезда и я прибраха на безопасно място.

— Скриха я — поправила я Арианрод. — При това го направиха умно, но никоя от звездите не е в безопасност, докато не се върне у дома.

— Шестимата победиха Нереза! — настояла Луна.

— Да, засега. Биха се храбро, рискуваха живота си, раздадоха се без остатък. И все пак…

Тя погледнала към Селена, която кимнала.

— Виждам още кръв, още битки, още страх. Борба срещу мрака, в който болката и смъртта могат да те сполетят всеки момент и да продължат вечно.

— Пазителите няма да се огънат! — настояла Луна. — Няма да го направят!

— Шестимата доказаха, че имат кураж. Куражът е по-истински, когато под него прозира страх. Не се съмнявам в тях, сестро. — Арианрод вдигнала поглед към луната и мястото, където преди блестели трите сияйни звезди. — Но не се съмнявам и в злите намерения на Нереза, в нейната настървеност. Тя ще ги преследва и ще ги напада отново и отново.

— И ще включи в това и друг, смъртен… — Селена се загледала в морето, в черната му, гладка като стъкло повърхност, и различила сенките от бъдещето. — … чийто глад е също като нейния. Той е убивал и ще убива и за по-малка награда от Трите звезди. Той е отрова във виното, острие в подадената ръка, хапеща уста зад усмивката. А в ръцете на Нереза е оръжие — зловещо и мощно.

— Ние трябва да им помогнем! Те се доказаха, единодушни сме в това. Трябва да ни се разреши да им помогнем.

— Знаеш, че не можем — напомнила й Селена. — Всяко тяхно решение трябва да е взето без нашата намеса. Засега сме направили всичко по силите си.

— Егле не е тяхната кралица.

— Без Егле, без това място, без луната и без нас, които я почитаме, техният свят не съществува. Съдбата им, нашата съдба, съдбата на всички е в техните ръце.

— Те произлизат от нас. — Арианрод стиснала успокоително ръката на Луна. — Не са богове и все пак са повече от смъртни, всеки един от тях притежава дарба. Те ще се бият.

— И нещо също толкова важно — ще мислят и чувстват. — Селена въздъхнала тихо. — И ще обичат. Ум, сърце и дух, както и меч, зъби и дори магия. Те са добре въоръжени.

— Да се надяваме. — Застанала между двете си сестри, Луна вдигнала лице към луната. — Нека вярата ни в тях им служи за щит. Както ние сме пазителки на световете, така те да са пазители на звездите. Те са надежда.

— И храброст — допълнила Арианрод.

— И са изобретателни. Ето. — Като се усмихнала, Селена вдигнала ръка, посочила към цветния лъч, разсичащ небето. — В момента минават край нас, през нашия свят, забързани към следващия. Към друга земя, към втората звезда.

— И всички богове на светлината ги съпровождат — добавила Луна.