Умберто Еко
Нулев брой (6)

6

Сряда, 15-и април

 

Помня онзи път, когато Камбриа каза:

— Чух по радиото, че според някакви проучвания замърсяването на атмосферата влияе на размера на пениса на младите поколения и проблемът според мен не засяга само синовете, но и бащите им, които винаги говорят с гордост за размерите на пишлето на синчето си. Спомням си, че когато моят син се роди и ми го показаха в родилното в клиниката, казах: „леле какви топки има“, и хукнах да разправям на всичките си колеги.

— Всички новородени момченца имат огромни тестиси — каза Симеи — и всички бащи казват така. А и знаете, че в клиниките често объркват картоните и това може да не е бил вашият син, с цялото ми уважение към съпругата ви.

— Но новината пряко засяга бащите, защото се предполага, че имало вредни последици за репродуктивния апарат на възрастните — възрази Камбриа. — Ако се разпространи идеята, че когато замърсяваме света, не става дума само за китовете, но и за (простете техническия термин) патките, смятам, че ще допринесем за откриването на незабавен екологичен дебат.

— Интересно — отбеляза Симеи, — но откъде да знаем дали Командора или поне неговите референти са заинтересовани от намаляването на замърсяването на атмосферата?

— Но ще се вдигне тревога, това е свещено — каза Камбриа.

— Може би, но ние не сме алармисти — отвърна Симеи. — Това би бил тероризъм. Искате да поставите под въпрос газопроводите, петрола, стоманопреработвателната ни индустрия? Да не сме вестник на Зелените? Нашите читатели трябва да бъдат успокоявани, а не тревожени. — После, след няколко секунди размисъл, добави: — Освен ако тези неща, които се отразяват зле на пениса, не са произведени от фармацевтична компания, която Командора не би имал нищо против да разтревожи. Но тези неща трябва да се обсъждат едно по едно. При всички положения, ако имате някакви идеи, споделете ги, а после аз ще реша дали трябва да ги развиваме, или не.

 

 

На следващия ден Лучиди влезе в редакцията с на практика написана статия. Историята беше следната. Негов познат получил писмо, в което се проявявал интерес към Малтийския суверенен орден на Св. Йоан от Йерусалим — малтийските рицари — Икуменическия приорат на Св. Троица от Вилдьо — щабквартири в Ла Валета — приорат на Квебек, където му предлагали да стане малтийски рицар срещу сравнително щедро заплащане за диплома в рамка, медал, отличие и различни добавки. На Лучиди му се приискало да провери въпроса с рицарските ордени и беше направил удивителни открития.

— Слушайте, някъде има рапорт на карабинерите, не ме питайте как съм се докопал до него, който изобличава няколко псевдоордена на Малта. Има седемнайсет, които не бива да се бъркат с автентичния Суверенен военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта със седалище в Рим. Всички имат почти едно и също име с минимални вариации, всички се припознават и отричат едни други. През 1908-а руснаци основават в Съединените щати орден, който през следващите години се управлява от негово кралско височество принц Роберто Патерно Айеребе Арагона, херцог на Перпинян, глава на кралския дом на Арагон, претендент за трона на Арагон и Балеарските острови, Велик магистър на ордените на света Агата от Патерно и на кралската корона на Балеарите. Но от това разклонение се отделя през 1934 г. един датчанин, който основава друг орден и поверява канцеларията на Петър, принц на Гърция и Дания. През шейсетте години един отцепник от руския клон, Пол дьо Грание дьо Касаняк, основава орден във Франция и избира като протектор бившия югославски крал Петър II Карагеоргиевич. През 1965 г. бившият югославски крал Петър II Карагеоргиевич се скарва с Касаняк и основава в Ню Йорк друг орден, чийто велик приор става Петър Гръцки и Датски. През 1966 г. се появява като канцелар на ордена някой си Роберт Басараб фон Бранкован Кимкяшвили, който обаче бива прогонен и отива да основе орден на икуменическите рицари от Малта, на който впоследствие ще стане имперски и кралски протектор принц Енрико III Костантино ди Виго Ласкарис Алерамик Палеолог на Монферат. Той се обявява за наследник на византийския трон и принц на Тесалия и след време ще основе още един малтийски орден. Освен това намирам един византийски протекторат, създаден от принц Карол Румънски, след като се отделил от Касаняк; един велик приорат, в който някой си Тона-Бартет е Велик управител и принц Андрей Югославски — вече Велик магистър на ордена, основан от Петър II — е Велик магистър на Приората на Русия (който впоследствие ще стане Велик кралски приорат на Малта в Европа). Има и един орден, основан през седемдесетте от някой си барон дьо Шоабер и от Виторио Буза, или по-точно Виктор Тимур II, православен архиепископ и митрополит на Бялисток, патриарх на западната и източната диаспора, президент на Данцигската република и Демократична република Белорусия, велик хан на Татария и Монголия. Има и един велик международен приорат, основан през 1971 г. от гореспоменатия негово кралско височество Роберто Патерно заедно с барон маркиз на Аларо, на който велик протектор през 1982 г. става друг Патерно, глава на императорския дом Леопарди Томасини Патерно от Константинопол, наследник на Източната римска империя, помазан законен наследник на Католическата апостолическа православна църква по византийски обичай, маркиз на Монтеаперто, граф на трона на Полша. През 1971 г. в Малта се появява Ordre Souverain Militaire de Saint-Jean de Jérusalem (този, от който започнах), отделил се от ордена Басараб под височайшата протекция на Алесандро Ликастро Грималди Ласкарис Комнин Вентимиля, дук на Ла Шатър, суверенен принц и маркиз на Деол, чийто Велик магистър сега е маркиз Карло Ставала от Флавини, който при смъртта на Ликастро привлича Пиер Пасло, който поема титлите на Ликастро, както и тези на негово величество архиепископ патриарх на Католическата ортодоксална белгийска църква, Велик магистър на Суверенния военен орден на храма на Йерусалим и Велик магистър и йерофант на Вселенския масонски орден по древна и примитивна източна традиция от обединените отново Мемфис и Мизраим. Щях да забравя, за да си à la page^[1], можело да станеш член на приората на Сион като наследник на Исус Христос, който се оженил за Мария Магдалина и станал основател на рода на Меровингите.

— Дори само имената на тези личности ще бъдат новина — каза доволно Симеи, който си водеше бележки. — Помислете си, господа, Пол дьо Грание дьо Касаняк, Ликастро (как беше?) Грималди Ласкарис Комнин Вентимиля, Карло Ставала от Флавини…

— … Роберт Басараб фон Бранкован Кимкяшвили — напомни му победоносно Лучиди.

— Смятам — добавих аз, — че мнозина от нашите читатели някога са получавали подобни предложения и ще им помогнем да се защитят от подобни спекулации.

Симеи се поколеба за миг и каза, че трябва да го обмисли. На другия ден явно се беше информирал и ни съобщи, че нашият издател се нарича Командора, защото е почетен с това звание от командването на ордена на Дева Мария във Витлеем:

— Оказва се, че орденът на Дева Мария във Витлеем е друга бира. Автентичният орден е на Дева Мария в Йерусалим, или по-точно l’Ordo fratrum domus hospitalis Sanctae Mariae Teutonicorum in Jerusalem, признат от понтификалния годишник. Разбира се, вече и на него не бих се доверил с всички каши, които забъркват във Ватикана, но във всеки случай е сигурно, че командорът на Дева Мария във Витлеем е като кмета на Бенгоди. А вие искате да публикуваме материал, който хвърля сянка на съмнение или дори на присмех върху ордена на нашия Командор? Нека да оставим всеки на неговите илюзии. Съжалявам, Лучиди, но трябва да изхвърлим в коша хубавата ви статия.

— Казвате, че за всяка статия трябва да проверяваме дали харесва на Командора? — попита Камбриа, както винаги специалист по тъпите въпроси.

— Задължително — отвърна Симеи. — Той е нашата опорна точка, както се казва.

В този момент Мая събра кураж и разказа за едно възможно разследване. Историята беше следната: в района на Порта Тичинезе, в една зона, която става все по-туристическа, имало пицария-ресторант, който се наричал „Паля е Фиено“. Мая, която живеела на каналите, минавала край нея от години. И от години тази пицария, просторна, през прозорците се виждали поне сто места, била неизменно и отчаяно празна с изключение на някой и друг турист, който пиел кафе на масичките отвън. Заведението не било запуснато, Мая отишла веднъж, от любопитство, и била сама с изключение на някакво семейство на двайсетина маси от нея. Поръчала си специалитета на заведението, четвъртинка бяло вино и ябълков сладкиш, всичко било прекрасно и на разумна цена, сервитьорите били много любезни. Та, ако някой управлява толкова голямо заведение, с персонал, кухня и така нататък, в което от години не ходи никой, ако има ум в главата, трябва да се отърве от него. Но „Паля е Фиено“ си стоял отворен, ден след ден, може би от десет години, приблизително три хиляди шестстотин и петдесет дни.

— Тук има някаква загадка — отбеляза Костанца.

— Чак пък толкова — отвърна Мая. — Обяснението е очевидно: това е заведение на триадите или на мафията, или на камората, купено е с мръсни пари и е добра инвестиция на светло. Но, ще кажете вие, инвестицията е вече направена в стойността на пространството и биха могли да го държат затворен, без да хвърлят още пари. Но не, заведението работи. Защо?

— Защо? — попита, както винаги, Камбриа. Отговорът показа, че мозъчето на Мая щрака.

— Заведението служи, за да се перат ден след ден мръсни пари, които постъпват непрекъснато. Обслужваш шепата клиенти, които идват вечер, но после пускаш куп касови бележки, сякаш си имал стотина клиенти. Обявяваш приходите и ги слагаш в банката и вероятно за да не биеш на очи с всичкия този кеш, защото никой не е платил с кредитна карта, си открил сметки в двайсет различни банки. На този капитал, вече законен, плащаш данъци, след като щедро си покрил разходите по управлението и снабдяването (не е трудно да си намериш фалшиви фактури). Знае се, че като переш мръсни пари, трябва да предвидиш загуба от петдесет процента. С тази система губиш много по-малко.

— Но как да се докаже всичко това? — попита Палатино.

— Просто — отвърна Мая. — На вечеря отиват двама финансови инспектори, може би мъж и жена, с вид на съпрузи, хапват и се оглеждат, виждат, че има, да кажем, още само двама клиенти. На другия ден от финансовия надзор отиват на проверка, откриват, че има издадени сто касови бележки, и искам да видя как ще отговорят онези.

— Не е толкова просто — отбелязах аз. — Двамата инспектори отиват, да речем, в осем, но колкото и да ядат, след девет трябва да си тръгнат, иначе ще станат подозрителни. Кой ще докаже, че стотината клиенти не са дошли между девет и полунощ? Тогава трябва да изпратиш поне три или четири двойки инспектори, за да покриеш цялата вечер. А и да има проверка на другата сутрин, какво от това? Инспекторите ликуват, когато открият, че някой не декларира приходите си, но какво могат да направят, ако някой декларира твърде много приходи? Онези могат да кажат, че им се е развалил касовият апарат, че всичко е отишло по дяволите. И какво ще направиш тогава? Втора проверка ли? Онези не са глупави, вече са идентифицирали инспекторите и когато те се върнат, няма да отпечатват фалшиви касови бележки. Иначе финансовите трябва да продължат да ги проверяват много вечери поред, като държат на крак половин войска, която да лапа пици, и за около година може би биха ги докарали до фалит, но е вероятно да им омръзне по-скоро, защото имат и друга работа.

— И все пак — отвърна засегнато Мая — финансовият надзор трябва да намери начина, ние просто трябва да сигнализираме за проблема.

— Скъпа моя — каза й добродушно Симеи, — ще ви кажа какво ще стане, ако публикуваме това разследване. Първо, ще настроим срещу себе си финансовия надзор, който вие упреквате, че не е разбрал за измамата — а тези хора знаят как да си отмъщават, ако не на нас, със сигурност на Командора. А от другата страна, сама го казахте, стоят триадите, камората, ндрангетата или каквото и да е там, нима смятате, че те ще кротуват? И ние ще стоим тук и ще чакаме преспокойно да ни сложат някоя бомба в редакцията? И знаете ли какво ще ви кажа? Че нашите читатели ще бъдат въодушевени от възможността да хапнат на добра цена в заведение от криминален роман, „Паля е Фиено“ ще се напълни с идиоти и ние, в крайна сметка, ще му помогнем да печели. Така че — на боклука. Успокойте се и се върнете към хороскопите.