Харлан Коубън
Непознатият (49)

Четирийсет и девета глава

Джоана Грифин по природа беше изпълнителен човек, затова изключи смартфона си от самолетен режим чак след като самолетът излезе от пистата за излитане и кацане. Стюардесата произнесе стандартното приветствие „Добре дошли в Нюарк, където температурата на въздуха е…“, а Джоана изчака да се заредят получените по време на полета есемеси и имейли.

От Адам Прайс нямаше нищо.

Последните двайсет и четири часа направо я изцедиха. Кимбърли изпадна в истерия. Сума ти време и усилия й костваше да накара момичето да извади на бял свят ужасната си история. Джоана се опита да прояви разбиране, но така и не проумяваше какво, за бога, е очаквала тази хлапачка. Горката Хайди. Как ли е приела вестта за връзката на дъщеря й с този отвратителен уеб сайт? И изведнъж Джоана съзря убедително обяснение за езика на тялото на Хайди във видеозаписа на паркинга пред „Ред Лобстър“. Джоана беше станала всъщност свидетел на брутално нападение: онзи проклет непознат налага приятелката й с думи, разбива сърцето й с разкритията си.

Дали си е давал сметка за пораженията, които й е нанасял?

Сега вече й беше ясно, че от паркинга Хайди си е отишла право у дома. Обадила се на Кимбърли и с ченгел измъкнала истината от дъщеря си. Но успяла някак си да запази спокойствие и разсъдък, независимо че вътрешно изгаряла. Ами ако не е изгаряла вътрешно Хайди? След като беше най-малко предубеденият човек, когото Джоана познаваше, нищо чудно да е била готова да възприеме лошата вест и да й се противопостави. Нямаше откъде да разбере така ли е станало. По телефона Хайди направила усилие да успокои дъщеря си. После, изглежда, седнала да обмисля как да я измъкне от отвратителната история, в която се била забъркала.

И най-вероятно точно затова я бяха убили.

Джоана и досега не знаеше какво точно се е случило с Хайди, но едно поне й беше ясно: свързано е по някакъв начин с разкритието, че дъщеря й е станала курва — дай да си спестим купешките лафове от рода на шугър-бейби, — обслужваща трима мъже. Джоана беше почнала да рови вече в тази насока, но това щеше да й отнеме време. Кимбърли нямаше представа какви са истинските имена на мъжете — то пък оставаше и да ги знае! — понеже всички й бяха известни с един и същ псевдоним — „Джон“. Джоана проведе продължителен разговор с президентката на уеб сайта за шугър-бейбита, изслуша витиеватите й доводи и когато приключиха, изпита силното желание да се напъха под горещия душ и дълго да не излиза от там. Въпросната ръководителка на сайта — като феминистки ход това беше доста добра находка — напълно оправдаваше „деловите отношения“, към които фирмата й строго се придържала, държеше категорично на поверителността по отношение на клиентите и обяви, че било изключено да разкрие каквато и да било информация без заповед от съда.

И тъй като компанията беше регистрирана в щата Масачусетс, това щеше да отнеме доста време.

А след като приключи с тези гадости, раздразнените ченгета по убийствата от окръжното управление я натиснаха да им снесе най-подробно какво е правила по време на нерегламентираното си пътуване до Ню Джързи. От нейна гледна точка тук изобщо не можеше да става дума за его. Напротив — държеше да хванат копелето, което беше убило приятелката й. Точка. Именно затова им разправи всичко от „а“ до „я“, включително и казаното от Кимбърли, и ето че юнаците бяха потърсили разрешение от съда и ангажираха допълнително хора, за да разгадаят кой точно е този непознат и каква връзка може да има с убийствата.

Всичко това само̀ по себе си беше хубаво. Но то ни най-малко не означаваше, че Джоана се е самоотстранила от разследването.

Клетъчният й телефон иззвъня. Номерът не й беше познат, но междуградският код беше 216, а това означаваше, че я търси някой от сравнително наблизо. Натисна зеления бутон и каза „ало“.

— Обажда се Дароу Фонтера.

— Кой?

— Началникът на охраната в „Ред Лобстър“. Запознахме се при идването ви за онзи запис от охранителната камера.

— А, да. Сещам се. С какво мога да съм ви полезна?

— Тогава ви помолих да ни върнете касетата, след като приключите с нея.

Този човек майтап ли си прави с нея? Джоана понечи да го прати да дроби зеле, но после размисли.

— Следствието още не е приключило.

— Ще ви бъде ли удобно в такъв случай да си я презапишете и да ни върнете оригинала?

— Какъв е тоя зор?

— Така изисква правилникът — отвърна онзи с безупречно бюрократичен тон. — При поискване предоставяме само по едно копие. При необходимост…

— Но аз взех само едно копие.

— Не. Вашето беше второто.

— Моля?

— Другият офицер от полицията ви изпревари.

— Един момент! Какъв друг офицер от полицията?

— Сега ще ви кажа. Сканирахме му картата за самоличност. Напуснал бил нюйоркското управление, обаче… а, ето го. Казва се Кунц. Джон Кунц.