Харлан Коубън
Непознатият (53)

Петдесет и трета глава

Невероятно беше колко много неща се събраха в един-единствен миг.

Когато изтрещя първият изстрел, мисълта и тялото на Адам сякаш се разлетяха във всички възможни посоки. Успял беше вече да измъкне дясната си ръка от веригата. Това му стигаше. Макар и омотана с веригата, лявата му ръка си беше на практика свободна. Така че щом чу куршума, Адам се изтъркаля настрана, независимо от болката в главата и ребрата му и потърси къде да се скрие.

Нещо мокро го плисна в лицето. През мъглата от болката Адам си даде сметка, че е мозъкът на Мертън.

В същото време из главата му не спираха да рикошират и най-различни обяснения за стрелбата. Първото беше положително: възможно ли е стрелящият да е изпратен да го спасява полицай?

На тази възможност беше нанесен мощен удар още с рухването на дългокосия. И бе отвята само след секунда с падането на Габриела.

Това си беше живо клане.

Движи се! Не спирай!…

Накъде, по дяволите? Колко места за криене може да има в едно мазе. Залази надясно по войнишки, на колене и лакти. С ъгъла на окото забеляза как Крис Тейлър се хвърля нагоре към прозореца. Стрелецът слезе по стъпалата и гръмна. Крис ритна с невероятна пъргавина с двата си крака и успя да се измъкне през прозореца.

Но в същото време Адам го чу как извика.

Дали онзи с пистолета го беше уцелил?

Нищо чудно. Трудно му беше да каже.

А онзи с оръжието слезе чак до долу.

Край. Вече е в клопка.

На Адам му мина мисълта дали да не се предаде. Току-виж, онзи се оказал, в определен смисъл, на негова страна. Нищо чудно и той да е бил жертва на групата на Крис. Това обаче в никакъв случай не означаваше, че онзи е готов да остави след себе си живи очевидци. А и най-вероятно тъкмо той е бил и убиецът на Ингрид и Хайди. Тук вече беше убил Мертън и дългокосия. Габриела май още беше жива. Чуваше я как стене на пода.

А онзи вече беше слязъл. Адам се претърколи отново надясно и се озова под същите стълби, по които онзи току-що слезе. Стрелецът се насочи към прозореца, сигурно за да провери дали Крис Тейлър още не е там, но се спря, като чу стенанието на Габриела. Хвърли й бегъл поглед и дори не забави крачка.

— Недей — вдигна окървавена ръка Габриела.

Онзи я простреля.

Адам едва се удържа да не изкрещи. Стрелецът вървеше непоколебимо към прозореца, през който бе избягал Крис Тейлър.

В същата секунда Адам зърна и пистолета на Мертън.

Само дето беше на противоположния край на стаята, близо до прозореца. Стрелецът стоеше с гръб към него. Пред Адам имаше две възможности. Едната — да побегне нагоре по стълбите. Но тогава щеше да е на прицел прекалено за дълго. Като пате на панаирджийско стрелбище. Но ако успееше да се добере с рязко движение до оръжието и да протегне ръка да го грабне, докато на онзи вниманието е другаде…

Опа! Има и трети вариант. Защо пък да не остане скрит тук, под стълбите?

Ами да. Тук ще е най-добре. Може онзи изобщо да не го е забелязал. И дори да не подозира за присъствието му.

Не!

Онзи първо застреля Мертън. А Мертън беше току до Адам. Няма начин да е видял само Мертън, а него да го е пропуснал. Явно основната му грижа е да не позволи никому да избяга. Да ги очука до един.

На всяка цена трябва да се добере до пистолета.

Всички тези изчисления му отнеха по-малко от секунда. Само няколко наносекунди, ако трябва да сме точни. И прегледът на трите варианта, и преценките, и отхвърлянето им, и планирането — всичко това стана за нула време, сякаш самият свят замръзна, за да му даде възможност да реши как да действа.

Пистолетът. Добери се до пистолета.

Ясно му беше, че в него е единствената му надежда. Използва това, че онзи е с гръб към него, и плонжира току над самия под към оръжието. Сантиметри оставаха на пръстите му да се вкопчат около него, когато черната обувка на другия долетя изневиделица и изрита пистолета настрани.

Тялото на Адам се приземи с удар върху цимента, а очите му останаха да гледат безпомощно как пистолетът се изпързаля под някаква ракла с чекмеджета в ъгъла.

Стрелецът погледна надолу и, както в случая с Габриела, се прицели.

Край.

В мига, в който Адам осъзна това, мозъкът му пак прехвърли наличните му варианти — да се изтъркаля настрана, да събори онзи за крака, да го нападне — и се убеди, че не му остава време за нито един. Затова само стисна очи.

В същия момент от прозореца се подаде крак и изрита стрелеца в главата.

Кракът на Крис Тейлър.

Стрелецът залитна на една страна, но бързо възстанови равновесието си. Насочи пистолета към прозореца и стреля двукратно. Нямаше начин да се разбере дали беше уцелил някого. После погледът му затърси отново Адам.

Само че този път завари Адам подготвен.

Той скочи на нозе. Веригата все още беше омотана около китката му. Адам замахна напосоки с нея, сякаш държеше камшик. Прекият силен удар улучи другия право в лицето и той изви от болка.

Сирени. На полицейски коли.

Адам не се предаваше. Дръпна назад лявата ръка с веригата, а с десния си юмрук нанесе мощен удар в лицето на стрелеца. От носа му шурна кръв. Онзи се напъна да отблъсне Адам, да се освободи.

Но Адам не го пускаше от обятията си. Награби стрелеца в мечешка прегръдка. Инерцията на тялото му ги събори и двамата на цимента и Адам неволно го пусна. Стрелецът се възползва и моментално натресе лакът в главата на Адам.

Пак се появиха звездите. И почти парализиращата болка.

Почти парализираща.

Стрелецът понечи да се претърколи настрана, за да има място да освободи ръката си за стрелба…

А единствената мисъл в главата на Адам беше „Пистолета. Само в пистолета ми е спасението“.

Сирените приближаваха.

На Адам му беше ясно, че единственият му шанс да оцелее, е като не даде на онзи възможност да използва оръжието. Оставй болката. Оставй разните там удари по торса, главата или където и да било. Само едно трябваше да направи: да грабне онзи за китката и да не му даде да стреля.

Мъжът направи опит да се освободи с ритници. Адам не го пускаше. Но при следващия си ритник онзи усети как хватката на Адам се охлаби. И го остави почти свободен. Стрелецът лежеше по корем и се изплъзваше от захвата на Адам.

Дръж китката.

Неочаквано Адам престана да го държи. Решил, че е свободен, онзи понечи да излази настрана. Адам обаче беше готов. Нахвърли се към ръката с оръжието. Грабна китката с двете си ръце и я прикова към цимента, но по този начин се разкри целият.

Другият моментално се възползва от новата възможност.

Удари с всичка сила Адам по бъбрека. От удара на Адам му секна дъхът. Нажежени стрели от болка пронизаха всичките му нервни окончания. Но не пусна ръката на другия. Онзи го заудря още по-яко, Адам стискаше зъби, но по някое време започна да усеща как и последните сили се изцеждат от тялото му.

Още един удар му стигаше, за да пусне ръката на противника.

Останал беше вече без избор. Налагаше се да прояви инициатива.

Поднесе уста към чуждата ръка. Отвори я широко и захапа като бясно куче меката страна на китката. Стрелецът изви от болка. Адам стискаше, отметна глава и разкъса тънката кожа.

Пистолетът падна от ръката на другия.

Адам се метна отгоре му като удавник към спасителен пояс. Усети как пръстите му обхванаха пистолета и как онзи му нанесе нов удар с юмрук.

Ударът му обаче беше закъснял, макар и с малко. Оръжието беше вече в ръката на Адам.

Стрелецът скочи върху гърба на Адам. Адам се изтъркаля обратно към него и описа с ръка широка арка, при която ръкохватката на Sig Sauer-а се приземи върху вече счупения му нос.

Адам се изправи на крака, насочи пистолета надолу към другия и попита:

— Какво направи с жена ми?